Рисковете на професията

30

— Лампи. Пиърс седна зад бюрото си и взе трите съобщения, които му бе оставила Моника. Двете бяха от Джанис Лангуайзър и имаха надпис „Спешно“. Третото беше от Коуди Зелър.

Хенри ги остави на бюрото и се замисли. Обаждането на Лангуайзър не вещаеше нищо друго освен лоши новини. Контрастът между въодушевлението в стаята на директорския съвет и съобщенията беше зашеметяващ. Той усети, че се изпотява.

Реши да се обади първо на Зелър. Приятелят му може би беше открил нещо ново. Коуди отговори веднага и каза:

— Съжалявам, но не можах да направя нищо.

— Какво имаш предвид?

— Не намерих нищо за Луси Лапорт. Не попаднах на следа. Тя няма дори кабелна телевизия. Сигурен ли си, че това е истинското й име?

— Така ми каза.

— Тя едно от момичетата в уебсайта ли е?

— Да.

— По дяволите, трябваше да ми кажеш. Те не използват истинските си имена.

— Лили Куинлан го използва.

— Да, но Луси Лапорт? Прилича на измислено. Имам предвид бизнеса й. Шансът да каже истината за нещо и истинското си име е едно на…

— Сигурен съм, че ми каза истинското си име. Убеден съм. Бяхме…

— Бяхте? Нали ми каза, че не…

— Разговаряхме по телефона.

— Аха. Телефонният секс е друга игра.

— Трябва да свършваме, Коуди.

— Чакай малко. Как минаха нещата с човека с големите пари?

— Чудесно. В момента с Чарли обсъждат сделката.

— Страхотно.

— Дочуване, Коуди. Благодаря, че се опита да ми помогнеш.

— Няма нищо. Ще ти изпратя сметката.

Пиърс затвори, взе едно от съобщенията от Лангуайзър и набра номера й.

— Къде беше? — попита адвокатката. — Казах на асистентката ти да ти предаде съобщенията веднага.

— Не обичам да ме прекъсват, когато съм в лабораторията. Какво става?

— Достатъчно е да ти кажа, че връзките ми са много стабилни. Още имам надеждни източници в полицията.

— Е, и?

— Това, което ще ти кажа, е строго поверително. Информация, която не би трябвало да знам. Ако нещо се разчуе, ще има разследване дори само за това.

— Добре, казвай.

— Източникът ми каза, че днес Ренър е написал молба за заповед за обиск и я е занесъл на съдията.

Пиърс беше потресен.

— Какво означава това?

— Означава, че иска да претърси апартамента ти, колата ти и вероятно къщата, в която си живял преди да се преместиш, защото вероятно си живял там, когато е извършено престъплението.

— Имаш предвид изчезването и предполагаемото убийство на Лили Куинлан.

— Точно така. Но молбата му е отхвърлена. Съдията казал, че мотивите не са достатъчни. Ренър не представил достатъчно доказателства, за да оправдае искането за обиск.

— Това е хубаво, нали? Означава ли, че всичко свърши?

— Не. Ренър може пак да отиде при съдията. Предполагам, че разчита на записа — самопризнанията ти според него. Точно затова е хубаво, че съдията е прегледал мотивите му и е решил, че не са достатъчни.

Пиърс се замисли. Не знаеше какво означават всички тези маневри.

— Може да отиде при друг съдия — продължи Лангуайзър. — Някой по-отзивчив. Въпросът е, че вероятно е ходил при най-мекушавия, когото познава. Отиването при друг може да породи проблеми. Ако следващият съдия разбере, че молбата за заповед за обиск е била отхвърлена от колега, играта може да загрубее.

Опитът да проследи правните нюанси беше загуба на време. Пиърс не беше разстроен като Лангуайзър от новината. Тя не можеше да е сигурна, че той е невинен. Съмненията предизвикваха притеснения за онова, което полицаите биха намерили, ако претърсеха апартамента и колата му.

— Ами ако му позволим да извърши обиск, без да има заповед? — попита Хенри.

— Не.

— Няма да намери нищо. Не съм го направил, Джанис. Дори не съм виждал Лили Куинлан.

— Няма значение. Няма да му съдействам. Започнеш ли да го правиш, ще попаднеш в капан.

— Не разбирам. Щом съм невинен, какъв капан ще ми заложи?

— Искаш да ти давам съвети ли?

— Да.

— Тогава слушай и изпълнявай съветите ми. Няма да помагаме на противника. Предупредили сме Ренър — и толкова.

— Както кажеш.

— Благодаря.

— Ще разбереш ли, ако пак подаде молба за заповед за обиск?

— Имам човек, който слухти. Но ще се престориш на изненадан, ако Ренър се появи със заповед. Трябва да предпазя източника си.

— Добре. — Пиърс изведнъж се сети за нещо и сърцето му се смрази от страх. — А кабинетът ми? Лабораторията? Дали ще иска да ги претърси?

Ако това станеше, трудно щеше да се запази в тайна. Клюката щеше да се разчуе и в кръговете, където се обсъждаха новите технологии, и сигурно щеше да стигне до Годард и Бечи.

— Не съм сигурна, но е малко вероятно. Той би търсил на места, където би могло да бъде извършено престъплението. Струва ми се, че ще му е още по-трудно да убеди съдията да му разреши да претърси работното ти място — там едва ли би могло да е извършено престъплението.

Хенри се замисли за тефтерчето с телефоните, което бе скрил. Това беше пряка връзка с Лили Куинлан, за която още не бе признал. Трябваше някак да се отърве от него.

А после се сети за нещо друго.

— Знаеш ли, те вече претърсиха колата ми. В нощта, когато влязох в апартамента на Лили.

От другата страна на линията настъпи миг мълчание.

— Ако е така, направили са го незаконно. Но няма да можем да го докажем без свидетел.

— Не видях друг освен ченгетата.

— Убедена съм, че са я претърсили набързо. Но ако Ренър получи заповед за обиск, ще го направят законно и повече от веднъж. Ще търсят веществени доказателства — косми, власинки — неща, които не може да се видят с фенерче.

Пиърс си спомни за наздравицата, която бе вдигнал преди по-малко от половин час, и осъзна, че бъдещето му наистина може да зависи от една прашинка.

— Ами тогава да им позволим да направят обиск — предизвикателно каза той. — Може би ще започнат да търсят убиеца, след като разберат, че съм чист.

— Някакви идеи по този въпрос?

— Не.

— Засега трябва да се тревожиш за себе си. Май не разбираш сериозността на положението. Мислиш, че ако не намерят нищо, ще си чист и свободен.

— Виж какво, Джанис, аз съм химик, а не юрист. Знам само, че имам неприятности, но не съм извършил престъпление. Щом не разбирам сериозността на положението, обясни ми за какво точно става дума.

За пръв път изля гнева си върху нея и мигновено съжали за това.

— Става дума за това, че ченгето диша във врата ти и едва ли ще се откаже. Ренър е търпелив човек и ще продължи да разнищва тази история, докато намери необходимото, за да издейства заповед за обиск. Разбираш ли?

— Да.

— И това е само началото. Ренър е много добър… и е непреклонен.

Хенри усети, че се вбесява. Настъпи продължително мълчание. После Лангуайзър каза:

— Има и още нещо. В събота вечерта ти си им казал за дома на Лили Куинлан и си им дал адреса. Те са отишли там и са огледали, но официално са го претърсили едва в неделя следобед, когато Ренър е получил заповед за обиск. Не е ясно дали Лили Куинлан е мъртва, или жива и е очевидно, че е упражнявала професия, по всяка вероятност включваща проституция и друга незаконна дейност.

Пиърс кимна. Започваше да разбира как разсъждава Ренър.

— И за да бъде на чисто, той е взел заповед — каза той. — В случай че попаднат на нещо, свързано с някаква друга незаконна дейност. Или ако тя се появи изневиделица и ги попита какво правят в дома й.

— Точно така. Но има и друга причина.

— За да събере доказателства срещу мен.

— Да.

— Но как може да има доказателства срещу мен? Казах му, че влязох там. Отпечатъците ми са навсякъде, защото търсих Лили и исках да разбера какво се е случило.

— Това е твоята версия и аз ти вярвам, но той не. Смята, че си я измислил, за да прикриеш престъплението си.

— Не мога да повярвам.

— Така е. И според закона до четирийсет и осем часа Ренър трябва да предаде така наречената обратна заповед за обиск — списък на всичко, взето от помещенията.

— Направил ли го е?

— Да. И аз имам копие. Не е подпечатано. Допуснал е грешка. Там са изброени иззетите лични вещи — например четка за коса за проба ДНК, писма, чекмеджета, бижута, парфюми и дори сексуални играчки.

Хенри си спомни за парфюма, който бе докоснал, докато беше в къщата. Можеше ли такова елементарно нещо да бъде използвано, за да го уличат?

— Защо мълчиш, Хенри?

— Мисля.

— Не ми казвай, че си докоснал сексуалните играчки.

Пиърс поклати глава.

— Не. Дори не ги видях. Но докоснах шишенце парфюм.

— Какво? Защо си го направил?

— Не знам. Напомни ми нещо. За някого. Какво толкова е станало? Каква е връзката между това да пипнеш шишенце парфюм и убийство?

— Това е част от обичайния ред за събиране на доказателства. Казал си на полицаите, че си отишъл в къщата, за да провериш дали Лили е добре.

— Да.

— А спомена ли, че си докоснал парфюмите й и си ги мирисал? Разгледа ли и бельото й?

Пиърс не отговори. Имаше чувството, че ще повърне. Той се наведе, измъкна контейнера за боклук и го сложи на пода до стола си.

— Хенри, държа се с теб като прокурор, защото искам да разбереш, че си в опасно положение. Всичко, което кажеш или направиш, може да бъде изопачено. На теб може да ти се струва едно, но за друг да е съвсем различно.

— Добре. Кога ще анализират отпечатъците?

— До няколко дни. Без да е намерен труп, този случай е приоритетен само за Ренър. Чух, че партньорът му работи върху други неща и Ренър разследва твоята история сам.

— Партньорът му ли е източникът ти?

— Източникът ми си е моя работа.

Замълчаха. Хенри нямаше какво повече да каже. Но беше доволен, че се е свързал с Лангуайзър.

— Съставям списък на хора, с които може да разговаряме — добави тя.

— Какво имаш предвид?

— Хора, свързани по някакъв начин със случая, и въпроси, които да им зададем. Ако се наложи.

— Ясно.

Лангуайзър имаше предвид, ако го арестуват и му предявят обвинение. Ако го изправят пред съда.

— Остави ме да работя по случая още малко — каза адвокатката. — Ще ти се обадя, ако възникне нещо друго.

Хенри затвори и се замисли. Ренър действаше. Въпреки че не беше намерен труп. Пиърс трябваше да се обади на Никол и някак да й обясни, че полицията го мисли за убиец и по всяка вероятност ще дойдат да претърсят дома й.

От тази мисъл пак му се догади. И в този момент на вратата се потропа.