Рисковете на професията

19

Поколеба се дали да не се върне в лабораторията след срещата с Филип Глас, но веднага отхвърли тази идея — разговорът им го бе подтикнал да продължи с издирването на Лили. Отиде в супермаркета на Оушън Парк Булевард и напълни количка с храна и други основни неща, които му трябваха в новия апартамент. Плати с кредитна карта и натовари в багажника на беемвето многобройните пликове. Едва когато спря на определеното му място на паркинга пред „Сандс“, се сети, че ще трябва да се качи и да слезе три пъти с асансьора, за да занесе всичките покупки в жилището си.

Взе коша за пране, който бе купил, напълни го с продукти и тръгна към асансьора.

В нишата до асансьора стояха двама мъже. Той им кимна и реши, че са хомосексуалисти. Единият беше четирийсет и няколко годишен, дребен и пълен, със заострени ботуши с токове, които добавяха няколко сантиметра към ръста му. Другият беше много по-млад, по-висок и як, но жестовете му бяха като на по-възрастния.

Асансьорът дойде и вратата се отвори. Двамата пуснаха Хенри да се качи пръв и дребният го попита до кой етаж е. Вратата се затвори и Пиърс забеляза, че той не натисна друг бутон освен този за дванайсетия етаж.

— И вие ли живеете на дванайсети етаж? Аз се нанесох преди няколко дни — каза Хенри.

— Идваме на гости — отговори дребният.

Пиърс кимна и насочи вниманието си към проблясващите цифри над вратата. Дребният мъж непрекъснато поглеждаше крадешком отражението му в хромираната рамка на вратата и безпокойството на Хенри нарасна. Той си спомни как двамата стояха в нишата до вратата и как се приближиха до асансьора, когато той влезе. Сякаш чакаха нещо.

Или някого.

Асансьорът най-после спря на дванайсетия етаж и вратата се отвори. Мъжете отстъпиха встрани, за да може Пиърс да излезе пръв.

Той поклати глава.

— Вървете. Аз ще сляза. Забравих да си взема пощата.

— В неделя няма поща — каза дребният.

— Не съм я прибирал от вчера.

Никой не помръдна. Стояха и се гледаха. Вратата започна да се затваря и едрият протегна ръка и удари стопа. Вратата бавно се отвори.

— Зарежи пощата, Хенри — рече дребният. — Слизаме тук. Нали така, Изверг?

Другият сграбчи Пиърс под мишниците, изблъска го в коридора и го удари в стената. Хенри изпусна коша за пране и той тупна на пода.

— Спокойно. Ключовете, Изверг.

Едрият тип притисна Пиърс до стената, пребърка го, извади връзката с ключовете му и я даде на партньора си.

Дребният тръгна пръв. Явно знаеше пътя. Хенри успя да си поеме дъх и понечи да каже нещо, но едрият затисна устата му и го блъсна напред. Без да се обръща, дребният размаха заканително пръст.

— Още не, умнико. Първо ще влезем, за да не безпокоим съседите. В края на краищата току-що си се нанесъл. Защо да се представяш лошо? Беемве — добави той, като огледа ключовете на връзката. — Хубави коли. Мощни и луксозни. Това са най-хубавите неща на автомобилите. И на жените.

Дребният погледна Пиърс, усмихна се и повдигна вежди. Отвориха вратата, блъснаха Пиърс в апартамента и го бутнаха да седне на канапето. Дребният застана пред него. Погледна телефона, взе го и започна да разглежда директорията на идентификатора на входящи повиквания.

— Бил си зает, Хенри. Филип Глас…

Дребният погледна Изверга, който бе заел позиция пред вратата и бе скръстил ръце на гърдите си.

— Това не е ли онзи тип, с когото разговаряхме преди няколко седмици?

Изверга кимна. Пиърс разбра, че Глас се е обаждал в апартамента му преди да го потърси в „Амедео“.

— Охо! И Робин ти се е обаждала. Хубаво.

Но по гласа му Хенри разбра, че нищо хубаво не очаква Луси Лапорт.

— Тя само остави съобщение — каза Пиърс. — Мога да ви го пусна, ако искате.

— Влюбваш се в нея, а?

— Не.

Дребният се обърна и се усмихна престорено на Изверга, после бързо замахна и с всичка сила удари Пиърс по носа с телефона.

Остра болка прониза главата му. Хенри не знаеше звезди ли вижда, или е ослепял. Инстинктивно се наведе и се обърна настрана, за да се предпази, в случай че последва втори удар. Чу, че мъжът пред него крещи, но не разбра какво казва. После под мишниците му отново се вкопчиха силни ръце и го вдигнаха от канапето.

Изверга го понесе на гръб. Хенри усети, че устата му се изпълва с кръв, и се помъчи да отвори очи, но не можа. Вратата на балкона се отвори и хладният океански въздух погали кожата му.

Изведнъж усети, че рамото, забито в корема му, изчезва и главата му пада надолу. Мускулите му се свиха и устата му се отвори, за да издаде последния, гневен звук в живота му. После огромните ръце сграбчиха глезените му и тялото му се удари в грапавия бетон на фасадата.

Но поне вече не падаше.

Минаха няколко секунди. Хенри вдигна ръце към лицето си и докосна носа и очите си. Носът му беше разкървавен. Успя да избърше очите си и ги отвори. Дванайсет етажа по-надолу видя зелената морава на парка край плажа, където лежаха бездомниците. Кръвта му падаше на едри капки към дърветата.

— Чуваш ли ме?

Пиърс не отговори. Ръцете, които държаха глезените му, се разтресоха и тялото му отново се блъсна в стената.

— Чуваш ли ме?

Пиърс изплю храчка кръв и каза:

— Да.

— Добре. Сигурно вече си се сетил кой съм.

— Мисля, че да.

— Хубаво. Тогава не е необходимо да споменаваме имена. Исках само да се уверя, че ще се разберем.

— Какво искаш?

Беше му трудно да говори с главата надолу. В гърлото и устата му се събираше кръв.

— Какво искам ли? Ами, първо исках да те видя. Опитвам се да те открия от два дни и искам да видя как изглеждаш. Освен това искам да ти предам едно съобщение. Изверг.

Едрият тип повдигна Пиърс и той видя лицето на дребния през решетките на балкона.

— Искам да ти кажа, че си сбъркал не само номера, но и света. Имаш трийсет секунди да решиш дали искаш да се върнеш там, откъдето си дошъл, или да продължиш към другия свят. Разбираш ли какво ти говоря?

Хенри кимна и се закашля.

— Разбирам…

— Би трябвало да накарам човека ми да те пусне и да приключа с теб. Но не искам ченгетата да ме погнат затова няма да го направя. Но ако пак те хвана да слухтиш, ще полетиш надолу. Ясно ли ти е?

Пиърс отново кимна. Беше сигурен, че мъжът е Били Уенц. Сводникът се наведе, протегна ръка през решетката и грубо го потупа по бузата.

— А сега бъди послушен.

Изправи се и направи знак на Изверга, който издърпа Пиърс и го пусна на балкона. Пиърс се подпря на ръце, за да омекоти падането, после изпълзя в ъгъла и погледна нападателите си.

— Имаш хубава гледка — каза дребният. — Колко плащаш?

Пиърс погледна към океана и изплю гъста храчка кръв на пода на балкона.

— Три хиляди.

— Господи! Мога да си намеря три шибани апартамента за тези пари.

Като се бореше да остане в съзнание, Пиърс се запита как да изтълкува думата „шибани“. Дали Били Уенц имаше предвид места за чукане, или просто псуваше? Помъчи се да прогони облаците, които замъгляваха разсъдъка му. Хрумна му, че въпреки заплахите трябва да предпази Луси Лапорт.

— А Луси? Какво ще й направиш?

— Луси? Коя е Луси, да й го начукам?

— Имам предвид Робин.

— А, малката Робин. Знаеш ли, това е хубав въпрос, Хенри. Защото откровено казано, Робин печели добре. Трябва да се успокоя, когато стигна до нея. Не се безпокой. Каквото и да направим, няма да останат белези и тя ще се върне на работа след две-три седмици.

Пиърс задраска с крака върху бетона в усилие да стане, но не успя.

— Остави я на мира — колкото можа по-убедително каза той. — Аз я използвах и тя така и не разбра.

В черните очи на Уенц блесна друга светлина. Гняв. Той сложи ръка на перилата, сякаш за да се подпре.

— Той казва да я оставим на мира — рече Уенц и погледна горилата си.

И поклати глава, сякаш да се предпази от някаква приближаваща се сила.

— Моля те — настоя Пиърс. — Робин не е направила нищо. Аз бях. Остави я на мира.

Дребният тип пак погледна Изверга, усмихна се и пак поклати глава.

— Можеш ли да повярваш? Да ми говори така?

Уенц се обърна към Пиърс, направи крачка към него и злобно го ритна. Пиърс очакваше удара и отчасти успя да се предпази, но заостреният връх на ботуша го уцели в дясната страна на гръдния кош и може би счупи поне две ребра.

Той запълзя към ъгъла и опита да се прикрие — очакваше още ритници и се мъчеше да превъзмогне парещата болка в гърдите си. Но Уенц се наведе над него и се разкрещя, обсипвайки го със слюнки.

— Не ме учи как да си въртя бизнеса, да ти го начукам! — Изправи се и избърса ръце. — И още нещо. Кажеш ли на някого за разговора ни тук днес, ще има последици. Тежки. За теб. И за Робин. За хората, които обичаш. Разбираш ли какво ти говоря?

Пиърс кимна едва-едва.

— Искам да го кажеш.

— Разбирам последиците.

— Добре. Да вървим, Изверг.

Пиърс остана сам и усети, че го обгръща мрак.