Шоколадово докосване

ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Джейми кипна, когато научи какво се беше случило. Доминик се почувства много по-добре. Тя го нахока, задето си беше извадил прибързани негативни изводи; после наруга семейството си заради вмешателството в личните ѝ дела. Всичко това беше стабилно, безопасно. Явно човек можеше на ядосва любимите си хора, без да провокира в тях дива ярост или да ги прогони. Просто понякога се случваха такива неща.

– На теб какво ти става днес? – изстреля накрая тя.

Първата дузина сериозни тревоги минаха през ума му, но Дом погледна лицето ѝ и установи с облекчение, че въпросът беше риторичен.

– Не можа ли да ми кажеш, че дядо ми се бърка където... че се държи, както обикновено? Вместо да се мръщиш и да си въобразяваш разни неща. Не виждам защо фамилното ми име е толкова решаващо в случая – Джейми се помъчи да нацупи устни, докато наближаваха елегантната стара сграда на ъгъла срещу Люксембургската градина. Дом държеше няколко торби в свободната си ръка. Джейми беше посетила пазара в Белвил[52], докато той бе работил.

– Защото нарочно не ми го каза, ето защо. Ти не искаше да го знам.

– Доминик. От колко време се познаваме?

– Един месец.

Тя изглеждаше объркана.

– Две седмици – поправи се неохотно той. Тя не знаеше ли, че първите две седмици, когато седеше в неговия салон, също се брояха за познанство? – Ще станат след три дни.

Тези опити да се вкопчи в идеята за дълготрайност бяха толкова жалки.

– И ти беше категоричен за мнението си за фамилията Кори и Силвен. Така че аз не изгарях от желание да ти съобщя, че съм една от тях.

Доминик се закова на място.

– Силвен! О, мамка му, той ще ми бъде зет.

Джейми се спъна в ръба на тротоара. Дом я подхвана, когато тя залитна, изруга и едва когато тя спря и го погледна с широко отворени очи, той осъзна какво самонадеяно нещо беше изрекъл. И се изчерви.

– Така да се каже.

Джейми също се изчерви и погледна встрани.

– Ти си поканен на сватбата между другото – спомена тя, когато Дом отвори входната врата на сградата и ѝ даде път. Озоваха се сред пищна елегантност – червен плюшен килим покриваше стълбите, асансьор с остъклена врата и златна рамка ги очакваше, облечен в ливрея портиер им кимна почтително: бонсоар, мадмоазел Кори, мосю.

За да напомни на Доминик, че на тази вечеря го очаква война. Чужда територия, пълна с вражески елементи. Той вече огладняваше за тяхната кръв.

– Ще присъствам на сватбата на Силвен Марки – повтори той с неподправен ужас. Силвен Марки, мамка му! Дом се опита да запази гласа си неутрален. – Кога ще бъде?

– През юни.

Юни. Доминик се насили да диша нормално. Юни. До тогава имаше цял месец. Най-малко един месец. Да, това беше официално. Неговите опити да повярва в дългосрочен план бяха достойни за съжаление. Независимо от обещанията на Джейми, че няма да го напусне, Дом почувства нещо подобно на благодарност за поканата да присъства на проклетата сватба на Силвен, защото му гарантираше още един месец.

Те влязоха в елегантния асансьор, който се оказа срам за парижките асансьори. Доминик за първи път влизаше в асансьора с Джейми, а той се оказа просторен и остъклен, така че не им даде възможност за уединение. Още един неподозиран недостатък на това да ходиш с човек, който имаше повече пари от господ.

Изведнъж Доминик се намръщи.

– Защо Силвен каза, че е правил шоколадови бонбони само за теб? Това е кръвосмешение, дори за такъв като него.

– Правенето на шоколадови бонбони за някого невинаги е сексуално! – сопна се Джейми.

Дом вдигна вежди. Може би не беше сексуално в огромните фабрики на Кори, но когато работеше той...

– Той беше там – каза Джейми. Не беше нужно да уточнява къде. Тонът ѝ беше достатъчно красноречив. – Той дойде с Кейд.

О, боже!

– Minette – Дом несъзнателно я притисна плътно до себе си. Боже, значи Силвен я беше видял. Видял бе онова, което Дом се страхуваше дори да си представи, Джейми непосредствено след нападението.

Той я притегли до себе си, притисна лицето ѝ до гърдите си. При тези обстоятелства Силвен можеше да ѝ приготви шоколадови бонбони колкото си иска. Дом съжали, задето не е бил там, за да я храни. Но ако вече я беше познавал... ако това ѝ се беше случило под носа му... макар че Дом не знаеше как щеше да го преживее.

– Ма minette – прошепна той, галейки нейната червеникаво-карамелена коса. Днес тя беше по-мека на пипане. Откакто Доминик беше открил белега, Джейми спря да сплъстява косата си с лак за коса.

Това означаваше ли, че той бе единственият човек, заради когото тя го бе правила? Вратите на асансьора се отвориха директно във фоайето на апартамента. Самият апартамент явно заемаше целия последен етаж.

– Доминик – Кейд се усмихна, прегърна мимоходом Джейми и поднесе бузи за целувка към Дом. – Наистина очаквах това с нетърпение.

Несъмнено, помисли си той.

– Аз също – каза весело Джеймс Кори и разтърси ръката му. Самодоволният стар дявол. Неговата внучка съименничка го изгледа убийствено.

– Доминик – каза неохотно Силвен, протягайки ръка за светкавично ръкостискане. Имаше вид на човек, глътнал гол охлюв.

247 Дом се усмихна, обзет от приятно облекчение. Той обичаше да поднася изненади с непривичен вкус и да гледа как хората ги преглъщат.

Последен го посрещна единственият човек, когото не познаваше: мъж към петдесетте, с добре подстригана сива коса и сини очи, който го изучаваше критично.

– Доминик Ришар – студено каза той.

Дом го удостои с най-зловещата си усмивка, която показваше недвусмислено, че беше готов за отпор. Значи това беше бащата на Джейми, сегашният шеф на най-голямата корпорация, производител на шоколад в света? Ако човек наричаше продукцията ѝ шоколад.

Това правеше четирима срещу един, така ли? Добре. Дом обичаше да се бие с всичките си врагове едновременно. В противен случай се чувстваше като побойник дангалак, който тормозеше по-слабите от него.

– Мак Кори? – попита Дом със същия тон. Той вече изпитваше антипатия към този мъж. Толкова ли не можеше да се сети да обгради дъщеря си с малък въоръжен отряд, преди да я пусне да обикаля опасните зони?

Мак Кори присви очи при критичния намек в тона на Дом. Доминик почти се засмя, когато протегна ръка. Дошъл си да си търсиш белята, а?

Мак Кори стисна ръката му с обиграната опитност на човек, който беше овладявал милион агресивни бизнес ръкостискания.

– Чувал съм много лоши неща за теб.

Така ли? А дали ги беше споделил с дъщеря си негодникът? Сигурно да. Тъй като Джейми слушаше, Дом потисна желанието да изпрати баща ѝ да върви на майната си.

– Аз също съм чувал много лоши неща за вас.

Той го заобиколи, за да отнесе торбите на Джейми в кухнята. Площта за готвене беше отделена от отворения хол, но никакви стени не ограничаваха пространството в шикозния, модерен апартамент. Високи френски прозорци без завеси или щори откриваха красива гледка към Люксембургската градина. Прозорците продължаваха по цялата стена на кухнята, така че човекът, който се трудеше там, се чувстваше като кацнал над града. Четири сюрреалистични метални стола бяха прибрани под кухненския бар от тъмен гранит със сини жилки. От другата страна бяха керамичните котлони и хладилникът, скрит дискретно зад дървена облицовка в тон с шкафовете. Масата за хранене се намираше доста далеч от кухнята и намекваше, че хората, които готвеха, не бяха винаги хората, които се хранеха на пея, и беше от същия гранит със сини жилки, провисена на толкова фини стоманени въжета, че на пръв поглед изглеждаше, сякаш се носеше във въздуха.

От голям черен диван се разкриваше изключителна гледка към градините. До него имаше окачена камина с изчистени линии, запалена, обезопасена с фина мрежа, така че искрите да не попадат върху екстравагантния водопад от папрати и растения на съседната стена. В цялото помещение подобни папрати придаваха топлина на модерните елементи и създаваха усещане за покой и простота.

Доминик беше гостувал в немалко разкошни апартаменти. Не беше необичайно петролните шейхове например да поддържат много по-екстравагантни апартаменти в Париж, за да ги използват един или два пъти в годината, и да наемат някой нашумял шеф като Доминик Ришар да приготви нещо, за да смае гостите на партитата им. Но беше сюрреалистично да осъзнае, че подобна обстановка беше нормална за човек като Джейми.

Когато Дом се обърна, Мак Кори стоеше от другата страна на бара със скръстени ръце и го изучаваше хладно.

– Ти не си чувал, че са ме арестували за бой с хладно оръжие или че ми се носи славата на женкар.

По дяволите. Значи Джейми знаеше за боя с нож. Е, сега вече със сигурност знаеше.

– Не, но съм чувал, че вашата компания е използвала детски робски труд, докато собствената ви дъщеря не е сложила край на тази практика.

Мак Кори се скова. Кейд и дядо ѝ замръзнаха, Кейд, както посягаше към една бутилка, а Джеймс Кори, докато поднасяше чаша към устата си. Силвен вдигна вежди, развеселен и почти впечатлен. Джейми спря да вади зеленчуците от торбите и погледна двамата мъже със загадъчна полуусмивка.

– Нашето какао се доставя от хиляди плантации и не можехме да знаем какви са условията на труд във всички – процеди Мак Кори.

– Много удобно – каза Дом. – Но можем да обсъдим моите арести и похождения, ако ще бъде по-приемливо за съвестта ви.

Мак Кори стисна устни. Джеймс Кори погледна сина си, после Доминик с изражение, което намекваше за беззвучно подсвиркване. Кейд приготви питие и го плъзна по плота в ръката на баща си, ококорила очи.

– Доминик, ти какво ще пиеш? – попита тя многозначително.

– Вода. Но вие не ме чакайте, пийнете си – подкани той Мак Кори. – Прелетели сте Атлантическия океан, за да спасите дъщеря си от мен и сигурно не обичате да губите.

За момент настъпи затишие.

– Е! – възкликна бодро Джеймс Кори. – Става забавно. Джейми, това ли е черешката на тортата, или си излизала и с други мъже като него?

Ах, този осемдесетгодишен негодник! Водеше сина си с трийсет години практика в подлостите и обидите.

– Черешката на тортата – отсече Джейми с нетърпящ възражения тон, докато сгъваше платнените си пазарски торби. Сега плотът беше отрупан с хлебен плод, кокосови орехи, малки червени банани, папая, пълни кесии със завързани на ръка подправки и някакви шушулки, които Дом виждаше за първи път въпреки своя опит в кулинарията.

– Убеден съм, че за теб Джейми също е черешката на тортата – каза на Доминик Мак Кори. – Имайки предвид нейната стойност. Нищо чудно, че си се задържал с нея повече, отколкото с всяка друга.

Джейми фиксира баща си с твърд, мятащ искри поглед.

– Интересно – отбеляза Дом. – Точно както си мислех. Обаче не знам дали вие и аз оценяваме стойността ѝ по един и същ начин.

Джеймс Кори се засмя и каза нещо на сина си на английски. Мак Кори сякаш се учуди и подразни, но отпусна ръце и се отдалечи.

Нищо чудно, че Джейми си въобразяваше, че хората се интересуваха от нея единствено заради парите ѝ. Дом насочи недоволен поглед към Кейд, като най-близка родственица, която можеше да скастри.

– Никога ли не ви е хрумвало, че може да има някаква друга причина някой да се интересува от нея?

Кейд сякаш се натъжи.

– Доминик, ти си пословичен женкар и завъртя главата на сестра ми в момент, когато тя е уязвима. Какво очакваш от нас? Да ти се доверим?

– Не, но може да опитате да се доверите на нея – каза подразнено Дом и се обърна към зеленчуците и подправките на плота.

Да ѝ се доверите.

Да ѝ се довери.

Че го беше избрала, защото той заслужаваше да бъде с нея?

Силвен се пресегна през Джейми за една от кесиите с подправки, ръката му докосна нейната, очите му блеснаха с интерес и Дом направи голяма крачка напред и се вклини между тях двамата, като ги избута в двете противоположни страни.

– Пардон – каза той на Джейми и едрото му тяло я избута на още една крачка встрани. – Какво правите?

– Каквото каже Джейми – каза спокойно Силвен, без да реагира на бутането с нещо повече от кос предупредителен поглед. Защо Силвен беше благословен с тази външност на чувствителен поет? Имаше вид на мъж, за когото жените се сражаваха на дуели. – Тази вечер тя командва. Случвало ли ти се е преди да защитават честта ти чрез наказателно използване на подправки?

Джейми се подсмихна лукаво.

– На теб ще ти приготвя по-лека доза – обеща му тя.

– Благодаря ти – каза Силвен. – Но е жестоко да даваш на хората фалшива надежда. Кажи ми каква е тази дребна подправка и ще се опитам да ти простя.

Дом измъкна ловко кесията от ръката на Силвен, мразейки го заради неговата явна фамилиарност с кулинарните способности на Джейми. Той самият никога не беше опитвал нещо, приготвено от ръцете ѝ.

– Ако ползваш необикновени подправки, искам да ми разкажеш за тях – пошепна той на Джейми. – Не споделяй с него. Той е досаден.

– А ти си мелодраматичен – отвърна Силвен. – Не размахвай този нож срещу мен. Чух, че са минали десет години от последния път, когато си бил в затвора.

Дом стисна здраво дръжката на касапския нож, който беше взел, за да помогне на Джейми.

– Слушайте какво... – Джейми се мушна ловко между двамата мъже. Изведнъж Доминик почувства симпатия към баща ѝ. Дори след два месеца в болницата тя все още нямаше инстинкт за самосъхранение. – Доминик, ти ще режеш зеленчуците от тази страна, а Силвен от другата, и който проговори пръв, ще кълца лука.

– Аз предпочитам да съм в средата – каза Дом, загреба дребния лук и отново се намести между тях. За да не могат да го изместят, той започна да кълца с ожесточение, без дори да поглежда лука. Въпреки огромното самочувствие на Силвен всъщност Дом бе този, който беше тръгнал от кухнята на тризвезден ресторант и беше преминал през всички стъпала на йерархията, докато стане сладкар и шоколатиер. Беше му интересно да наблюдава Джейми, докато вършеше чирашката работа. Тя добре познаваше екзотичните зеленчуци и непохватно боравеше с кухненските уреди. Къде се беше научила да приготвя това ястие, в сламената колиба в някое африканско село?

– Всъщност ножът не беше у мен – довери ѝ той, достатъчно тихо, така че онзи негодник Силвен да не го чуе как се оправдава. Той просто искаше тя да знае всички обстоятелства около онзи инцидент. Доминик никога не беше посягал с нож към човек.

Тя му се усмихна непринудено и му подаде да обели и да нареже на кубчета ямса. Защо не се беше смутила от новината за схватката с ножа? Какво друго вече знаеше за него? Дом обработи чевръсто твърдите зеленчуци, без изобщо да гледа белачката и убийствено острия нож, защото не сваляше очи от нея. Джейми не умееше да борави с нож, но знаеше отлично рецептата. Тя препече подправките в един тиган над пламъка на газта; уханията се разнесоха около Дом като омаен парфюм. Това беше животът на Джейми. Преди да се появи онзи белег на ръката ѝ.

– От кого си научила тази рецепта?

– От едно семейство. Тоест от баба, майка и тяхното малко момиченце. Те бяха... много щастливи.

Обзе го безпокойство. Загложди го дълбок страх, че колкото повече Джейми си спомняше за щастието, което беше създавала, толкова по-силна щеше да бъде принудата да се върне към онова нейно призвание. При хората, които според нея заслужаваха щастието повече от Дом. Какво говореше той, тези хора наистина заслужаваха щастието повече от него. Но въпреки съперничеството му с нейните щастливи спомени, Дом обичаше да вижда как лицето ѝ се разтапя в тях, вместо да се напряга при спомена за трагичния завършек на стария ѝ живот.

Той отхапа от папаята, която беше започнал да реже, сладка и мека, и поднесе едно кубче към устните ѝ. Джейми се усмихна и пое парчето папая с малка целувка на пръстите му. Ами ако това безумно щастие можеше да продължи цял живот?

Баща ѝ извика нещо на английски и Джейми напусна кухнята за момент, оставяйки го насаме със Силвен. Преди няколко дни Доминик си беше купил няколко курса за самостоятелно изучаване на английски език, но не му беше останало време да ги прослуша. Може би трябваше да си потърси аудиопрограма, която да слуша във фитнес залата. Може би Джейми можеше да му помогне, като му каже думите за всички части на тялото. Той се усмихна при тази идея. И някои от глаголите, които вървяха със съответните части на тялото.

Междувременно, вместо да чезне в еротични фантазии за уроци по английски насред семейно събиране, той трябваше да каже нещо на Силвен, при това далеч от чужди уши.

– Благодаря – каза той сковано и рязко на Силвен. Ето, каза го, нали?

Плътните вежди на Силвен подскочиха нагоре, ножът замръзна в ръката му и той погледна Дом с недоумение.

– За... – Дом посочи с брадичка през рамото си, в посоката, от която долиташе гласът на Джейми – за шоколадовите бонбони, когато тя е била... – той преглътна мъчително.

Очите на Силвен се разшириха, фиксирани с възхищение върху Дом.

– Мамка му, ти си влю... – той не довърши. За първи път откакто се познаваха, Силвен се обръщаше към него на ти, и дори Силвен не беше достатъчно гаден, за да каже цялото изречение на глас. Ти си влюбен в нея.

Дом заби поглед в папаята и за първи път наведе очи в присъствието на Силвен.

– Страшно ли беше? – попита той с тих дрезгав глас.

– Ришар – Силвен го стисна над лакътя в изблик на инстинктивно състрадание, по-силно дори от тяхната вражда. – Никога не поглеждай снимките.

Мамка му.

Джейми наистина ги наказа с подправките. Поне се опита, но планът имаше обратен ефект, тъй като въпреки насълзените очи повечето хора харесаха ястието. Джеймс Кори се усмихваше, а Дом беше напълно запленен от мазохистичната експлозия от вкусове в устата си. Прииска му се да я целуне с пламналия си език и да провери дали топлината може да се пренася по този начин.

– Баща ми мисли, че ти всъщност не се интересуваш от парите – каза скептично Мак Кори след третата хапка и погледна Дом така, сякаш имаше две глави.

– Това е тяхната фиксация – каза извинително Силвен от другия край на масата. – Посветили са толкова много от живота си да спечелят пари и не могат да допуснат възможността, че някой друг е намерил много по-приятни начини да прекарва времето си.

– Всъщност аз я харесах заради луничките – каза Дом на бащата на Джейми с най-сладката и най-мазна усмивка на света. – Те са навсякъде.

Мак Кори се изчерви силно и стисна ръцете си в юмруци. Джеймс Кори най-сетне намери повод да подсвирне с всичка сила. Кейд трепна.

– Доминик,franchement[53].

Силвен изглеждаше развеселен.

Дом не посмя да погледне Джейми. Той скръсти ръце на масата, така че мускулите му да изпъкнат.

– Както и заради нейната смелост, сила, за нейното свръх развито чувство за отговорност към беззащитните, заради вкуса ѝ към дивото и различното, а също и защото умее да седи кротко и да се наслаждава на нещата – защо всички, включително и самата Джейми мислеха, че парите ѝ бяха най-ценното в нея? Кого изобщо го беше еня за това? – Сещам се за още няколко качества, които се нареждат пред парите, но те не са ваша работа.

Джейми плъзна ръка върху единия му юмрук, положен и свивката на лакътя му.

Седналата отсреща Кейд го прониза с онзи поглед, който имаше и по-малката ѝ сестра: продължителен, суров, преценяващ. Дом се удиви, че досега не беше забелязал приликата, вероятно защото никога не беше обръщал особено внимание на Кейд. Тя му кимна съвсем леко и вдигна мълчалив тост към сестра си.

Тъй като цялата му концепция за семейството предполагаше, че те бяха врагът – за Джейми, ако бяха лошо семейство, и за него, ако бяха добро, – този жест го свари неподготвен.

От неговата дясна страна Джеймс Кори се засмя провокативно.

– Знаеш ли, Ришар, още не съм решил окончателно, но май те харесвам. Поне си по-добър от онзи тип от "Лекари без граници", с когото ходеше нашата Джейми.

Дом хвърли кос поглед към Джейми. На лицето ѝ се изписа стреснато, раздразнено изражение, сякаш не допускаше, че дядо ѝ знаеше за връзката ѝ с въпросния лекар.

– Казвате, че съм по-добър от един от "Лекарите без граници"?

– Неговото чувство за мир и себеотрицание се простираше до приятелките му – каза Джеймс Кори с възродена неприязън. – Пък и той се продаде евтино. Иначе защо ще получавам толкова благодарствени писма от "Лекари без граници"?

Силвен подпря брадичка на юмруците си и изгледа бъдещия си дядо с недоумение.

– Не е за вярване – каза той на Доминик. Дом ли беше единствената сродна душа за Силвен тук в този момент? Горкият негодник. – Сякаш парите са единственият начин за тях да уреждат нещата.

– Отишъл си чак в Гана, за да подкупиш Алек? – попита скептично Джейми. – Знаеш ли, дядо, когато мъжете спират да ти се обаждат след третата среща без никаква логична причина, не се отразява добре на самочувствието, Плюс това, три срещи. Не е ли малко прибързано? А после казваш, че аз пилея пари.

– Хъм, ами връзката с мъж, който е готов да те пожертва за каузата, щеше да се отрази още по-лошо на самочувствието ти, в дългосрочен план – парира я дядо ѝ. – Ти вече имаш достатъчно комплекси в това отношение. Освен това той беше идиот. Четвърт милион – той изсумтя, – преди да се приспаднат данъците.

Джейми погледна Доминик.

– Не знам дали е редно да питам, но на теб колко ти предложи?

– За да прецакам шансовете си с теб? Двайсет милиона. Но аз през цялото време мислех, че говорим за спанак.

Джейми го погледна. В другия край Силвен промърмори:

– Умолявам те, Джеймс, стига с този спанак.

– Аз не започнах наддаването толкова високо – увери Джейми Дом, странно виновен. Той нямаше представа защо неговият предшественик беше получил оферта само за четвърт милион долара.

– Двайсет милиона? – попита баща си Мак Кори. – Ти да не си луд? Дано да не планираш да продаваш акции.

– Веднага се вижда, че той нямаше да се пречупи за някакъв въшлив четвърт милион – каза нетърпеливо Джеймс Кори. – Съществува понятието шокова цена. Ти знаеш това, Мак. Или поне трябва да го знаеш. Още колко трябва да те уча как се прави бизнес?

Джейми успя да премигне няколко пъти, без да сваля очи от Дом.

– И ти дори не прояви интерес?

Дом погледна към Силвен и разпери длани в знак на пълно, споделено недоумение. Силвен поклати глава и завъртя леко палец и показалец до слепоочието си, в смисъл че хората наоколо бяха луди.

– В замяна срещу теб? – Дом попита Джейми, тъй като не знаеше по какъв друг начин да изрази колко крайно саморазрушително би било да избере каквато и да е сума пари в замяна на правото да притиска едрото си тяло до нейното и да гледа как устните ѝ омекват в очакване.

– Това семейство има много объркана ценностна системи – сухо каза Силвен. – Особено представата за собствената им стойност. Просто трябва да си търпелив. Съжалявам. Знам, че търпението не присъства в твоя кратък списък от добродетели.