Рисковете на професията

40

Пиърс седеше в кабинета си на третия етаж и пак чакаше да се срещне с ченгетата. Беше шест и трийсет в петък сутринта. Следователите още бяха в лабораторията. Детективите чакаха сигнал да слязат долу и прекарваха времето си, като го въртяха на шиш, за да им разкаже подробности за случилото се в подземието на сградата.

След час Хенри им каза, че има нужда от почивка, и отиде в кабината си. Стоя сам само пет минути, после Чарли Кондън подаде глава през вратата. Клайд Върнън го бе събудил.

— Може ли да вляза, Хенри?

— Разбира се. Затвори вратата.

Кондън влезе, погледна го и потрепери.

— Бррр!

— Да.

— Някой каза ли ти какво става с Годард?

— Не всичко. Искаха да знаят къде са отседнали той и Бечи и аз им казах. Мисля, че ще отидат и ще ги арестуват като съучастници в заговор.

— Още ли не знаеш за кого са работили?

— Не. Коуди не каза. Предполагам, че за някой от клиентите му. Ченгетата ще разберат това или от Годард, или когато претърсят дома на Зелър.

Кондън седна на канапето до бюрото на Пиърс. Не беше в обичайния си костюм и изглеждаше много по-млад в неофициални дрехи.

— Трябва да започнем отначало — каза Хенри. — И да намерим друг инвеститор.

Кондън го погледна недоверчиво.

— Шегуваш ли се? След всичко това? Кой ще…

— Още сме в бизнеса, Чарли. Най-важното все още е науката. Патентът. Инвеститорите ще дойдат. Трябва да намериш друг „кит“.

— Лесно е да се каже.

— С всичко на този свят е така. Лесно е да се разкаже какво ми се случи снощи и през последната седмица, но е трудно да се преживее.

Кондън кимна.

— Сега никой не може да ни спре.

— Точно така. През следващите няколко седмици ще бъдем в центъра на вниманието на медиите. Трябва да намерим начин да превърнем това в наше предимство и да привлечем инвеститори, а не да ги отблъснем. Не говоря за ежедневните новини, а за научните списания и за индустрията.

— Ще имам грижата за това. Но знаеш ли кое ще е най-слабото ни място?

— Кое?

— Ники. Тя беше говорителят ни. Нуждаем се от нея. Ники познава репортерите. Кой ще се оправя с тях? Ще се занимават с нас през следващите няколко дни или докато не се случи следващата сензация, която да ги привлече.

Пиърс се замисли и погледна окачения в рамка плакат на подводницата „Протей“, движеща се в море от цветове. Морето от хора.

— Обади й се и я назначи. Може да задържи компенсациите. Само да се върне.

— Но как ще бъдат нещата между вас, Хенри? — предпазливо попита Кондън. — Съмнявам се, че Ники ще се съгласи.

Пиърс изведнъж се развълнува. Щеше да каже на Ники, че повторното й назначаване е чисто професионално и че няма да имат други взаимоотношения освен служебните. И после щеше да й покаже, че се е променил. И че ще има време за нея.

Замисли се за книгата с китайски пиктограми, която бе оставил отворена на масичката за кафе. Прошка. Реши, че може и да успее. Щеше да си я върне и всичко щеше да е наред.

— Ако искаш, аз ще й се обадя и ще…

Пряката му линия иззвъня и той мигновено вдигна.

— Хенри, обажда се Джейкъб. При теб е много рано. Мислех, че ще се свържа с телефонния ти секретар.

— Тук съм цяла нощ. Регистрира ли патентите?

— Преди двайсет минути. „Протей“ е защитен.

— Благодаря ти, Джейкъб. Радвам се, че замина снощи.

— Всичко при теб наред ли е?

— Да. Но изпуснахме Годард.

— Господи! Какво е станало?

— Дълга история. Кога се връщаш?

— Ще отида на гости при брат си и семейството му в Оуингс, южен Мериланд. Ще се върна в неделя.

— В Оуингс има ли кабелна телевизия?

— Не може да няма.

— Тогава гледай Си Ен Ен. Имам чувството, че ще говорят за нас.

— Какво?

— Имам работа, Джейкъб. Трябва да свършваме. Отиди да видиш брат си и се наспи. Не искам да се върнеш със зачервени очи.

Кац се съгласи и двамата затвориха. Пиърс погледна Кондън.

— Регистрирал е патентите. Лицето на Чарли светна.

— Как?

— Изпратих го снощи. Сега не могат да ни направят нищо.

Кондън се замисли, после кимна.

— Защо не ми каза, че го изпращаш?

Хенри го погледна. Чарли бе разбрал, че не му е вярвал.

— Не можех да кажа на никого, докато не разберях кой е.

Кондън кимна, но обидата остана на лицето му.

— Сигурно е трудно… да живееш с подозрения. И да си самотен.

Беше ред на Пиърс да кимне.

Чарли каза, че отива за кафе, и го остави сам.

Хенри седя неподвижно няколко минути. Мислеше за Кондън и за думите му. Знаеше, че са язвителни, но верни. Време беше да промени всичко това.

Не искаше да чака, затова вдигна телефона и се обади в къщата на Амалфи Драйв.