Рисковете на професията

8

С адреса нещо не беше наред, но Пиърс не можеше да разбере какво. И това го притесняваше, докато караше към Венис.

Адресът за контакт, който Лили Куинлан бе дала на „Ол Американ Мейл“, беше едноетажна къща на Алтеър Авеню и се намираше на една пресечка от стилните антикварни магазини и ресторанти на Абът Кини Булевард. Малката бяла къща със сиви первази приличаше на чайка. В предния двор имаше голяма палма. Пиърс спря на отсрещната страна на улицата и се вторачи в къщата, за да се опита да разбере дали там живее някой.

Дворът не беше занемарен. Но ако къщата се даваше под наем, за това може би се грижеше собственикът. На алеята отпред и в открития гараж нямаше кола, нито поща, натрупана на тротоара. На пръв поглед всичко изглеждаше наред.

Хенри най-после реши да предприеме директния подход. Слезе от беемвето, пресече улицата, тръгна към предната врата, натисна звънеца и зачака.

Нищо.

Позвъни пак, после потропа.

Отново нищо.

Щорите бяха спуснати и прозорците затворени. Той се обърна и непринудено огледа улицата и съседните жилища, като в същото време протегна ръка назад и натисна дръжката. Беше заключено.

Хенри не искаше денят да свърши, без да е научил нещо ново, затова заобиколи къщата и стигна до гаража в задния двор. Корените на огромен бор бяха напукали асфалта на алеята.

Изкривената от времето и от собствената си тежест врата на гаража беше открехната. Вътре имаше само купчина кутии от боя.

Вдясно от гаража имаше малък двор, ограден от висок жив плет. На тревата бяха сложени два шезлонга. Пиърс си спомни за тъмния слънчев загар на Лили.

Поколеба се за миг, после влезе и потропа на остъклената врата. Надникна през стъклото и огледа кухнята — чиста и подредена. На масичката до стената вляво нямаше нищо. На единия от двата стола бе сгънат вестник.

На плота бе поставена голяма купа, пълна с изгнили плодове.

Това вече беше нещо, което не се вместваше в картината. Хенри потропа силно на стъклото на вратата, макар да знаеше, че няма кой да отвори, после превъртя валчестата дръжка.

Вратата беше отключена.

Той я бутна и зачака да чуе аларма, но навсякъде цареше тишина. Пиърс мигновено усети противната сладникава миризма на изгнили плодове. А може би на нещо друго.

Отвори вратата по-широко и извика:

— Лили? Лили, аз съм, Хенри.

Не знаеше дали го направи за съседите, или за себе си, но извика името й още два пъти. Отговор не последва, както и очакваше. Той се обърна и седна на стъпалата — колебаеше се дали да влезе, или не. Спомни си реакцията на Моника и какво му бе казала — да се обади на ченгетата.

Сега беше моментът да го направи. Тук нещо не беше наред и имаше причина да ги потърси. Но истината беше, че още не бе готов да постъпи по този начин. Каквото и да бе станало, той искаше да го разнищи сам. Знаеше, че мотивите му не засягат само Лили Куинлан, а се простират много по-далеч и са преплетени с миналото. Пиърс се опитваше да го подмени с настоящето и да направи онова, което не бе успял да направи тогава.

Той стана, влезе в кухнята и затвори вратата.

Някъде в къщата се разнасяше тиха музика. Хенри отвори хладилника и видя кутия портокалов сок и пластмасова бутилка с нискомаслено мляко. Срокът му на годност бе изтекъл на осемнайсети август, а на сока — на шестнайсети. Оттогава бе минал повече от месец.

Вестникът на стола беше от първи август.

Пиърс тръгна по коридора към предната част на къщата. Под процепа на вратата имаше купчина поща. Той погледна в банята и видя лавица, отрупана с парфюми и кремове, всички покрити с тънък слой прах. Избра едно зелено шишенце, отвори го, поднесе го към носа си и долови уханието на люляк. Никол използваше същия парфюм. Той остави шишенцето на мястото му и излезе в коридора.

Другите две помещения бяха спални. Гардеробите бяха отворени и претъпкани с дрехи, окачени на дървени закачалки. Музиката се разнасяше от радиобудилник, сложен на нощното шкафче вдясно.

Другата стая явно се използваше за фитнес зала. Там имаше велоергометър, тренажор и малък телевизор. Пиърс отвори единия гардероб и видя още дрехи. Приготви се да го затвори, когато установи нещо. Дрехите бяха различни — неглижета и трика. Пиърс забеляза черното мрежесто неглиже, с което Лили се бе снимала за уебсайта.

Това му напомни нещо и той се върна в другата спалня. Леглото там не беше с месингова рамка. Хенри осъзна какво не е наред с адреса във Венис. В обявата си Лили бе написала, че посреща клиентите си в чиста и безопасна градска къща в Уестсайд. Но това не беше градска къща и леглото беше друго. Лили имаше още един адрес и той трябваше да го научи.

Вцепени се, когато чу шум от предната част на къщата, и разбра, че е допуснал грешка. Трябваше първо набързо да огледа цялата къща, за да се увери, че няма никого, вместо да започне отзад и бавно да се придвижва напред.

Ослуша се, но не чу нищо повече. Тръгна към всекидневната и трапезарията. Не видя нищо, което би обяснило звука.

Всекидневната беше чиста, подредена и пълна със стилни мебели. Стереоуредбата и плазменият телевизор сигурно струваха поне двайсет и пет хиляди долара — мечтата на всеки фанатик по този вид развлечения — и изглеждаха несъвместими с всичко останало в къщата.

Пиърс се приближи до външната врата, приклекна и започна да разглежда пощата. По-голямата част се състоеше от рекламни брошури. Имаше два плика от „Ол Американ Мейл“, сметки за кредитни карти и банкови извлечения и голям плик от Университета на Южна Калифорния. Не намери писма и сметки от телефонна компания и това му се стори странно. Но после предположи, че вероятно са изпратени до пощенската кутия на „Ол Американ Мейл“.

Без да се колебае, той пъхна в задния джоб на джинсите си банковите извлечения и сметка за кредитна карта „Виза“. Беше влязъл с взлом в чужда къща и крадеше лична поща, но реши да не мисли за това и се изправи.

В трапезарията имаше бюро. Пиърс придърпа един стол, седна и прерови чекмеджетата. Имаше чекови книжки, марки, писалки и сметки за електричество, отопление и вода. Намери купчина пликове от „Предприемачески идеи без граници“. На всеки Лили бе написала датата, на която бе платила сметката. Но сметки от телефонна компания нямаше. Дори да не ги бе получавала по пощата, все някъде трябваше да има квитанции, че ги е платила.

Нямаше време да разсъждава по този въпрос, нито да преглежда всички сметки. Не беше убеден, че в тях ще намери онова, което ще му помогне да разбере какво се е случило с Лили Куинлан. Разгледа чековите й книжки. От края на юли нямаше движение на суми, но през юни бе регистрирано плащане на телефонната компания. Само едно.

Пиърс не разполагаше с много време, затова се отказа от търсенето и затвори чекмеджетата. Протегна ръка да смъкне ролетката, когато забеляза тефтерче, пъхнато навътре в един от процепите. Взе го и видя, че вътре са записани телефонни номера. Без да мисли, той го пъхна в задния си джоб при пощата.

Изправи се, огледа двете стаи и забеляза сянка, движеща се зад спуснатите щори на прозореца във всекидневната.

Обзе го паника. Не знаеше дали да се скрие, или да избяга през задната врата, затова не направи нищо. Просто стоеше неподвижно. Чу стъпки пред предната врата.

Изщракването на метал го накара да подскочи. После на пода тупна малка купчина поща. Пиърс затвори очи.

— Господи! — прошепна той, изпусна затаения в гърдите си въздух и опита да се успокои.

Сянката отново премина пред прозорците на всекидневната и изчезна.

Пиърс се наведе и разгледа пощата. Още сметки и рекламни брошури. Той разбута с крак хартиите, видя малък плик с написан на ръка адрес и го взе. В горния ляв ъгъл пишеше „В. Куинлан“. Клеймото беше размазано. Четяха се само буквите „па, Фло“.

Отварянето на лично писмо му се стори още по-нагло и престъпно от всичко, което бе направил досега. Но колебанието му не продължи дълго. Пиърс разлепи плика с нокът и извади малък прегънат лист. Датата беше отпреди четири дни.

Пиърс сложи листа в плика. Писмото го прониза с чувството за обреченост повече от всичко в къщата, включително изгнилите плодове. Той не смяташе, че Лили ще отговори на майка си.

Затвори плика, доколкото можа, и го зарови в купчината с пощата. Неочакваната поява на пощальона му внуши усещане за риска, който бе поел, като бе влязъл в тази къща. Изведнъж му писна. Той се обърна, излезе през задната врата и я затвори, но я остави отключена, после тръгна към улицата.

На половината път чу силен трясък на покрива и от стряхата се изтърколи голяма шишарка, която тупна в краката му. Той я настъпи и разбра причината за стряскащия шум, докато беше в къщата. Поне бе разкрил една загадка.