Шоколадово докосване

ПЕТА ГЛАВА

Джейми се съсредоточи върху задачата да не се чувства виновна за шоколадовите бонбони на Доминик Ришар, когато седна на масата срещу Силвен Марки тази вечер. Нейният бъдещ зет, наричан от някои най-добрият шоколатиер в света, щеше да се вбеси да научи, че тя посещава редовно салона на Доминик Ришар.

Както и другият мъж на масата – Филип Лионе, като се замислиш. Както и сестра ѝ Кейд. Сигурно единственият човек, който не би имал нищо против, беше Магали, годеницата на Филип, която вероятно би одобрила един студен душ върху арогантността на мъжете.

Те седяха в тризвездния ресторант на Даниел Фауре и Люк Лероа в "Отел де Льосе", тънещ в кристали и златен разкош, всред хора, които можеха да си позволят вечеря от триста евро на човек. Разбира се, всички на тяхната маса се чувстваха у дома или, в случая на Магали, поне се преструваха. Джейми имаше чувството, че на Магали преструвките ѝ се удаваха добре. Днес салонът беше украсен с огромни букети от рози, което създаваше впечатлението, че гостите вечеряха в гора с балдахин от червени кадифени рози.

Силвен Марки седеше начело на масата, с Кейд от дясната си страна и Джейми от лявата.

– Достави ми това удоволствие – бе казал той на Джейми. – Така ще съм заобиколен от красиви жени... – той намигна – и ще бъда възможно най-далеч от Филип. Освен това той ще позеленее от яд, когато ме види да седя начело на масата – но по този начин Силвен, като изискан, красив и грациозен поет, беше поставил Джейми, единствената дама без кавалер, в средата на компанията, а не в края на масата.

Филип Лионе, смятан за един от най-добрите сладкари в света, очевидно беше довлечен на тази вечеря от Магали. Джейми предположи, че ако човек е достатъчно амбициозен, за да стане един от най-добрите шоколатиери и сладкари в света, несъмнено е прекалено амбициозен, за да се сприятелява лесно с конкурентите си.

Тя си представи Доминик Ришар в тази компания и неволно се усмихна. Силвен беше симпатичен мъж, който вече се беше прежалил да се сгоди за една Кори от шоколадови фабрики "Кори", което беше еталон за неравен брак.

Обаче той се справяше учудващо добре, сякаш нейната вбесяващо съвършена сестра беше неговата наслада. Силвен беше оптималното доказателство, че Кейд може да получи всичко каквото поискаше. Дори цели държави. Водещи световни компании като техни филиали. Джейми бе чувала, че придобиването на Силвен беше минало през нахлуване с взлом в чужда собственост. Не можеше да не се възхити от увереността на сестра си, от нейната способност да преследва мечтите си. Навремето тя също ги имаше, до неотдавна, но сега беше трудно да се зарови в пепелта и да си спомни как бе изглеждала тази увереност преди.

Кейд беше по-привлекателната от двете сестри, с елегантни правилни черти и без лунички, но не беше красавица, за разлика от Силвен, който беше поразителен по един емоционален, страстен, поетичен начин. Той обаче явно намираше Кейд за убийствено красива. Всяка жена би се почувствала тъжна и самотна, виждайки топлото сияние в очите му, когато гледаше сестра ѝ.

Точно сега Силвен не я гледаше. Беше зает да сипе хвалби за най-калоричните ястия в менюто, опитвайки се да придума Джейми да ги поръча. А когато Силвен се стараеше да убеди някоя жена, че нещо е вкусно, той на практика беше неустоим.

Хрумна ѝ да си поръча салата за предястие, за да го провокира, тъй като обикновено така реагираше на натиск. Но вече беше преяла с шоколада на Доминик Ришар, който създаваше уютно топло чувство в корема ѝ. Затова тя направи нещо още по-провокиращо. Отказа да поръча ордьовър и избра най-лекото основно ястие.

Кейд се намръщи недоволно, с което амбицира Силвен да удвои усилията си да придума Джейми.

– Изобщо не съм гладна – каза Джейми. – Цял ден обикалях града и опитвах сладкиши – това и тренировките във фитнес залата в наетия за престоя апартамент бяха нейните основни занимания.

– Къде? – попитаха едновременно и еднакво възмутени Силвен и Филип.

Уф!

– Просто ми харесва да се мотая. Посещавам Лувъра. Опознавам различните квартали. Навсякъде е пълно с изкусителни буланжерии.

– О, буланжерии – каза Силвен, донякъде успокоен. Той не правеше хляб. Джейми скри усмивката си. Да, ако тя бе довела тук мъжа на своите фантазии, двамата със Силвен щяха да се хванат за гушите.

– Сигурна ли си, че е безопасно да обикаляш Париж сама? – попита Кейд, с което подразни Джейми. Толкова безпомощна ли изглеждаше? Макар да беше по-малката сестра, тя все пак беше прекарала последните няколко години в най-дивите, най-опасните краища на какаовия свят, където реформираше условията на труд и променяше живота на хората. Вярно, в края на тази мисия тя наистина изпадна в безпомощно състояние и белезите ѝ го доказваха, но оцеля въпреки всичко.

И не искаше да ѝ натриват носа заради този единствен момент на безпомощност.

– Добре съм! – тя прекара първите няколко седмици на физическата терапия в стаята за гости в апартамента на Силвен, където живееха двамата с Кейд. Жилището беше относително голямо за парижките стандарти, но беше прекалено тясно за Джейми и нейната загрижена сестра.

Затова Джейми нае малко апартаментче в северния край на Маре, близо до салона на Доминик Ришар. Разбира се, тя можеше да се настани в луксозния апартамент, който баща ѝ бе купил в Шести район, когато Кейд заяви намерението си да се установи в Париж. Но Джейми беше прекарала всичките си летни ваканции в колежа, стажовете ѝ бяха в най-отдалечените краища на света, а трите години след дипломирането си беше живяла съвсем сама в същите тези отдалечени краища, никога на същия континент със семейството си. Така ѝ харесваше. Да бъде далеч от фамилия Кори и всичко, което те можеха да поискат от нея. Може би в момента не беше толкова далеч, но... имаше нужда от собствено местенце, където да се свие, без да рискува някой друг да пъхне ключа в ключалката и да се появи най-неочаквано.

Този апартамент беше на двайсет минути пеш от Кейд, но сестра ѝ постоянно ѝ досаждаше с тревожното си внимание, което вбесяваше Джейми.

– Около Площада на републиката е малко по-диво, нали? – попита Кейд. – Ти внимаваш, нали?

Джейми изгледа иронично сестра си, макар че ѝ идваше да я удуши. Първо, според понятията на Кейд "по-дивата" зона северно и източно от Площада на републиката просто беше населявана от хора от работническата класа и от различни етноси, за разлика от Шести район, където живееше Кейд. Второ, Джейми беше в Маре, един от най-елитните квартали в Париж, макар и само на две пресечки от Площада на републиката. И накрая, по-диво от какво? От Мадагаскар? Кот д'Ивоар? Папуа-Нова Гвинея? Камерун може би? Кейд нямаше реална представа с какво се беше занимавала Джейми.

Кейд се изчерви леко под погледа на малката си сестра и вирна упорито брадичката си.

– Знам, че Париж е градът на любовта, но все пак е голям град. Просто се постарай да бъдеш внимателна. Недей да обикаляш празните улици посред нощ. Гледай наоколо да няма никого, когато набираш кода за достъп в сградата вечер – при последните думи тя стрелна Силвен с много странен поглед и прехапа устни. Необяснимо защо, Силвен се усмихна.

Джейми стисна зъби и се фокусира върху Филип, който седеше срещу нея до Магали, която беше облечена по последна мода и излъчваше такава увереност, че караше Джейми да се чувства ужасно луничава. Освен това носеше обувки на толкова високи токчета, че винаги изглеждаше по-висока от Джейми, което не беше честно, защото Джейми беше почти сигурна, че тя самата щеше да се извисява с няколко сантиметра над французойката, ако се срещнеха на равен терен.

– Е – усмихна се Джейми на Филип, – чувам, че ти правиш, как се казваше, pieces montees за сватбата на Кейд другия месец. Сигурна съм, че ще бъде изумителна.

Филип кимна разсеяно, очевидно напълно убеден в това и забравил, че трябва да се преструва на скромен.

– Първо обаче трябва да се представим на изложението следващата седмица – той кимна към Силвен.

Силвен завъртя очи.

– Ако Ришар не го съсипе. Отново са ми дали маса точно до неговата, знам си. Трябва да издирим шоколатиер, чието име започва с буквата П.

Филип сви рамене.

– Той няма да направи нищо, което би застрашило работата му. Просто не му обръщай внимание, опита ли се да започне кавга с теб.

Джейми вдигна вежди. Опита ли се да започне кавга? Тя си спомни момента, когато той беше на косъм да се сбие с първия излязъл насреща му в тълпата. Но това беше извънредна ситуация. С нея той беше толкова мил.

– Обаче не изключвам да направи нещо, с което да унищожи нечия чужда работа – каза замислено Силвен. – Например да препъне някого, който носи шоколадова скулптура.

Филип обмисли тази възможност, подпрял четвъртитата си брадичка на ръката си.

– Досега се е въздържал от такива неща – изтъкна той, но не изглеждаше убеден, че това беше гаранция за бъдещи действия.

– Знам. Обаче се усещаше, че се въздържа с усилие.

– Виж, не очаквай аз да защитавам Доминик Ришар – По някаква причина Филип погледна остро Магали и изви очи, стиснал устни. – Той е арогантен негодник. Също като теб, Силвен.

– Аз не съм негодник – възрази Силвен. – И не съм арогантен, само съм реалист. А Ришар е негодник.

– C'est vrai – внезапно се намеси Магали с дяволита усмивка. – Силвен е съкровище в сравнение с Дом. Ти просто смяташ, че всички ще паднат в краката ти, когато минаваш край тях, по същия реалистичен начин, както смята Филип – тя хвърли мрачен поглед на годеника си. – Но Дом знае, че може да се наложи да смачка фасона на някои хора, за да ги накара да му се поклонят. И е готов да го направи.

Да смачка фасона. Изразът предизвика неприятна реакция у Джейми. Но в ума ѝ онова изсечено лице се смекчи в доволна момчешка усмивка. Магали нямаше предвид буквално насилие, напомни си тя.

– Ти откога го наричаш Дом? – попита остро годеницата си Филип. – Толкова добре ли го познаваш вече?

– Той просто си е Доминик – Магали махна с ръка. – Не му позволявай да те ядоса. Той точно това се опитва да направи.

Филип улови ръката на Магали под масата с напрегнато изражение. Магали се наведе да му прошепне нещо на ухо. Устата му се промени до половинчата усмивка и той я погледна косо.

Дали Доминик Ришар бе свалял Магали? Джейми се заигра с вилицата си. Нищо чудно. Магали беше много чаровна и хубава. Когато любимата ти кинозвезда флиртува с някой твой познат, това не може да не те изпълни с... тъжен копнеж.

И все пак, тя какво очакваше? Въпреки че не беше привлекателна като Магали и сестра си, Джейми не свеждаше всичките си достойнства до външността си. Тя бе променяла човешки животи. Спасяваше деца. Намираше несправедливостите в света и ги поправяше. Тя беше жена, която дори мъж като Доминик Ришар можеше да обикне, ако се абстрахираше от луничките ѝ. Но сега... хм, какво можеше да му предложи тя сега?

Хей, виж, аз не съм красива или нещо такова, но навремето умеех да поправям неправдите по света, а сега... сега ме е страх да го правя.

Тя въздъхна и прогони тъжния копнеж. Ако той сваляше Магали, негова воля; това не я засягаше. Какво от това, че неговите съперници го смятаха за негодник? Те сигурно мислеха същото един за друг и за другите си съперници.

Джейми беше съвсем сигурна, че много от кинозвездите, които бяха нейни идоли в юношеството, при по-близко познанство също биха се оказали негодници. И подобно на нейните идоли, Доминик сигурно би се втрещил, ако знаеше за нейните фантазии как между тях може да възникне нещо. Така че ѝ оставаше да се наслаждава на платоничното си увлечение и толкова.

Независимо дали той беше негодник.