Шоколадово докосване

ДЕВЕТА ГЛАВА

Още една причина Джейми да настоява за тъмнина, беше изчервяването, което несъмнено покриваше цялото ѝ тяло. Кожата ѝ показваше горещината, която Доминик генерираше в нея.

Той я разпалваше. Тя нямаше представа какво го бе вдъхновило да ѝ се отдаде, но като някакъв сух отчаян сюнгер се стараеше да го попие до последната капчица. После той можеше да я извива отново, както си иска, за да си върне силите, но на нея пак щеше да ѝ остане нещо от него. Дано само и той да изпиташе някакво удоволствие.

Джейми изви глава и обсипа с целувки широките му рамене. Защо един шоколатиер и сладкар имаше такива рамене? Неговата работа беше физическа, вярно, но тя виждаше груба сила, раменете на строителен работник или на мъж, който полага сериозни усилия във фитнес залата. Джейми стисна бицепсите му, изпитвайки с нокти тяхната твърдост. Доминик беше взел душ преди срещата с нея и беше отмил уханието на шоколад, което я караше да се чувства у дома. Сега той ухаеше на своята същност, ароматът на какао ѝ се изплъзваше и колкото и да го търсеше по тялото му, не успяваше да го намери. Това беше съвсем нова миризма.

Тогава защо Джейми копнееше за нея?

– Джейми – копринената мекота на името ѝ я развълнува.

– Какво? – прошепна тя, плъзгайки устни по гърдите му. Те се надигаха и спускаха. Той придърпа ханша ѝ по-близо до неговия.

– Нищо – едната му ръка поглади гърба ѝ през плетената материя. – Просто ми харесва да изричам името ти – ръцете му се мушнаха под дупето ѝ и го стиснаха леко. – Кажи моето.

Тя притисна лице до гърдите му и го остави да почувства усмивката ѝ.

– Мосю?

Пръстите му стиснаха дупето ѝ за наказание.

– Това не е смешно.

Наистина ли? Е, може би тя имаше особено чувство за хумор. Той дръпна главата ѝ назад, за да я отлепи от гърдите си и да я погледне в тъмнината.

– Е, може би съвсем малко – съгласи се той. – Някой друг път.

Това не беше ли секс за една нощ? Някой друг път можеше да си поиграят на еротични игри. Може би "някой друг път" беше просто евфемизъм. Изведнъж тя го прегърна с всички сили, притисна се плътно до него, сякаш искаше да поеме цялата му топлина в тялото си.

Явно беше по-силна, отколкото мислеше, защото почувства как го остави без дъх. Той вдигна нагоре туниката ѝ, ръцете му драскаха леко голия ѝ гръб и тя потръпна неистово. Тези ръце бяха толкова груби. Толкова големи. И толкова... нежни. Цялото ѝ тяло заплака като пресъхнала земя за дъжд, неговите докосвания сякаш бяха целебни.

– Кажи моето име – каза той отново.

– Доминик Ришар.

Той разтърси бедрата ѝ за наказание – малко движение, което я залюля сладостно и мъчително.

– Само моето.

Тя разхлаби хватката си дотолкова, че да плъзне ръка по бицепса му, докато с другата продължаваше да се държи здраво. Какви мускули имаше само!

– Доминик.

Той завъртя телата им, обърна се на една страна, смъкна клина ѝ, грубите му големи длани ожулиха голото ѝ дупе и краката ѝ. Джейми се изви диво при първото съприкосновение на студения въздух с нейната женственост. Той беше захванал гащичките ѝ заедно с еластичната материя на клина. В първия момент тя не знаеше дали той осъзнава това, тъй като дългата туника прикриваше голотата ѝ. После ръцете му пропълзяха бавно, мъчително бавно нагоре по голите ѝ крака и... той разбра.

– Cherie[24] – прошепна той, без да спира да я целува, докато ръката му милваше вътрешността на бедрата ѝ. – Толкова много ли ме искаш?

Разбира се, той не можеше да види, че тя цялата беше пламнала като божур, но нейната влажна и гладна роза не беше чак толкова дискретна. Джейми се изви под него, зарови лице в тялото му, кимна безпомощно, докато ръцете ѝ го прегръщаха страстно, и се плъзна отгоре му.

– Искаш ли ме, Джейми? Наистина ли? – той пъхна един от своите големи, заоблени пръсти на един сантиметър вътре в нея.

Тя се задъха, притискайки глава до гърдите му, за да скрие лицето си и в същото време да види ръката му между бедрата си. После заби диво нокти в кожата му.

– Съвсем мъничко, може ли? – прошепна той в косата ѝ, пъхвайки пръста си малко по-навътре в нея. – Малко по малко, нали?

Тя поклати глава до гърдите му в знак на диво несъгласие. Не, не малко по малко. Всичко, всичко, всичко. Но той не ѝ обърна внимание, а пъхна пръста си само един сантиметър по-навътре.

– Харесва ми – прошепна задъхано той. – О, да, харесва ми да усещам как се отваряш за мен. На теб също ти харесва, нали, cherie, харесва ти да ме поемаш вътре в теб. Кажи ми, че ти харесва.

Нейните пръсти се забиха в мускулите на гърба му.

– Да – тя всеки момент щеше да заридае от желание, тялото ѝ от кръста надолу вече стенеше. – Много добре знаеш, че ми харесва.

– Искам ти да ми кажеш – пръстът му се плъзна още по-дълбоко, другата му ръка се уви около бедрото ѝ, без да я принуждава, а по-скоро да я насърчи да не мърда. Стените на цветето ѝ поддадоха под неговия натиск, после се обвиха плътно около пръста му, устните ѝ го засмукаха гладно. – Искам ти да ми го кажеш.

О, да, похвала. Той обичаше да го хвалят. Тя отметна глава назад, така че той да види лицето ѝ, отчаяното ѝ изражение.

– Обожавам го – прошепна Джейми. – Обожавам го. Искам те вътре в мен. Не мога да ти се наситя. Искам те. Недей, не ме измъчвай.

– Да те измъчвам? – той погали косата ѝ нежно. –Minette, мислех, че ще ти хареса да е бавно. Не искам да те измъчвам.

Тя се помъчи да се усмихне, тялото ѝ се разтърси от желание.

– Някой... някой друг път, може би – тя му отговори със собствените му думи. – Точно сега, аз просто... наистина те искам.

– Джейми – той я притегли плътно до тялото си, обърна я с гръб към гърдите си и я прегърна силно. Джейми обожаваше тази прегръдка, но тялото ѝ се изви, негодуващо срещу изваждането на пръста му.

– Можеш да ме имаш – прошепна той в тила ѝ. – Джейми. Нека само да проверя нещо преди това.

– Какво? – тялото ѝ се изопна до неговото, наслаждавайки се на триенето на кожа в кожа, но жадно за много повече.

Ръката му се притисна силно до нейната женственост, придърпа таза ѝ до неговия, все още обут в дънки.

– Само едно мъничко нещо, Джейми.

Той постави палец върху най-малкия център на абсолютна власт върху тялото ѝ. Тя потръпна и се отпусна върху него, разцъфвайки безпомощно, докато той галеше дълбините на вагината ѝ.

– Ето го тук – грубият опитомен глас сам по себе си беше секс, по-могъщ дори от милувката на ръцете му. – Cette petite chose[25]. Харесва ли ти, любима? Искаш ли по-силно? Харесва ли ти... ето тук? Ето така, котенце, така, спипах те, дай ми го, дай... толкова си красива... да, о, да...

Тя свърши толкова бързо, че би се засрамила, ако ѝ беше останала някаква мисъл. Тялото ѝ полетя право към него, сякаш той беше слънцето. Тя тръпнеше неконтролируемо, докато се издигаше към екстаза. Той я държеше здраво, докато светът наоколо изгуби очертанията си. Тялото ѝ се извиваше и тръпнеше в стоманената хватка на ръцете му.

– Да! – триумфът в гласа му беше непогрешим, ръката му се сви в победоносен юмрук до нежните гънки на нейната женственост. Той потри леко кокалчетата на ръката си до кадифената плът, нежно, колкото да изтегли оргазма, да ѝ позволи да се наслади на отшумяващите вълни. Накрая тя притихна, погали отмаляла лицето си в него и той я отмести за момент, колкото да събуе дънките си, да бръкне в задния им джоб и да се върне при нея. Беше излязъл запасен с презервативи, разбира се. И двамата искаха това, нали?

Той коленичи на леглото между краката ѝ и издърпа туниката през главата ѝ. Когато захвърли дрехата на пода, Дом застина за миг, притиснал юмруци до бедрата си. Джейми никога не беше виждала толкова силно възбуден мъж. Той дишаше тежко, ръцете му се притискаха до мускулите на бедрата му.

– Ще... ще го свалиш ли вместо мен, Джейми?

Той гледаше сутиена ѝ. Все още отмаляла от екстаза, тя се надигна послушно на лакти, колкото да се пресегне и да откопчае сутиена. Когато се отпусна отново на леглото, Джейми смъкна бавно презрамките по раменете си и свали сутиена, почувства се така, сякаш даваше свещен обет. Жертвата на девицата. Жертвоприношение.

– О, боже! – гласът му беше дрезгав, той се наведе над нея, обви бедрата ѝ със себе си и ѝ хвърли дяволита усмивка. – Ето затова исках да съм сигурен. Но ти ми обеща... – Той проникна в нея само с облия връх на члена си. – Да... харесва ли ти това, Джейми? Искаш ли още?

Тя го удари по бицепса.

– Не прави това! Не ми го давай на час по лъжичка!

Въпреки избилата по слепоочията му пот мускулите на цялото му тяло се изопнаха от усилието да се сдържи, после усмивката се разля по лицето му.

– Искаш да кажеш, че предпочиташ това? – той се тласна силно в нея и я изпълни плътно, докрай.

– Да! – тя сграбчи дупето му, опитвайки се да го притегли още по-дълбоко, извивайки тяло, за да го поеме без остатък. Чувството да бъде изпълнена с него беше прекрасно. Обновяващо и възраждащо. Неумолимото интензивно телесно изживяване ѝ носеше неописуемо удоволствие.

– Мамка му, Джейми – усмивката му се стопи. Сега лицето му беше диво, свирепо. – Ти... ти ми обеща, че мога да опитам повече от веднъж. Май ще ми трябва втори опит – той се изтегли и проникна в нея отново, още по-дълбоко.

Там се овладя, за нейно огромно неудовлетворение.

– Казах да не е бавно!

– Не – той поклати глава като боксъор, който се опитва да осмисли хода на битката. – Аз... повече не мога да се владея. Кажи ми – кажи ми, ако ти причинявам болка.

Джейми погледна това изсечено лице на лошо момче, тъмната рошава коса, залепнала по потните слепоочия, катраненочерните му очи в мрака и се засмя невярващо.

– Ти – да ме нараниш? Ти си луд. Само, моля те. Моля те, искам те целия. Отдай ми се изцяло.

– Боже! – той прозвуча съкрушено. – Добре, това ще ти хареса, cherie. Няма да е бавно.