Рисковете на професията

39

Докато му слагаха белезниците, Зелър не каза нищо. Само се обърна и се вторачи в Пиърс, който отвърна на погледа му. Ренър започна да го претърсва и когато потупа десния му крак, попадна на нещо. Надигна крачола му, извади малък пистолет от кобур на глезена му, показа го на Хенри и го сложи на масата.

— За самозащита е — каза Зелър. — Всичко това е пълна тъпотия. Няма да издържи в съда.

— Нима? — добродушно попита Ренър и грубо го блъсна да седне. — Стой мирно.

Детективът се приближи до Пиърс и посочи към гърдите му.

— Покажи.

Хенри разкопча ризата си. На тялото му бе прикрепен предавател.

— Как се чуваше? — попита той.

— Идеално. Не пропуснах нито дума.

— Копеле мръсно! — изсъска Коуди.

Пиърс го погледна.

— Аз съм копелето, че съм си сложил предавател, така ли? Ти се опита да ми припишеш убийство, а се ядосваш, че имам предавател. Върви по дяволите!

— Престанете — прекъсна го Ренър. — Млъкнете и двамата.

Отлепи подслушвателното устройство от гърдите на Хенри и се обърна към Зелър.

— Преди да те изведа оттук, ще ти прочета правата. Затова млъкни и слушай.

Детективът бръкна в един от вътрешните джобове на якето си, извади купчина карти, прерови ги, намери кодираната карта, която Пиърс му бе дал, и му я върна.

— Ти ще водиш. Отвори вратата.

Хенри взе картата, но не помръдна. Ребрата му още пламтяха от отлепването на предавателя.

Ренър започна да чете правата на Зелър.

Неочаквано се чу силно металическо изщракване и вратата се отвори. На прага застана Рудолфо Гонзалвес, пазачът от охраната. Изглеждаше замаян, косата му беше разрошена. Държеше едната си ръка зад гърба, сякаш криеше нещо.

С периферното си зрение Пиърс видя, че Ренър се вцепени. Детективът пусна картата, от която четеше, и бръкна под якето си.

— Това е пазачът — каза Хенри.

В същия миг Рудолфо връхлетя в лабораторията, блъснат от невидима сила отзад. Удари се в компютърната станция и се стовари върху нея. Мониторът падна на пода. После в помещението влезе Изверга, а зад него се появи Били Уенц. Държеше пистолет.

— Ченге! — изкрещя Зелър. — Той е ченге!

Ренър вече изваждаше пистолета си от кобура, но Уенц имаше предимство. С крайно пестеливи движения гангстерът започна да стреля, като въртеше дулото в дъга. Звукът беше оглушителен.

Пиърс не видя, но разбра, че Ренър отвръща на огъня. Чу стрелба отдясно и инстинктивно се хвърли вляво. После се претърколи и видя, че детективът пада. По стената зад него цъфнаха едри капки кръв. Хенри се обърна и видя, че Уенц се приближава към него. Беше хванат в капан.

— Лампи!

Лабораторията потъна в мрак. Проблеснаха само последните два изстрела на Уенц. Пиърс се претърколи надясно, замря неподвижно на ръце и колене и се ослуша.

Вдясно зад него се чу сподавен, гърлен звук. Ренър или Зелър. Някой от тях беше ранен.

— Лампи! — извика Уенц, но четящото устройство беше настроено така, че да разпознава само гласовете на хората от лабораторията. — Лампи! Изверг! Трябва да има електрически ключ. Намери го!

Не последва нито отговор, нито звук от движение.

— Изверг?

Нищо.

— По дяволите, Изверг!

Отново тишина. После Хенри чу трясък вдясно пред себе си. Уенц се беше блъснал в нещо. Намираше се на шест-седем метра от него. Вероятно беше до тесния коридор и търсеше горилата си или ключа за осветлението. Но Пиърс знаеше, че ключът не е там, а на метър и половина — два от командния пулт.

Той се обърна и запълзя безшумно, но бързо, към изследователската станция — беше се сетил за пистолета, който Ренър бе взел от Зелър.

Стигна до масата, протегна ръка и прокара пръсти по плота. Първо докосна нещо гъсто и мокро, а после — нечий нос и устни. Отначало се погнуси, но после опипа главата и откри завързаните на опашка коси на тила. Коуди Зелър. И по всичко личеше, че е мъртъв.

Продължи да опипва и най-после намери малкия пистолет. Обърна се, но глезенът му се закачи в стоманения контейнер за отпадъци и той се прекатури със силен трясък.

Хвърли се на пода и в същия миг отекнаха още два изстрела и две малки пламъчета осветиха лицето на Уенц. Куршумите рикошираха в медната обшивка на външната стена на лазерната лаборатория в дъното на стаята.

Хенри затъкна пистолета в джинсите си, за да се придвижва по-бързо, пое си дъх и запълзя наляво.

Докосна стената, ориентира се и се вмъкна в лабораторията за наблюдения.

После бавно се изправи и се ослуша за звук или движение. Чу изщракване на метал. Уенц слагаше нов пълнител.

— Хей, умнико — извика той. — Сега сме само аз и ти. Приготви се, защото идвам. И ще направя повече, отколкото само да те накарам да запалиш лампите.

И се изкикоти.

Пиърс бавно превъртя дръжката на вратата на лабораторията, безшумно я отвори, влезе вътре и затвори. Действаше по памет. Направи две крачки напред, после четири вдясно, протегна ръка и докосна стената. Прокара пръсти по нея и намери прибора за нощно виждане с топлинен резонанс, който бе използвал сутринта по време на демонстрацията пред Годард.

Сложи си го и го фокусира, после извади пистолета.

Отвори вратата на лабораторията и видя разнообразие от цветове. Тялото на Изверга бе простряно до тесния коридор и бе оцветено в синьо. Главорезът беше мъртъв.

До стената вдясно от главната компютърна станция се бе свило тяло, обагрено в яркочервено и жълто. Рудолфо Гонзалвес. Пазачът беше жив.

Пиърс погледна вдясно и видя още две неподвижни фигури. Едната беше отпусната върху изследователската станция и бе оцветена в синьо. Коуди Зелър. Другото тяло лежеше на пода и се виждаше в червено и жълто. Ренър. Детективът беше жив. От лявото му рамо течеше кръв.

Уенц беше изчезнал.

Но това не беше възможно. Сигурно бе влязъл в някоя от страничните лаборатории и търсеше прозорец или друг източник на светлина, откъдето да атакува от засада.

Хенри прекрачи прага и изведнъж две ръце се вкопчиха в гърлото му и го приковаха към стената.

Зрителното му поле се изпълни с пламтящо червено чело и сюрреалистичните очи на Били Уенц, който завря дулото на пистолета си под брадичката му.

— Добре, умнико. Това бе краят.

Пиърс затвори очи и се приготви за куршума. Но изстрел не се чу.

— Запали шибаните лампи и отвори вратата. Хенри не помръдна. После разбра, че преди да го убие.

Уенц се нуждае от помощта му. Но пък дребният гангстер не знаеше, че в ръката му има пистолет. Уенц го разтърси.

— Казах, запали лампите.

— Добре, добре. Лампи.

И докато го казваше, Пиърс вдигна пистолета към слепоочието на Уенц и натисна два пъти спусъка. Нямаше друг избор. Осветлението се включи почти едновременно с изстрелите. Хенри свали от очите си прибора за нощно виждане. Уенц за миг остана прав — в лявото му слепоочие имаше дупка — после се строполи на пода.

Хенри си пое дъх и се огледа. Гонзалвес бавно се изправяше.

— Добре ли си, Рудолфо?

— Да, сър.

Пиърс погледна Ренър и видя очите му — отворени и зорки. Детективът дишаше тежко. Лявото му рамо и гърдите му бяха облени в кръв.

— Отиди горе и се обади по телефона, Рудолфо. Извикай линейка и им кажи, че е простреляно ченге.

— Да, сър.

— После се обади на полицията и им кажи същото. Повикай и Клайд Върнън. Да дойде веднага.

Пазачът забърза към коридора. Наложи се да прескочи трупа на главореза. Пиърс видя дупка от куршум в средата на гърлото на чудовището. Изстрелът на Ренър беше точен. Хенри осъзна, че не бе чул Изверга да пророни дума.

Приближи се до ранения детектив и му помогна да се измъкне изпод бюрото. Дишането на Ренър беше неравномерно, но на устата му нямаше кръв. Значи белите му дробове бяха непокътнати.

— Къде те улучи?

— В рамото — изпъшка Ренър.

— Не мърдай. Помощта идва.

— Уцели ръката, с която държах пистолета. Затова реших, че е ще най-добре да се скрия.

Детективът се подпря на бюрото, после посочи Коуди Зелър, който се бе килнал над лабораторната маса.

— Това няма да изглежда добре.

Пиърс погледна трупа на бившия си приятел, после погледна Ренър и каза:

— Не се притеснявай. Балистичната експертиза ще покаже, че куршумът е бил изстрелян от Уенц.

— Дано. Помогни ми да стана.

— Недей. Ранен си.

— Помогни ми да стана.

Хенри изпълни молбата му. Ренър се изправи, блъсна го леко с дясната си ръка, приближи се до Уенц и се вторачи в него.

— Вече не изглежда опасен, нали?

— Да.

— Справи се отлично, Пиърс. Номерът с лампите беше страхотен.

— Ще трябва да благодаря на съдружника ми Чарли. Осветлението беше негова идея.

Хенри безмълвно се закле никога вече да не се оплаква от техническите нововъведения. Това му напомни, че бе скрил някои неща от Чарли и се бе усъмнил в него. Трябваше някак да компенсира подозрителността си.

— Като стана дума за партньори, моят ще е бесен, като разбере какво е изпуснал — каза Ренър. — А мен сигурно ще ме разкатаят, защото съм провел акцията сам.

Подпря се на ръба на едно от бюрата и мрачно загледа труповете.

— Никой не можеше да предвиди какво ще стане — каза Пиърс. — Ще кажа каквото поискаш.

— Благодаря. Може би ще трябва да си търся нова работа.

— Имаш я.

Ренър стана от бюрото и се отпусна на стола. Лицето му се изкриви от болка.

— Не мърдай и мълчи. Лекарите ей сега ще дойдат.

Но Ренър не му обърна внимание.

— Спомняш ли си какво каза Зелър? За това как си намерил сестра си, но не си казал на никого.

Пиърс кимна.

— Не се тормози повече за това. Всеки има право на избор и решава по какъв път да тръгне. Разбираш ли?

— Да.

Вратата се отвори и Хенри подскочи. В лабораторията влезе Гонзалвес.

— Идват. Всички. Линейката ще дойде след четири минути.

Ренър кимна и погледна Пиърс.

— Ще я дочакам.

— Радвам се — каза Хенри, после се обърна към Рудолфо. — Извика ли Върнън?

— Да. Идва.

— Добре. Отиди на входа и ги доведи тук.

Пазачът тръгна и Пиърс се замисли как Клайд Върнън ще реагира на случилото се в лабораторията, която бе назначен да охранява. Знаеше, че бившият служител на ФБР адски ще се ядоса — нали щеше да се наложи да дава обяснения.

Отиде до трупа на Коуди Зелър и се вторачи в човека, когото познаваше толкова отдавна. Помисли си, че всъщност съвсем не го е познавал. Обзе го тъга. Запита се кога приятелят му е тръгнал в погрешната посока. Дали това бе станало в Пало Алто, където всеки от тях бе избрал бъдещето си? Или по-наскоро? Коуди бе казал, че мотивът му са парите. Но Хенри не беше сигурен дали причината е толкова проста и лесно обяснима.

Обърна се и погледна Ренър, който явно губеше сили. Беше се навел напред и се бе прегърбил. Лицето му беше съвсем бледо.

— Добре ли си? Може би трябва да легнеш.

Детективът не обърна внимание на въпроса и на предложението. Още разсъждаваше върху случая.

— Най-жалкото е, че всички са мъртви — каза той. — Сега може би никога няма да намерим Лили Куинлан. Имам предвид трупа й.

— Има няколко неща, които не ти казах — каза Хенри.

Ренър се вторачи в него.

— Знаех си. Казвай.

— Знам къде е трупът й.

Детективът го изгледа, после кимна.

— Трябваше да се сетя. Откога знаеш?

— От днес.

Ренър поклати глава.

— Е, казвай.