ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

– Джейми. Чуй какво се опитвам да ти кажа. Той е пъпен негодник – Силвен стоеше до гранитния плот в кухнята си и режеше лук с такава светкавична бързина, сякаш кълцаше пръстите на Доминик. Силвен в кухнята – убийственият поет.

Кейд вдигна чашата си с вино към Джейми в мълчалив тост и се изниза в хола, сякаш тази тема изобщо не я интересуваше. Подла предателка. Тя беше поканила Джейми, за да помогне за тази лекция.

– Знаеш ли, имах и други покани за тази вечер – каза хладно Джейми. Да обикаля Париж ръка за ръка с Доминик. Ненавиждаше необходимостта да доказва, че отново е силна, а не някаква лейка. В сравнение с това часовете на брутална физиотерапия бяха детска игра.

Следващия път, когато решиш да не задушаваш човека, отиди да гледаш някой балетен спектакъл. Тази вечер играят "Жар птица" и "Пролетно тайнство" в Опера Гарние. Може да те мотивира. Можеш да решиш дали искаш да бъдеш обречената девойка, или птицата, която се възражда от пепелта. Вместо да защитава сексуалния си живот пред семейството си.

Някой ден тя трябваше да каже на Доминик фамилното си име, за да го включи в тези уютни вечери. Но засега Джейми предпочиташе да остане анонимна. Той не можеше да я потърси в Гугъл и да намери петте страници резултати, от които да разбере, че тя не беше направила нищо смислено с живота си, освен че я бяха пребили.

Въпреки че физиономията на Силвен, ако тя се появеше под ръка с Доминик Ришар сред гостите за вечеря, щеше да е безценна гледка. Не си струваше риска да съсипе връзката си с Доминик, но иначе щеше да е комично.

Лицето на Доминик обаче, когато тя му каза, че е заета тази вечер, стана сурово и придоби предпазливо изражение. Цялата дясна половина на тялото ѝ се чувстваше празна, сякаш останала без опора. Кожата на раменете и ръката ѝ там, където щеше да бъде неговата, зъзнеше от студ...

– Аз просто се тревожа за теб – Силвен я погледна изпитателно, след като първия път, когато я беше видял, тя представляваше пребита купчина плът, разнасяна на болнична койка, и явно никога нямаше да го забрави. – Ти си уязвима сега. Et il sen font[42].

Джейми си спомни как Дом я беше държал под душа, като плюшено мече.

– Това не е вярно, Силвен.

Той я погледна разочаровано.

– Той е голям флиртаджия. Не му личи, че е такъв негодник.

– Всъщност не е такъв – Кейд се върна при тях. – Той не умее да флиртува. Тоест прави го много директно, но не го бива в дългото, изискано, чувствено съблазняване – погледът ѝ се задържа за момент върху Силвен, давайки на Джейми смущаващо подробна представа за сексуалния живот на сестра ѝ.

Защо тогава Кейд се чувстваше толкова удобно да се рови в нейния?

– Кейд, би ли ми показала на твоя смартфон снимка на мъжа, когото мислиш за Доминик Ришар? Защото аз наистина не вярвам, че познаваме един и същи човек.

Кейд вдигна вежди, после се сконфузи. О, супер, Джейми ѝ беше припомнила нещо смущаващо. Това беше гадно.

– Не искам да се меря по грубост с вас двамата, но личният ми живот не е ваша работа.

И за бога, не ѝ се виждаше никак забавно да сравняват по какъв начин Доминик Ришар беше флиртувал с всяка сестра.

Силвен я погледна с откровено недоумение.

– Ние сме твоето семейство. Как можа да кажеш това?

Кейд ѝ се усмихна лукаво.

– Той също има по-малка сестра.

Джейми се дразнеше неописуемо от факта, че Кейд я третираше като малката сестричка, която имаше нужда от наставления.

– И тя ли е зрял човек?

– О, не, тя е само на двайсет и една години – в гласа на Силвен прозвуча ужас.

– Силвен, ти нали си започнал собствения си бизнес на същата възраст?

Той метна лука в един тиган и я прониза с дълъг, непоколебим, недоволен поглед.

– Вижте, аз съм точно там, където искам да бъда, и ще ви бъда признателна, ако вие двамата проявите уважението да повярвате, че няма да се поставя в неприятна за мен ситуация.

– О, да, забравих да ти кажа – иронично информира годеника си Кейд. – Тя го използва.

– О, мили боже! – Силвен атакува няколко гъби с незаслужена свирепост. После спря и прониза Джейми с остър поглед. – Той не проявява към теб насилие, нали?

Насилие!?

– Можеш да почувстваш тлеещото в него насилие.

– Казваш го само защото той е толкова едър и изглежда толкова... груб – ръбат, корав, лошо момче с кожени дрехи... което се опитваше да скрие сърцето си от кадифен ганаш. Той беше толкова нежен с нея.

– Не – каза нетърпеливо Силвен. – По дяволите, Джейми, аз също израснах в предградията. Не чак в такова гето като неговото, но мога да различа мъжкарското перчене от истинското насилие. Той по душа е насилник.

– Може би с теб? Вие двамата не сте първи приятели.

– Кейд, колко пъти каза, че е бил арестуван? – попита Силвен.

Силвен! – изсъска Кейд и погледна сконфузено сестра си.

Кръвта на Джейми кипна.

– Значи си го проучила допълнително, след като разбра, че излизам с него? Как е възможно, Кейд? Аз така ли постъпих с теб, когато ти се хвана със Силвен?

– Ти дори не знаеше за Силвен и едва ли те е интересувало – каза нетърпеливо и гневно Кейд. – Ти беше в Папуа-Нова Гвинея по онова време. А колкото до ареста, веднъж. Арестували са го веднъж, когато е бил на осемнайсет години. Бой с хладно оръжие, но не той е носел ножа. Предишните пъти са се обаждали в ДДАСС, когато е бил много по-млад.

Джейми нямаше никакво намерение да се възползва от шпионските наклонности на сестра си, но...

– Какво е ДДАСС?

Кейд погледна въпросително Силвен.

– Службата, която следи за домашно насилие – каза неохотно той. – И за някои други неща.

Джейми свъси вежди и прекоси хола, за да подиша въздух на големите френски прозорци.

– Не се размеквай! – извика след нея Силвен. – Прояви малко здрав разум!

– Джейми? Здрав разум? – подхвърли скептично Кейд и Джейми побесня. Как можеха нейните близки да вярват, че тя беше реформирала условията на труд в какаовите ферми в най-опасните части на света, без да притежава здрав разум? Нима мислеха, че го е направила с безразсъдна активност и чист късмет?

Да, явно така мислеха.

– За какво са се обаждали в тази служба? – попита сковано Джейми, поглеждайки към кухнята.

Кейд поклати глава.

– Нали знаеш, че тези досиета са секретни. Не знам как моят екип успя да открие сигналите. Майка му го напуснала, когато бил малък. Сигурно учителите са полагали усилия да се уверят, че някой се грижи за него.

Щом учителите се бяха опитвали да проверят дали малкият Доминик е добре, той несъмнено е показвал съвсем очевидни признаци, че не е добре. Без майка и – що за баща е този, който изпраща сина си да работи в касапница? Тя трепна при тази мисъл, сърцето ѝ се сви от съжаление към малкото момче, от възхищение пред порасналия мъж. Какво ли беше преодолял, за да се превърне в този огромен, груб, нежен мъж, който я глезеше с дивни шоколадови бонбони и неустоима усмивка?

По дяволите, как можеше да иска от него да бъде с жена, която не можеше да преодолее нищо?

– Стига сме говорили за него – отсече Джейми. – Да говорим за нещо друго, иначе си тръгвам.

Кейд въздъхна. Силвен изглеждаше разочарован, прехапал език. Но всички заговориха за друго.

***

След вечеря Кейд се сгуши до Силвен на дивана, а Джейми се сви в един самотен фотьойл и се помъчи да не се чувства нещастна. Те не го правеха нарочно, не ѝ натриваха носа с връзката си. Но в този момент тя копнееше да прекара живота си точно като тях: в Париж, в някой семпъл тих апартамент, сгушена до...

Тя погледна ръцете си. Това чувство на жадност я ужасяваше. Какво се беше случило с нейната самостоятелност? Каква ирония! През по-голямата част от живота си Джейми се беше старала да не бъде като Кейд или тяхното семейство. Тя беше независимата, дивата и свободна бунтарка. А сега се молеше на колене за красива сигурна клетка. Просеше я от мъж, който не знаеше какво е клетка, който беше огънал и строшил всички решетки, които го ограничаваха в живота.

– Татко пристига този уикенд – неочаквано каза Кейд. Баща им се беше установил в Париж през първия месец от хоспитализацията на Джейми, но после, когато състоянието ѝ се стабилизира и започна да се подобрява, той започна да лети до централния офис на фабриките "Кори".

– Дали да не поканим Доминик на семейната вечеря?

– За да го изкараме като гладиатор на арената на императора? Никой от вас няма право да решава съдбата му с насочен нагоре или надолу палец.

Кейд вдигна вежди и погледна към Силвен.

– Виждаш ли какво съм принудена да търпя. Тя наистина мисли това – каза Кейд на годеника си.

– Моят палец сочи надолу – каза Силвен. – Няма нужда да го виждам отново, за да реша.

– Не е необходимо – сряза го Джейми. – Повярвай ми, той няма да бъде първият мъж в живота ми, който никога няма да се запознае със семейството ми.

– А дали ще бъде последният? – попита Кейд.

– О, ти може би го използваш като лечебна терапия? – Силвен се разведри. – Така става.

Джейми стисна устни, за да сдържи гнева си.

– Знаете ли какво? Защо не поговорим за вас двамата? Например да обсъдим всички недостатъци на Силвен. Досега не съм му оказвала честта на истинския радушен прием в нашето семейството.

Силвен ѝ се усмихна лукаво, без да му мигне окото.

– Давай, намери начин да ме обвиниш за това, че сестра ти проникна с взлом в моята лаборатория, за да краде от мен.

По дяволите, не беше лесно да обидиш човек, когато първият ти спомен за него е за тревожно, изваяно лице, което се разтапя в усмивка, докато ти подава един от най-прекрасните шоколадови бонбони на света в опит да събуди апетита ти след седмици на интравенозно хранене. И в същото време ти разказва истории със своя нисък, овладян, разтапящ шоколадов глас: кой е той, какво прави тук, как се е запознал с Кейд. Ама че откачена история беше това негово запознанство с Кейд. Джейми не допускаше, че сестра ѝ беше способна на такива неща.

– Е, как вървят нещата? – продължи тя с дяволита усмивка. – Нали взе Кейд за чирак?

Кейд беше като Жана д,Арк – можеше да командва краля, папата и няколко президенти за попълване на бройката.

Силвен се засмя.

– Не твърдя, че тя не умее да изпълнява указания, но постоянно се опитва да поеме управлението на бизнеса. А това е моят бизнес.

Кейд стисна устни и се размърда неспокойно и Джейми изпита нещо като вина, задето сееше раздор между влюбените. Тя наистина искаше сестра ѝ да е щастлива.

– Освен това – Силвен хвърли кос поглед към годеницата си – сигурно се отегчава – нещо, което явно го притесняваше.

Джейми го погледна учудено. Кейд имаше късмета да прекарва дните си в компанията на красив мъж като Силвен Марки, който я учеше да темперира шоколад. Повечето жени и мечтаеха за такова щастие.

– Не се отегчавам. Харесва ми – по устните на Кейд се разля усмивка. – Това е сбъдната мечта.

Е, добре. Значи сестра ѝ не беше побъркана.

– Но... – призна Кейд и на Джейми ѝ се прииска да я удуши. Цял живот Кейд се беше учила да управлява голяма компания. Не можеше ли да се наслади на свободата?

Умът ѝ прищрака, опитвайки се да насочи вниманието към непоследователността на собственото си мислене. За умението да се наслаждава на нещата, без да чувства вина за онова, което не прави...

– ... аз обичам да съм заобиколена от хубав шоколад, обичам да съм... обгърната от някой, отдаден на шоколада.

Джейми се изчерви, смутена от неподозираната емоционална страна на сестра си. Но Силвен наклони глава към Кейд и я прегърна. Всъщност Кейд не говореше на Джейми.

– Харесва ми. Но може би... като хоби. Както каза Силвен, аз наистина се опитвам да поема управлението на всеки бизнес и да го направя десет пъти по-ефективен. Струва ми се, че собственикът на магазинчето за сирена ще ми забрани да стъпвам там.

– Ти му причиняваш перманентна мигрена. Човекът не иска да има уебсайт и да изнася продуктите си по света – каза Силвен.

– В същото време явно не мога да съм вицепрезидент на "Кори" на непълен работен ден. Не знам. Не знам с какво да се заловя първо.

Ако беше добавила, без да броим Силвен, разбира се, Джейми щеше да стане и да си тръгне. Но Кейд ѝ спести тона, тъй като беше прекалено възпитана за такива коментари, макар че лукавата ѝ усмивка беше достатъчно красноречива.

– Честно, аз наистина искам да ти помогна да организираш кръглата маса – каза Кейд.

– Аз се опитвам да вървя без патерици, Кейд.

Кейд стисна разочаровано устни.

– Аз също се питам дали давам достатъчно на света, Джейми. Особено сега, когато живея изцяло за собствено удоволствие.

Силвен се подсмихна на това изцяло за собствено удоволствие.

Проявявам интерес, откакто ти насочи вниманието ни върху тези проблеми, и мисля, че е време да изнесем тази кампания отвъд пределите на шоколадови фабрики "Кори", да привлечем голям кръг от производители на шоколад и да информираме широката общественост за този проблем.

Силвен се опита да прикрие тревогата си.

– В Абиджан?

– Аз предпочитам Париж, но Джейми явно смята, че нежеланието да се върне в страна с нестабилна политическа ситуация, където неотдавна за малко да я убият, е признак на слабост.

Красивите плътни вежди на Силвен се събраха.

– Виж, Джейми, това, че се чувстваш слаба, не означава, че всяко твое действие е проява на слабост.

Кейд се усмихна одобрително и се долепи още по-близо до него на дивана.

Силвен имаше кошмарен вкус за фотьойли, мрачно помисли Джейми. Тя със същия успех можеше да се опита да се сгуши в скала на Марс. Сестра ѝ и Силвен изглеждаха толкова сигурни един в друг. Кейд навярно не я свърташе на едно място и Силвен навярно се дразнеше от стремежа ѝ да поеме контрола, но това не застрашаваше връзката им. Тяхната любов изглеждаше даденост и всичко останало беше притурка към този щастлив, неизменен център.

Джейми си тръгна, борейки се с нуждата и самотата. Кейд ѝ повика такси, но Джейми слезе на брега на Сена и прекоси бавно моста. Нотър Дам блестеше от дясната ѝ страна, Лувърът се изправяше на левия бряг на реката, а в далечината Айфеловата кула сияеше като неземно видение. Група мъже я закачиха с подвикване, поканиха я да седне при тях и кожата ѝ пламна от неконтролируема свръхреакция, тя ускори крачка, за да избяга от смеха и закачките им: хей, госпожице.

Когато стигна до квартал Маре самотата ѝ вече не впечатляваше никого, по тротоарите се разхождаха хетеро-и хомосексуални двойки, елегантно и екстравагантно облечени хора обикаляха баровете и кафенетата по улиците от седемнайсети век.

Ако знаеше телефона му, Джейми можеше да му се обади. Ако знаеше адреса му, можеше да се появи пред вратата му, неспособна да прекара нощта сама. Надявайки се, че няма да го завари е друга жена, че той ще ѝ се зарадва.

Но тя не знаеше никое от тези неща.

Джейми си спомни как Дом беше отпратил онази брюнетка: Тя няма да ми се обади по-късно. Тя не знае дори телефона ми.

Джейми спря в един бар и привлече вниманието на красива блондинка с къдрава коса, което ѝ се стори много по-поносимо от подвикванията на мъжете по улицата. Тя се засмя и поклати глава, информира деликатно блондинката, че има традиционна връзка с мъж, а мацката ѝ намигна и я увери, че нощта, прекарана с нея, може да промени ориентацията ѝ завинаги. Накрая, тъй като не можеше да пие безкрайно дълго малкото си питие и да отклонява елегантно ухажването на блондинката, Джейми трябваше да се прибере в своя тъмен празен апартамент.

Тя се зае с разни неща, за да бъде силна. Взе душ. Обади се на баща си, който ѝ беше оставил съобщение на гласовата поща. Опита се да чете книга. А накрая се зави през глава и заплака в тъмното. Хлипаше и ридаеше, защото ѝ беше толкова самотно и студено, а също и заради всички други проблеми, които се сипеха върху нея като жесток дъжд от юмруци.

Загрузка...