Рисковете на професията

29

Направиха още два експеримента със сканиращия електронен микроскоп. И двата осветиха екрана като коледна украса и Годард остана доволен. Щеше да инвестира в цялата програма, не само в „Протей“. В дванайсет и трийсет представянето свърши и посетителите бяха поканени на обяд в стаята на директорския съвет. Кондън бе уредил да донесат храна от „Джо“, където готвеха добре.

Разговорът беше оживен и весел и, изглежда, дори Бечи се забавляваше. Говориха много за възможностите на науката и не пророниха нито дума за парите, които можеше да се правят от нея. По едно време Годард се обърна към Пиърс, който седеше до него, и тихо призна:

— Имам дъщеря. Страда от синдрома на Даун.

Не каза нищо повече. И не беше необходимо. Хенри разбра, че Морис има предвид лошия момент. В близко бъдеще подобни заболявания можеше да бъдат елиминирани преди да се проявят.

— Сигурно много я обичаш — каза Пиърс. — И тя сто на сто го знае.

Годард го погледна в очите.

— Да. Винаги когато правя инвестиции, мисля за нея.

Хенри кимна.

— Трябва да се увериш, че тя ще бъде осигурена.

— Не, нямам предвид това. Тя е осигурена. Искам да кажа, че колкото и пари да печеля, няма да мога да я променя… Но бъдещето… онова, което правите тук…

Той отмести поглед встрани — не можеше да изрази мислите си с думи.

— Разбирам какво имаш предвид — каза Пиърс.

Мигът на откровение бе прекъснат от пронизителния смях на Бечи, която седеше до Кондън срещу тях. Годард се усмихна и кимна, сякаш бе чул шегата.

По-късно, по време на десерта, Морис повдигна въпроса с Никол.

— Знаеш ли кой ми липсва? Никол Джеймс. Къде е?

Пиърс и Кондън се спогледаха. Бяха се споразумели, че Чарли ще обясни ситуацията с Никол.

— За съжаление тя вече не работи при нас — каза Кондън. — Петък беше последният й ден в „Амедео“.

— Сериозно? И къде отиде?

— Засега никъде. Но подписа декларация за конфиденциална тайна, затова не трябва да се тревожим, че ще започне работа при някой от конкурентите.

Годард се намръщи и отбеляза:

— Деликатно положение.

— И да, и не — отговори Кондън. — Никол се занимаваше с външни, не с вътрешни проблеми. Тя знае достатъчно за проектите ни, за да търси информация за конкурентите. Но нямаше достъп до лабораториите и не е гледала демонстрацията, която видяхте.

Това не беше вярно, но Чарли Кондън не го знаеше. Както и лъжата, с която Пиърс бе заблудил Клайд Върнън за това колко знае и колко е видяла Никол. Истината беше, че тя бе видяла всичко. Една вечер Хенри я бе довел в лабораторията и й бе показал светлините на екрана на електронния микроскоп. Това беше, когато връзката им бе започнала да се разпада и той отчаяно търсеше начин да я задържи. Пиърс бе нарушил правилата, създадени от самия него, и я бе довел в лабораторията, за да й покаже онова, което толкова често го откъсваше от нея. Но и това не помогна и след по-малко от месец Никол сложи край на връзката им.

Никол му липсваше. Той мълча до края на обяда. Поднесоха кафето и после разчистиха всичко от масата.

Сервитьорите излязоха и отново дойде време за бизнес.

Пиърс кимна на Кац и той каза:

— Патентът е разделен на девет части и обхваща всички процеси, които видяхте днес. Смятаме, че сме помислили за всичко и патентът ще издържи на предизвикателствата сега и в бъдеще.

— Кога ще го регистрирате?

— В понеделник сутринта. Утре или в събота ще замина за Вашингтон. Ще подам лично заявлението в Бюрото по патентите в девет часа.

Бечи явно бе изненадана от скоростта, с която се развиваха нещата. Това беше хубаво. Пиърс и Кондън искаха да форсират нещата. Да принудят Годард да вземе решението веднага или да рискува да се прости с шанса, като изчака.

— В тази област на науката има голяма конкуренция. Държим първи да регистрираме формулата. Освен това двамата с Брандън написахме научен доклад и ще го изпратим утре. — Хенри погледна часовника си. Беше почти два следобед. — Всъщност трябва да ви оставя и да се върна на работа. Ако възникнат други въпроси и Чарли не може да отговори, ще бъда в кабинета си или в лабораторията.

Той бутна назад стола си и стана. Годард вдигна ръка и го хвана за рамото.

— Един момент, Хенри, ако нямаш нищо против.

Пиърс седна. Годард ги изгледа поред. Пиърс разбра какво предстои. Усети го по стягането в гърдите си.

— Искам само да ви кажа, докато още сме всички заедно, че мисля да инвестирам в компанията ви. И да бъда част от великото нещо, което правите.

Последваха шумни одобрителни възгласи и ръкопляскане. Пиърс стисна ръката на Годард, после на Кондън.

— Никой да не мърда — заяви Чарли, стана и отиде до масичката с телефона. Набра вътрешен номер, измърмори нещо и се върна на мястото си. След няколко минути Моника Пърл и Холи Канхайзър, личната асистентка на Кондън, донесоха две бутилки „Дом Периньон“ и поднос с чаши за шампанско.

Чарли отвори бутилките и наля. Асистентките направиха снимки.

Кондън вдигна първата наздравица.

— За Морис Годард. Щастливи сме, че си с нас.

После дойде ред на Годард. Той вдигна чашата си, погледна Пиърс и каза:

— За бъдещето!

Хенри кимна и огледа присъстващите.

— За вас сградите ни може да са ужасно малки, но за нас, дребните, са приказно високи. — И тъй като явно никой не го разбра, обясни: — Това е от една книга за деца. За доктор Зюс. Става дума за вярата във възможностите на други светове — с размера на прашинка.

— Наздраве — рече Кондън и отново вдигна чашата си.

Пиърс тръгна из помещението да се ръкува с всички. Накрая стигна до Моника, която го гледаше студено.

— Благодаря ти, Моника. Разговаря ли с Чарли за преместването ти?

— Още не. Но ще го направя.

— Добре. Обади ли се господин Ренър?

— Още не.

Той кимна. Не можа да измисли какво да каже.

— На бюрото ти има съобщения за теб — каза тя. — Адвокатката настоя, че е важно, но аз отговорих, че не мога да прекъсна представянето.

— Добре. Благодаря.

Хенри запази спокойствие, върна се при Годард и му каза, че го оставя с Кондън, за да уговорят сделката с инвестициите. Стисна ръката му още веднъж и тръгна към кабинета си. Искаше му се да затича, но положи усилия да върви, без да бърза.