Шоколадово докосване

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

Тропането на вратата същата вечер я стресна; за първи път някой чукаше на вратата ѝ. Сестра ѝ имаше навик да я вика да слезе долу. Доминик звънеше на домофона. Дядо ѝ я караше тя да ходи при него. Баща ѝ беше в Щатите. Никой друг не знаеше къде живее. Чукането беше много тихо, много дискретно.

Джейми погледна през шпионката и подскочи отново, сърцето ѝ заби като лудо. Тя отвори отривисто вратата. Облегнат на рамката, Доминик я посрещна с поглед. Черната му коса беше мокра и неговата топлина и сила я поразиха с почти физическа сила. Той явно идваше от фитнес залата. Джейми виждаше издутите му след тренировката мускули.

В тъмния коридор очите му бяха съвсем черни.

– За какво? – попита той.

Тя го погледна с недоумение. Както се беше облегнал, тя трябваше само да пристъпи крачка напред, за да се скрие в пещерата му.

– За какво ме използваш?

Веждите ѝ се сключиха.

– За секс? – той сложи ръце на талията ѝ и искрата пламна моментално, плъзна от дланите му и обхвана цялото ѝ тяло. – За развлечение? Като лек за разбито сърце?

– За теб – каза нетърпеливо тя. Откъде му хрумна за това развлечение. – Ти за какво се мислиш, за списание на летището?

Съдейки по блясъка в очите му, явно му беше минала такава мисъл. Той я поведе обратно в апартамента, без да сваля ръце от талията ѝ. Сексуалната възбуда мигновено се разля в нея и я размекна само от неговото властно докосване до тялото ѝ, само от затварянето на вратата зад него.

– Защо не ми обясниш по-подробно?

– Разликата между теб и списанието?

– Това как ме използваш.

– За теб – каза отново тя, объркана и безпомощна. Нима Доминик мислеше, че тя иска да обсъжда слабостите си? Тя мразеше слабостите си.

Ръцете му обхванаха талията ѝ по-плътно.

– Какво в мен?

Джейми дори не знаеше как да му обясни. Не можеше да му обясни колко жалка беше в действителност. Тя сложи ръка на гърдите му.

– Ти.

Гърдите му се издигнаха и спуснаха в дълго напрегнато вдишване и издишване под ръката ѝ.

– Може би трябва да ми обясниш какво имаш предвид под "използване".

– Може би ти трябва да обясниш какво имаш предвид под "използване". Ти зададе въпроса.

Той притихна, ръцете му потрепваха неспокойно върху ребрата ѝ, изпращайки малки вълни на удоволствие по тялото ѝ.

– Че ти търсиш нещо, което не съм аз. Като всички други.

– О, не – възкликна Джейми. – Не, наистина не мисля така – навярно тя не беше чак толкова лоша? Не би се хвърлила на врата на първия срещнат здравеняк, който ѝ обърнеше малко внимание, със същото желание да се притисне до него и повече никога да не се отлепи? Обичам те, помисли си тя отново в мощна приливна вълна, която заля тялото ѝ и се разля през устата ѝ. Джейми стисна решително устни. Само това липсваше в контекста на използването.

Ръцете му я стиснаха по-силно.

– Какво не мислиш?

– Че всеки друг става.

Той я погледна дълго и проницателно.

– Това не ме интересува – отсече Доминик.

Джейми затвори очи.

– Да. И аз така мисля. Но ти ме обърка с твоя въпрос.

Той я погледна. Изрече следващите думи така, сякаш ги изтръгваше от себе си заедно с кожата си:

– Интересува ме. Искам да кажа, ако ти просто ме използваш, ще приема това, Джейми. Можеш да ме използваш колкото искаш.

Той я долепи до стената, прикова я с ръцете и тялото си.

– Ето. Целият съм твой, за да ме използваш.

И Джейми го използва. Доминик сам я беше подтикнал. Той я прикова до стената и поднесе устата си към нейната, тя сложи ръце на раменете му и го бутна назад. И той се подчини. Поддаде под натиска на ръцете ѝ, позволи ѝ да го избута през стаята, до леглото.

Той легна покорно, подчини могъщите си мускули като атлет, който се покланя на принцеса. Еротизмът на ситуацията я наелектризира. Доминик носеше само тясна тъмносиня тениска от мека фина материя, прекалено тънка за прохладната пролетна вечер. Джейми я издърпа през главата му.

Издутите му от тренировката мускули се напрегнаха още повече под нейния поглед. Той изстена тихо, когато тя положи длан в средата на гърдите му, като примрял от глад човек при първата хапка храна.

Тя започна да го гали навсякъде, по стегнатите мускули на корема, по твърдите мускули на гърдите, по широките рамене и стоманените бицепси. Доминик понечи да обхване с ръце ханша ѝ, но тя не му позволи.

– Ти каза, че мога да те използвам.

Две дълги вдишвания, които развълнуваха гърдите му под ръцете ѝ. Беше рано вечерта, слънцето още не беше залязло и за първи път, откакто се любеха, Джейми можеше ад види истинския цвят на очите му: кафявите точици, които озаряваха черното, като дълбока тъмна вода.

– Добре.

Това беше един милион пъти по-хубаво, отколкото да седи в неговия салон и да поглъща неговите вкусове. Тя можеше да го изпива, целия и навсякъде, да изследва е ръце тялото му, да целува невъзможно красивите мускули, да проследява е устни твърдата извивка и линията на сухожилията и мускулите, чак до китката му, от вътрешната страна на китката му, да притиска целувка в центъра на дланта му, да гали лицето си в тази голяма ръка, да милва мазолите по пръстите му, да се овалва в него.

– Жеееми – гласът му беше накъсан, дрезгав и груб, без онази нежна обвивка, с която тя беше свикнала.

Джейми отърка лицето си по същия начин върху стомаха и гърдите му, като животно, търсещо ласка. Ръката, в която се беше гушила, я последва, хвана главата, тила ѝ, улови я за рамото във внезапен спазъм. Тя не обичаше да оставя тила си незащитен, но не го усещаше толкова уязвим, когато неговата голяма ръка лежеше отгоре, чувстваше го скрит и защитен.

Боже, тази негова топлина, силата му, тя можеше да се зарови в тях и никога да не ги напусне.

– Ти си толкова красив – прошепна тя на английски, тъй като френският беше излетял от ума ѝ.

"Толкова красив", прошепна отново до хълбока му, когато смъкна дънките му. И "толкова красив", когато пропълзя отново нагоре, прилепвайки тялото си до неговото така, както човек обира чинията с пръст, за да изяде последните трошички от вкусното ястие, за да се наслади на вкуса докрай.

Ръцете му се плъзгаха нагоре и надолу по гърба ѝ в опит да я задържат, после ласките се превърнаха в здрава хватка въпреки волята му. Той тръпнеше под ръцете ѝ.

– Джейми.

Произнасянето на името ѝ винаги предизвикваше шок. Караше я да мечтае за най-различни неща. Тя се изтегна върху него с цялата си тежест, обхвана лицето му с длани и го целуна по устата. Бавно. Наслаждаваше се на движението и подчинението на неговите устни под нейните, на силата на неговия отклик, на вкуса му, на потъването на пръстите ѝ в дългата му копринена коса. Тя потъваше все по-дълбоко в устата му, неспособна да се откъсне, целуваше го ненаситно.

С всяко нейно докосване в тялото на Доминик се натрупваше все повече и повече сила, докато накрая достигна точката на преливането, неудържима като светкавица в буреносен облак. Той протегна ръка към таблата на леглото, но не намери за какво да се хване. Джейми прокара длан по изпънатата му ръка, по издутия бицепс и Дом стисна възглавницата.

– Джейми. Позволи ми – другата му ръка хвана дупето и и го притисна до възбудения си член.

Тя зарови лице във врата му и му позволи да събуе дънките ѝ, да разтвори бедрата ѝ, остави го да я намести върху него. Тя обичаше трепета, който преминаваше през тялото му, когато я притегляше върху члена си, сякаш трепваше от удар с камшик. Тя обожаваше звука, който издаваше Дом.

– Ма cherie[31]. Позволи ми. Отдай ми се.

Ръцете му започнаха да я движат в бавен, люлеещ, дълбок ритъм, докато тя целуваше раменете му. Плетената туника падаше като преграда между телата им. Дом понечи да я избута нагоре, но Джейми не му позволи, дръпна я отново надолу, затъкна я между своята и неговата кожа. Доминик не настоя. Вниманието му сега беше другаде. В неговата мъжественост, в ритъма на бедрата им. Той обърна телата им неочаквано и на нея този обрат ѝ хареса, понрави ѝ се да се озове под заслона на тялото му. Уловена в клетката на неговата сила.

– Джейми – Доминик спусна ръката си надолу, между телата им. – Харесва ли ти това, minette[32]? Харесва ли ти? – той дишаше запъхтяно, грубите думи бяха почти без звук. – Macherie – прошепна той, когато отмалялото ѝ тяло се отпусна на матрака, докато ханшът ѝ се извиваше нагоре. – Ето. Използвай ме. Oui, minou[33]. Използвай ме, то така.

Тя се вкопчи в него, разтърсвана от оргазма. Беше като гмурване в слънцето, в неговата сияйна топлина. И това слънце се потопи на свой ред в нея, топлината му я облада дълбоко, ръцете му се стегнаха в една последна неистова секунда на техния споделен екстаз.

По-късно Дом лежеше по гръб, с една ръка под главата, а с другата прегръщаше сгушената до него Джейми. Тя се чувстваше влажна, отпусната, напълно негова.

– Странно – прошепна нежно той. – Не се чувствам използван.

Тя си помисли, че той ѝ се присмива, защото го смушка в ребрата. Той улови ръката ѝ, така че да не може да повтори движението.

Доминик изви глава към нея, напълно сериозен.

– Или ти си много добра в използването на хората.