Рисковете на професията

15

Пиърс трябваше да каже името й. Лъжите не му бяха оставили друга възможност. Но Ренър и без това щеше да стигне до нея. Сайтът на Лили Куинлан бе свързан с нейния. Връзката беше неизбежна. Поне ако я споменеше, Хенри можеше да контролира положението. Щеше да каже на Ренър достатъчно, за да го освободи, а после да й се обади и да я предупреди.

— От едно момиче. Робин.

Детективът едва забележимо поклати глава.

— Виж ти, още едно ново име. Защо ли не съм изненадан, господин Пиърс? Коя е тази Робин?

— В уебстраницата си Лили споменава за друго момиче, с което работят заедно. Името й е Робин. Видях телефона и в страницата и й се обадих. Не ми помогна много. Каза, че Лили може да е заминала за Тампа, където живее майка й. Свързах се със „Справки“ в Тампа, откъдето ми казаха номерата на всички хора с името Куинлан. И накрая открих Вивиан.

Ренър кимна.

— Сигурно са били доста. Ирландското име Куинлан се среща често.

— Да.

— Трябва да сте се обадили на „Справки“ няколко пъти.

— Да.

— Между другото, какъв е кодът на Тампа?

— Осемстотин и три.

Хенри се зарадва, че най-после е отговорил на въпрос, без да излъже и да се притеснява.

Но Ренър бръкна в джоба на коженото си яке, извади клетъчен телефон и набра „Справки“.

Пиърс разбра, че ще го заловят в лъжа, ако номерът на Вивиан Куинлан не е вписан в указателя.

— Какво правите? В Тампа е три сутринта. Ще я уплашите до смърт, ако…

Детективът му направи знак да млъкне и заговори по телефона.

— Искам домашния номер на Вивиан Куинлан.

Ренър зачака и Хенри се вторачи в лицето му — чакаше реакция. Стомахът му се сви.

— Добре, благодаря — каза детективът, затвори и пъхна телефона в джоба си.

Погледна гневно Пиърс, после извади писалка от джоба на ризата си и записа номера върху папката. Хенри го прочете, разбра, че е на Вивиан Куинлан, и си пое дъх.

— Имате право — каза Ренър. — Ще й се обадя в по-разумен час.

— Да, така ще е по-добре.

— В участъка нямаме интернет, затова не съм виждал уебсайта, за който споменахте. Но ще проверя веднага щом се върна вкъщи. Казвате, че сайтът е свързан с другата жена, Робин.

— Точно така. Двете работят заедно.

— И сте се обадили на Робин, когато не сте могли да се свържете с Лили.

— Да.

— Разговаряли сте по телефона и тя ви е казала, че Лили е отишла в Тампа да види мама.

— Не беше сигурна. Само предполагаше, че Лили е там.

— Познавахте ли Робин преди дай се обадите по телефона?

— Не.

— Ще се опитам да отгатна, господин Пиърс. Обзалагам се, че Робин е проститутка. Твърдите, че жена с тази професия казва на съвършено непознат човек къде може да е отишла изчезналата й партньорка. Не звучи много убедително, нали?

Хенри едва не изпъшка. Ренър не искаше да се откаже и безмилостно разнищваше показанията му, заплашвайки да разкрие цялата история. Единственото желание на Пиърс беше да се махне. И осъзна, че трябва да каже или да направи нещо, с което да постигне това. Вече не му пукаше за последиците. Ако се свържеше с Робин преди Ренър, може би щеше да спаси положението.

— Ами… успях да я убедя, че наистина искам да намеря Лили, за да се уверя, че всичко е наред. Може би и тя се тревожеше за нея.

— И всичко стана по телефона?

— Да.

— Добре. Ще разпитаме Робин.

— Направете го. А сега може ли…

— Готов сте да се подложите на тест с детектора на лъжата, нали?

— Какво?

— Детектор на лъжата. Няма да ви отнеме много време. Ще отидем в центъра на града и ще се погрижим за това.

— Сега?

— Вероятно не. Едва ли ще мога да изкарам някого от леглото, за да ви го направи. Но може би утре сутринта.

— Чудесно. Уговорете го за утре. Може ли да си вървя?

— Почти приключихме, господин Пиърс.

Ренър отново се вторачи в показанията.

— Не разбирам. За какво още има да говорим?

Детективът го погледна, без да помръдне глава.

— Името ви се появи няколко пъти в компютъра. Мислех да говорим за това.

Хенри усети, че лицето му се зачервява от горещина. И от гняв. Арестът би трябвало да е заличен от досието му. Той бе освободен под гаранция и бе дал четирийсет часа общественополезен труд. Това беше много отдавна. Как бе разбрал Ренър?

— Имате предвид онази история в Пало Алто? Не ми предявиха официално обвинение. Бях отстранен от колежа за един семестър. Положих общественополезен труд и ме освободиха под гаранция. Това беше всичко.

— Били сте арестуван по подозрение, че сте се представили за полицай.

— Това беше преди петнайсет години, докато учех в колежа.

— Но сега отново слухтите като детектив. Може би страдате от комплекс да бъдете герой, господин Пиърс.

— Не, сега е съвсем различно. Тогава се опитвах да получа информация по телефона. Социално инженерство. Казах, че съм ченге от охраната на колежа, за да ми дадат един телефонен номер. Това беше всичко. Не страдам от комплекс да бъда герой.

— Чий телефонен номер?

— На един професор. Исках да науча домашния му номер, защото не беше вписан в указателя. Нищо особено.

— В доклада пише, че вие и приятелите ви сте използвали номера, за да тормозите професора и да си направите шега с него. Били са арестувани петима други студенти.

— Шегата беше безобидна, но те решиха да ни накажат за назидание. Тогава хакерството излизаше на мода. Наказанието беше твърде строго за провинението. Дребно нарушение.

— Съжалявам, но не смятам, че да се представиш за полицай е безобидно или дребно нарушение.

Хенри се приготви отново да възрази, но се сдържа. Знаеше, че няма да убеди Ренър. Зачака следващия въпрос и детективът продължи:

— Арестът е извършен година след като името ви се появява в доклад за престъпление. Пише го в компютъра.

Пиърс поклати глава.

— Не. Тук не съм бил арестуван за нищо. Само навремето в Станфорд.

— Не казах, че сте били арестуван отново. Името ви фигурира в доклад за престъпление. Сега всичко е в компютъра. Хакер сте и знаете тези неща. Написвате нечие име и понякога се появява изумителна информация.

— Не съм хакер. Отдавна не се занимавам с това. И нямам представа за какво престъпление говорите.

— Кестър Авеню в Шърман Оукс? Имахте ли сестра на име Изабел Пиърс?

Хенри се вцепени и се смая, че Ренър е направил връзката.

— Жертва на убийство. Деветнайсети май 1988 година.

Пиърс кимна. Имаше чувството, че са разкрили най-съкровената му тайна или че са дръпнали превръзката от отворената му рана.

— Смята се, че е станала жертва на убиец, известен като Майстора на кукли, по-късно идентифициран като Норман Чърч. Разследването е приключило със смъртта на Чърч на девети септември 1990 година.

„Разследването е приключило“ — помисли Хенри. Сякаш беше папка, която може да бъде затворена, сложена в чекмедже и забравена. И убийството — наистина разкрито.

Той се отърси от мислите си и погледна Ренър.

— Да, сестра ми. Какво общо има тя с тази история!

Детективът се поколеба, после уморено се усмихна.

— И всичко, и нищо.

— В това няма логика.

— Има. Тя е била по-голяма от вас, нали?

— Няколко години.

— Избягала е от дома си. Вие сте я търсили, нали? Щом го пише в компютъра, трябва да е така. Нощем. С баща си. Той…

— Вторият ми баща.

— Добре. Изпращал ви е да я търсите в изоставените сгради, защото сте били дете и хлапетата там нямало да се уплашат от вас и да избягат. Така пише в доклада. Но не сте я намерили. Открили са я, когато вече е било късно.

Пиърс скръсти ръце и се наведе над масата.

— Какъв смисъл има всичко това? Защото наистина искам да изляза оттук, ако не възразявате.

— Въпросът е там, че някога сте търсили изчезнало момиче, господин Пиърс. Питам се дали не се опитвате да компенсирате за нещо с Лили. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Не — тихо каза Хенри.

Ренър кимна.

— Добре, господин Пиърс. Може да си вървите. Засега. Но не вярвам, че ми казахте цялата истина. Работата ми е да разбирам кога хората лъжат и мисля, че вие лъжете или не ми казвате всичко, или и двете. Но не се ядосвам, защото истината рано или късно излиза наяве. Може и да действам бавно. Вярно, накарах ви да чакате дълго. Съвестен и порядъчен гражданин като вас. Но това е защото съм изчерпателен и добър в професията си. Скоро ще разбера истината. Гарантирам. И ако установя, че сте нарушили закона, удоволствието ще бъде мое, ако разбирате какво искам да кажа. — Ренър стана. — Ще ви се обадя за теста за детектора на лъжата. На ваше място бих се върнал в хубавия си нов апартамент на Оушън Уей и бих стоял настрана от тази история, господин Пиърс.

Хенри се изправи и непохватно тръгна към вратата, но преди да излезе, се сети за нещо.

— Къде е колата ми?

— Предполагам, че там, където сте я оставили. Отидете на рецепцията. Ще ви повикат такси.

— Много ви благодаря.

— Лека нощ, господин Пиърс. Ще ви се обадя.

Докато вървеше към изхода, Хенри погледна часовника си. Половин час след полунощ. Знаеше, че трябва да се свърже с Робин преди да го е направил Ренър, но телефонният й номер беше в тефтера в раницата в колата му.

Изведнъж се сети, че няма пари за такси. Беше дал всичките си долари на Робин. Пиърс спря и се поколеба.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита ченгето зад гишето. Беше се вторачило в него.

— Не, благодаря.

Пиърс излезе от участъка и хукна към плажа.