Рисковете на професията

35

Час по-късно Пиърс влезе в спалнята и видя, че нищо не се е променило. Пристъпи към леглото, за да види по-добре книгата, която бе оставена отворена на възглавницата, където спеше. Заглавието беше „Любовта на игуаната“ и Хенри се запита за какво ли се разказва в нея.

Никол се приближи до него и го докосна по рамото. Той се обърна и тя сложи ръце на лицето му и погали белезите от носа до окото му.

— Съжалявам, мили.

— Аз съжалявам за онова, което се случи във всекидневната. Извинявай, че се усъмних в теб. Съжалявам за всичко станало през последната година. Мислех, че можем да сме заедно и пак да работя като…

Никол го целуна. Пиърс нежно я бутна да седне на леглото, после коленичи пред нея, разтвори краката й и доближи лице до тялото й. Плъзна се нагоре и отново я целуна. Този път по-дълго и настойчиво.

Притисна я до себе си и усети, че пръстите й разкопчават ризата му. Той също започна да я съблича.

Никол смъкна ризата му и направи гримаса, като видя нараняванията на гърдите му, но после се наведе и ги целуна. Най-после останаха голи и се вкопчиха един в друг в прегръдка, разпалена от сладострастие и нежен копнеж. Пиърс осъзна, че тя му е липсвала във всяко отношение — чувствителността й, емоционалността на връзката им и тялото й. Жадуваше да я докосва и да я целува.

Зарови лице в гърдите й и бавно се придвижи надолу. Никол отметна глава. Очите й бяха затворени. Бе захапала кокалчетата на пръстите на едната си ръка.

Когато и двамата бяха готови, той легна върху нея, хвана ръката й и я сложи върху пениса си, за да го насочва. Винаги правеха така. Тя се движеше бавно, водейки го към мястото на насладата си. Краката й се разтвориха и се кръстосаха на гърба му. Хенри отвори очи, за да види лицето й.

Изведнъж Никол спря, отвори очи и го пусна.

— Какво има? — попита Пиърс.

Тя въздъхна.

— Какво има? — повтори той.

— Не мога.

— Какво не можеш?

— Съжалявам, Хенри, но не мога да го направя.

Отпусна крака на леглото, сложи ръце на гърдите му и се опита да го отмести от себе си.

— Махни се от мен, моля те.

— Шегуваш се, нали?

— Не. Махни се!

Той се претърколи на една страна и легна до нея. Тя седна на ръба на леглото, с гръб към него, скръсти ръце на гърдите си и се наведе напред. Хенри протегна ръка и прокара пръсти по изящната извивка на гръбнака й.

— Какво има, Ники?

— След разговора ни във всекидневната реших, че ще е хубаво да го направим. Нуждаехме се от това. Но се оказа, че не е така. Не можем да го направим, Хенри. Не е правилно. Вече не сме заедно и ако го направим… Не знам. Просто не мога. Съжалявам.

Той се усмихна, макар че тя не можеше да го види, после докосна татуировката на десния й хълбок — беше съвсем мъничка. Беше я открил първата нощ, когато се любиха. Татуировката го заинтригува по същия начин като халката на пъпа й. Никол я наричаше „конжи“. Татуировката представляваше „фу“, китайската пиктограма за щастие. Никол му бе казала, че това е напомняне за духовното щастие, а не за материалните неща.

Тя се обърна и го погледна.

— Защо се усмихваш? Мислех, че ще се ядосаш. Всеки мъж би се разстроил.

Пиърс сви рамене.

— Не знам. Може би просто те разбирам.

Никол стана, взе едната възглавница я я вдигна пред себе си. Посланието беше ясно. Тя вече не искаше да е гола пред него.

— Какво ти става?

— Копеле!

— Защо говориш така?

В очите й отново блеснаха искри, но този път Никол не се разплака.

— Това беше проверка, нали? Някакъв извратен тест. Знаеше, че ако се чукам с теб, тогава всичко, което ти казах долу, ще е лъжа.

— Ники, не…

— Махай се!

— Никол…

— Ти и проклетите ти проверки и експерименти! Разкарай се!

Пиърс се смути от онова, което бе направил, стана и започна да се облича.

— Може ли да кажа нещо?

— Не. Не искам да чуя нито дума от теб.

Тя се обърна и тръгна към банята — и пусна възглавницата, сякаш го дразнеше. Даваше му да разбере, че повече няма да види тялото й.

— Извинявай, Никол. Мислех, че…

Без да го погледне, тя влезе в банята, тресна вратата и извика:

— Махай се!

После пусна душа и Хенри разбра, че Никол измива за последен път следите от докосването му.

Той слезе долу, обу си обувките и се запита как бе могъл толкова дълбоко да греши за нея.

Преди да си тръгне се върна във всекидневната и застана пред библиотеката. Лавиците бяха пълни с книги. Само с твърди корици. Олтар на знанията, опита и приключенията. Той си спомни как веднъж бе влязъл тук и я бе заварил да седи на канапето. Не четеше, само гледаше книгите си.

Една от лавиците бе посветена на книги за татуировки и графичен дизайн. Хенри се приближи, разгледа ги, намери онази, която търсеше, и я извади. Книга с китайски пиктограми. Оттам Никол бе избрала татуировката си. Той прелисти страниците, стигна до „фу“ и прочете текста. Имаше цитат от Конфуций.

„Щастлив съм да ям нелющен ориз, да пия само вода и да спя на свитата си ръка вместо възглавница.“

Трябваше да се досети, че Никол не е причината за нещастията му. Логиката му беше погрешна. Разсъжденията му го бяха накарали да се усъмни в единствения човек, в когото трябваше да е сигурен.

Отново прелисти страниците и стигна до „шу“ — символа на прошката.

— „Прошката е акт на сърцето“ — прочете Хенри на глас, занесе книгата на масичката за кафе и я остави отворена. Знаеше, че Никол ще я види.

Излезе от къщата, качи се в колата си, седна зад волана и се замисли за греховете си. Бе получил онова, което заслужаваше. Почти винаги ставаше така.

Пъхна ключа в стартера и включи двигателя. В паметта му се появи образът на колата за доставки на пица. Напомняне, че е гладен.

И в същия миг атомите се сблъскаха, сляха се и създадоха нов елемент. Хрумна му идея. Хубава. Той изключи двигателя и слезе от беемвето. Никол или още беше под душа, или нарочно не отвори. Но Хенри имаше ключ. Отключи, влезе и тръгна към кухнята.

— Никол! Аз съм. Трябва да се обадя по телефона.

Отговор не последва. Тя още се къпеше.

Пиърс набра „Справки“ във Венис и поиска номера на пицария „Домино“. Имаше две заведения и той записа телефоните им. Обади се на първия номер, отвори шкафчето над телефона и извади указателя. Знаеше, че ако не успее с „Домино“, ще трябва да се обади на всички пицарии във Венис, изпълняващи доставки по домовете.

— Пицария „Домино“. Какво ще обичате?

— Искам да поръчам пица.

— Какъв е телефонният ви номер?

Той цитира по памет номера на клетъчния телефон на Луси Лапорт и чу, че го вписват в компютъра.

— Адрес?

— Искате да кажете, че ме няма там?

— Не, господине.

— Съжалявам, сбъркал съм пицарията.

Пиърс затвори, обади се на второто заведение от веригата „Домино“ и пак каза номера на Луси.

— „Брийз 909“? — попита жената от другия край на линията.

— Моля?

— Адресът ви „Брийз 909“ ли е? Лапорт?

— Да, точно така.

Той записа адреса.

— Каква пица желаете?

— В компютъра не пише ли какво сме поръчали последния път?

— Среден размер, с лук, чушки и гъби.

— Добре. Същата.

— Нещо за пиене? Чесново хлебче?

— Не, само пицата.

— Добре. След трийсет минути.

Жената затвори, без да му каже дочуване. Хенри също затвори и се обърна.

Никол стоеше на вратата. Косата й беше мокра. Беше с халат. Неговият халат. Бе му го подарила за първата им Коледа заедно, но той не го носеше, защото не обичаше да се разхожда по халат. Никол си го присвои и изглеждаше много секси в него. Тя знаеше как му въздейства халатът и го използваше като развято знаме. Когато се изкъпеше и го облечеше, това означаваше, че ще се любят.

Но не и този път. Вече не. Изражението й не предразполагаше към секс. Тя погледна телефонния указател, разтворен на заведенията, доставящи пица по домовете.

— Не мога да повярвам, Хенри. След онова, което току-що се случи, ти просто влизаш и поръчваш пица, все едно не е станало нищо. Мислех, че имаш поне съвест, ако не срам. — Никол отиде до хладилника и го отвори. — Помолих те да си тръгнеш.

— Отивам си. Но не е онова, което си мислиш, Никол. Опитвам се да открия един човек и това е единственият начин.

Тя извади бутилка вода, отвъртя капачката и повтори:

— Помолих те да си тръгнеш.

— Добре, отивам си.

Пиърс тръгна към вратата, после изведнъж смени посоката, сграбчи Никол за раменете, притисна я до себе си и я целуна в устата. Тя го блъсна, като изпръска с вода и двамата.

— Довиждане — рече Хенри преди Никол да е казала нещо. — Обичам те.

Докато вървеше към вратата, измъкна от връзката си ключа за къщата и го пусна върху малкия поднос под огледалото, после се обърна и я погледна. Никол отмести поглед встрани.