Рисковете на професията

28

Застанаха в централната лаборатория в полукръг пред Пиърс и Лараби. Вече бяха запознали гостите с персонала и им бяха показали помещенията. Беше време за представлението и Хенри бе готов. Чувстваше се спокоен. Не се смяташе за оратор, но му беше много по-лесно да говори за проекта в лабораторията, където бе създаден „Протей“, отколкото на симпозиум за новите технологии или в някой колеж.

— Мисля, че сте запознати с главния аспект на работата тук през последните няколко години — започна той. — Разговаряхме за това по време на първото ви посещение. Днес ще говорим за проекта „Протей“. Това е нещо ново за последната година, но се основава на предишни постижения. В днешния свят нещата в научноизследователската работа са взаимно свързани. Една идея води до друга. Верижна реакция. И „Протей“ е част от веригата.

Пиърс описа дългогодишния си интерес към потенциалните медико-биологични приложения на нанотехнологиите и решението си отпреди две години да доведе имунолога Брандън Лараби в „Амедео“ заради биологичните аспекти на преследваната цел.

— Всяка статия в научните списания разказва за биологичната страна на въпроса. Тази тема е най-горещата. От елиминирането на химичния дисбаланс до евентуалното лечение на пренасяните чрез кръвта заболявания. Но „Протей“ не е за това. Тези неща още са далеч. Вече не са научна фантастика, но са сравнително близка перспектива. „Протей“ е преносна система, енергиен източник, който ще даде възможност на бъдещите проекти и устройства да действат в организма. Ние създадохме формула, която ще позволи на клетките в кръвта да произвеждат електрически импулси, задвижващи бъдещите изобретения.

— Въпросът е като за кокошката и яйцето — добави Лараби. — Кое е произлязло първо. Решихме, че предимство има енергийният източник. Строим от основите нагоре. Започва се с двигателя и после се добавят устройствата, каквито и да са те.

Той млъкна и в помещението настъпи тишина. Така ставаше винаги, когато учен се опитваше да обясни нещо на обикновен човек. И тогава се включи Чарли Кондън. Той щеше да бъде преводачът.

— Твърдиш, че тази формула, този енергиен източник, е основата, от която ще зависи останалата научноизследователска работа?

— Точно така — отговори Пиърс. — След като се утвърди в научните списания, симпозиумите и така нататък, това ще даде тласък на изследванията и изобретенията. Ще раздвижи областта на научната дейност. Учените ще бъдат привлечени към тази област, защото проблемът с входно-изходните портали ще бъде решен. Ние ще им покажем пътя. В понеделник сутринта ще поискаме патентна защита на формулата. Скоро след това ще публикуваме откритията си. И ще дадем лиценза на онези, които се занимават със съответната област на изследване.

— На хората, които изобретяват и произвеждат устройствата за кръвообращението — обади се Годард. Каза го като твърдение, а не като въпрос. Това беше добър знак. Той се включваше в каузата. Вълнуваше се.

— Правилно — съгласи се Пиърс. — Щом имаш енергията, може да направиш много неща. Кола без двигател не отива никъде. Е, това е двигателят. И ще заведе изследователя в онази област, в която иска да отиде.

— Само в Съединените щати над три милиона души разчитат на инжекции инсулин, които си слагат сами, за да контролират диабета си — допълни Лараби. — Всъщност аз съм един от тях. Не е изключено в близко бъдеще да бъде програмирано, направено и пуснато в кръвта клетъчно устройство, което ще измерва нивото на инсулина и ще произвежда и освобождава необходимото количество.

— Кажи им за антракса — рече Кондън.

— Всички знаем от събитията през миналата година колко смъртоносна е тази бактерия и колко трудно е да се открие във въздуха. Тази област на научно изследване води към деня, когато пощенските служители и може би военните или всички ние ще имаме имплантиран биочип, който ще открива и обезврежда антракса преди да се развие и да се разпространи в организма — обясни Хенри.

— Възможностите са безброй — добави Лараби. — И науката скоро ще ги осъществи. Но как да заредим с енергия устройствата в тялото? Това е най-важното в работата ни. Въпрос, който отдавна чака решение.

— И ние мислим, че отговорът е нашата формула-завърши Пиърс.

Отново настъпи тишина. Той погледна Годард и разбра, че е привлякъл интереса му. Морис вероятно бе финансирал много проекти. Но за пръв път попадаше на такова нещо. Това не само щеше да му донесе още пари, но и да го направи герой. Щеше да се радва, че дава тези средства.

— Може ли да видим демонстрацията? — попита Бечи.

— Разбира се — отговори Пиърс. — Подготвили сме я на сканиращия електронен микроскоп.

Той поведе групата към лабораторията, където бяха компютъризираният микроскоп и мониторът.

— Това е сканиращ електронен микроскоп. Експериментите, които правим, не се виждат през повечето микроскопи. Ще демонстрираме предварително заложена реакция, за да направим проверка на проекта. Резултатите ще бъдат увеличени и ще се видят на монитора. — Пиърс извади поднос, на който имаше силициев чип. — Няма да изброявам протеините, използвани във формулата, но този чип има човешки клетки. Към тях добавяме комбинация от протеини, слети в клетките. При процеса на свързване се извършва преобразуване на енергия. Освобождава се енергия, която може да бъде насочена към молекулни устройства. За да проверим това преобразуване, поставяме целия експеримент в разтвор, чувствителен към електрически импулси. Реакцията е излъчване на светлина.

Пиърс сложи подноса в камерата на електронния микроскоп, а Лараби продължи да обяснява:

— Процесът превръща електрическата енергия в биомолекула аденозин трифосфат. Това е енергийният източник на тялото. Аденозин трифосфатът взаимодейства с аминокиселината левцин — молекулата, пораждаща светлината у светулките. Процесът се нарича химио-луминесценция.

Пиърс си помисли, че Лараби навлиза в досадни технически подробности. Не искаше да изгуби интереса на публиката, затова направи знак на Лараби да седне пред монитора.

— В момента Брандън свързва елементите — обясни Хенри. — Резултатите на екрана ще са бързи и очевидни.

Той отстъпи назад, покани Годард и Бечи да минат отпред, за да гледат монитора над рамото на Лараби, и отиде в задната част на помещението.

— Лампи.

Осветлението на тавана угасна. Блестеше само сиво-черният екран на монитора и Пиърс не можеше да вижда добре лицата на гостите. Той допря ръка до стената и плъзна пръсти към кукичката, на която бе окачен прибор за нощно виждане с топлинен резонанс. Беше го сложил там сутринта, за да може тайно да наблюдава Годард и Бечи и да прецени реакциите им.

— И така, започваме — каза Лараби. — Гледайте монитора.

Екранът остана сиво-черен още трийсет секунди, после започнаха да се появяват светли точки, досущ звезди в нощно небе. Накрая картината заприлича на Млечния път.

Всички мълчаха и гледаха.

— Мини на термална картина, Брандън — каза Пиърс.

Това също беше част от режисурата. Финал с кресчендо. Лараби тракаше по клавиатурата толкова вещо, че не му трябваше светлина, за да вижда командите, които подава.

— Термалната картина означава, че ще видим цветове — обясни той. — Градация в интензитета на импулсите, от синьо в долния край, до зелено, жълто, червено и виолетово в горния.

Екранът на монитора оживя от вълни от различни цветове — диплеха се във верижна реакция и се движеха вълнообразно като повърхността на океана нощем. Все едно гледаш Лас Вегас от десет хиляди метра височина.

— Северното сияние — прошепна някой.

На Пиърс му се стори, че това е гласът на Годард, и фокусира прибора за нощно виждане върху лицето му. Годард бе съсредоточен върху гледката. Устата му беше отворена, челото и страните — тъмночервени, лицето му — сгорещено от вълнение.

Приборът за нощно виждане с топлинен резонанс беше научно воайорство, позволяващо на Пиърс да вижда онова, което хората крият. Лицето на Годард разцъфна в широка усмивка. И в същия миг Пиърс разбра, че сделката е сключена. Имаха парите и бяха осигурили бъдещето си. Той огледа тъмното помещение и видя, че Чарли Кондън се е облегнал на отсрещната стена и го гледа. Чарли кимна. Явно бе стигнал до същия извод, без да се нуждае от прибор за нощно виждане.

Мигът трябваше да бъде преживян изцяло. Бяха на път да станат богати и вероятно дори известни. Но целта на Хенри беше друга — нещо по-хубаво от парите. Нещо, което не можеше да сложи в джоба си, а в главата и сърцето си, нещо, което щеше да нараства със зашеметяваща скорост.

Гордостта. Това му бе дала науката. Гордостта позволява да превъзмогнеш всичко и компенсира всичко, което се е провалило и объркало.

И най-вече Изабел.

Пиърс свали прибора от очите си, окачи го на кукичката и повтори:

— Северното сияние.