Шоколадово докосване

ШЕСТА ГЛАВА

– Не мога да продължавам да се бръсна всеки ден – изруга Дом на другата сутрин, разглеждайки отражението си в огледалото над мивката пред тоалетните в дъното на лабораторията. – Цялото ми лице е в обриви – той прокара ръка по пътеката от малки червени пъпчици около устата си. Сигурно мъж с обрив изглеждаше по-малко страшен от мъж с четиридневна черна брада, но наболата четина си беше секси.

Всъщност колко дълго трябваше да продължи това привличане на женския интерес по нормалния начин? Вчера той се беше почувствал обнадежден, но после тя отказа да го нарича по име и не му каза своето. Той разбра, че трябва да отстъпи назад, иначе рискуваше да я отблъсне. После, след демонстрацията, не събра смелост, не и толкова скоро след като ѝ беше показал истинското си лице. Дори да не бе обвит в шоколад, на практика никой, захапал тази шоколадова обвивка, нямаше да намери отвътре мек, сладък ганаш. Дори след години психотерапия той беше готов да раздава юмручно право при най-малката провокация. Непознатата явно не възразяваше, но тя несъмнено нямаше усещане за опасност. Той трябваше да внимава вместо нея.

Мамка му, тази история беше толкова сложна. Той постоянно се опитваше да си внушава, че тя е шоколад, защото знаеше, че с шоколада не трябва да се бърза, но тъй като тя упорито приемаше облика на жена, той се затрудняваше да я третира като нещо, което може да разбърка с лъжица.

За съжаление.

Иначе с голямо удоволствие би я разбъркал със своята "лъжица", помисли си той с дяволита усмивка в огледалото и въздъхна. Никога нямаше да се научи да бъде джентълмен.. Той се запита дали тя би му позволила да я люби часове наред, да го поглъща, както когато седеше в неговия салон, както отнасяше неговите шоколадови бонбони вкъщи и ги изяждаше за една нощ. Искаше му се тя да изяжда него със същата ненаситност.

Не, тези мисли го влудяваха.

– Не ми се отразява добре да се бръсна толкова често – каза Дом, като се върна в кухните, потривайки челюст с опакото на ръката си.

– Ах, колко си чувствителен – подметна сухо Сели, протягайки ниската си фигура над ганаша, който току-що беше изляла, за да го заглади между двете метални платки. Тя беше започнала обучението си при него осемнайсетгодишна, след като се беше измъкнала от много лоша ситуация в личния си живот. По онова време Дом беше само на двайсет и четири, току-що отделил се за самостоятелна работа, след като беше учил шест години при други шефове, нито един от тях майстор шоколатиер, което си беше чиста твърдоглава лудост.

– Какъв чувствителен мъж – пошегува се неговият карамелиер Аманд, вдигайки една тенджера от дългите мивки до стената.

– С това е известен – добави Сели.

Страхотно, сега неговият проблем с бръсненето щеше да бъде шегата на деня.

– Нали оставяш крема за бръснене да подейства няколко минути, преди да започнеш да се бръснеш? – попита услужливо Аманд. – Това променя нещата.

Дом му хвърли възмутен поглед. Младият карамелиер имаше тънка светлокестенява коса и можеше да не се бръсне три дни, преди човек да забележи някаква растителност по лицето му. Какво знаеше той, по дяволите?

– Аз от известно време използвам един страхотен крем за омекотяване, след като избръсна краката си – включи се Сели. – Искаш ли да ти отсипя в кутийка и да ти донеса да опиташ?

Той сигурно беше единственият майстор готвач в Париж, който позволяваше на работниците да му говорят по този начин. Те спазваха указанията му до най-малки подробности, когато ставаше въпрос за сладкарско изкуство, но за сметка на това бяха устатници и умници. Тъй като самият той беше бунтар, Дом изобщо не го биваше да налага своята воля. Всъщност неговите работници му говореха на "ти". Той беше готов да се обзаложи, че чираците на Силвен и Филип не си позволяваха такива волности.

– Просто се опитвам да помогна – Сели се подсмихна и заглади следващата плоча с ганаш.

На минаване покрай Сели, на път за "горещата" зала, кухнята, където се приготвяха карамелите, печаха се сладкишите и се подгряваше сметаната, той се поколеба.

– Не мирише ли много женствено този твой крем? – попита недодялано Дом с приглушен глас.

Сели се усмихна.

– На гардении. Това не те притеснява, нали?

Мътните да го вземат. Той отиде да обсъди специалитетите на деня със сладкарския екип, но получи нова порция съвети за бръсненето. Хрумна му да уволни Аманд, задето разнасяше клюки, но за съжаление главният карамелиер му беше слабост. Аманд му беше верен от първия ден, притежаваше заразително чувство за хумор и работеше като демон през коледния сезон. Затова Дом трябваше просто да се примири с участта на мишена за шегите на собствения си персонал.

Гийомет се изкачи по стълбите и го погледна с вдигнати вежди. Да, той определено трябваше да повиши заплатата на момичето. Поне тя владееше тънкостите на деликатната дипломация.

Сърцето му биеше до пръсване, когато се спусна по стълбите.

Когато видя какво го очаква в салона, той едва не хукна обратно нагоре и не уволни Гийомет на момента. Оказа се, че нейният поглед изпод вдигнати вежди беше прекалено дипломатичен.

Джейми веднага вдигна глава при звука на стъпки по металните стълби. Напоследък тя неволно следеше всяко движение, но никога с такава надежда в сърцето.

Напомняше ѝ за едно нейно увлечение като осмокласничка по момче от горния курс. Как си търсеше поводи да кисне с приятелките си на местата, където той можеше да се появи, кикотенето, фантазиите нощем за тяхната велика любовна история; пълната липса на ревност от неговата красива приятелка, защото това беше платонично увлечение и беше нормално той да не се интересува от първокурсничка. Освен увлеченията по кинозвезди това беше нейното най-забавно, най-безопасно влюбване в мъж някога.

Доминик слезе по стълбите с грациозната бързина на атлетичен мъж, който познава територията си толкова добре, че може да се спуска тичешком по витата стълба със завързани очи, без да гледа къде стъпват краката му, насочил поглед... право към нейната маса.

Той се усмихна веднага щом я видя и сърцето ѝ заби лудо. Как можеше да е толкова красив? Непокорната рошава черна коса, която плачеше за подстригване, едрата му фигура, движенията му. Проницателните, почти черни очи, четвъртитата гладка челюст, тези големи ръце, които караха тялото ѝ да тръпне с копнеж, сякаш можеха да я вдигнат като перце, да я приласкаят в тяхната топла сигурност. Неговият груб нежен глас, когато описваше различните вкусове, докато тя копнееше да се превърне в един от тях.

Какво не би дала Джейми в този момент, за да изглежда като високата, елегантна, красива брюнетка, която чакаше на касата. Тогава тя би имала шанс да се докосне до него, поне за малко.

Доминик забеляза брюнетката чак когато стигна до последното стъпало. Той се олюля и се наложи да се хване за перилото, за да запази равновесие.

Сърцето на Джейми падна в петите ѝ. По дяволите. Тя вече беше поръчала. Налагаше се да види с очите си това. Тя бръкна в чантата си, където беше зареденият с електронни книги айпад, който никога не беше отваряла в неговия салон.

Прекрасната брюнетка се обърна и погледна Доминик Ришар така, сякаш очакваше цялото му внимание.

И го получи. Доминик хвърли бърз поглед към Джейми, после се фокусира върху другата жена. Мекото излъчване на лицето му се стопи и на негово място останаха изсечените опасни черти. Онова изражение, което подтикваше красивите жени да го следват и да сядат зад него на мотора му. Той несъмнено имаше мотор, съдейки по кожените дрехи, с които беше облечен онзиден. Сигурно беше мощен, шумен мотор.

Джейми включи айпада си. Прилоша ѝ, сякаш гледаше как влак прегазва любим човек и не може да направи нищо, за да го спре.

– Доминик – каза брюнетката с красив секси глас. Как французойките постигаха това омагьосващо мъркане? Сякаш непрекъснато бяха на ръба на оргазма. Гласът на тази жена галеше като коприна и намекваше, че между нея и Доминик има история сред чаршафи от също толкова нежна коприна.

Джейми заби невиждащ поглед в списъка от заглавия върху таблета си.

– Бон... жур – каза Доминик.

Джейми не издържа и погледна нататък. Жената се усмихваше обещаващо... Боже! Джейми съжали, че не е французойка. Как можеше онази жена да обещае петдесет милиона оргазма само с една усмивка?

Това беше много по-лошо, отколкото да види момчето от гимназията да се целува с приятелката си. Приличаше повече на онзи път, когато беше заварила реалното си гадже в колежа да се целува с момичето, което го привличаше със своето тяло, а не с парите си.

Може би тя трябваше да излезе оттук, преди ударът да е станал непоносим.