Шоколадово докосване

ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Всяка сряда Дом обядваше с търговеца на вино, който държеше магазин по-надолу по улицата; странна дружба, която се беше развила въпреки пълната незаинтересованост на Дом към продукцията на винопроизводителя. Дом ценеше тези срещи. Той нямаше много приятели – предимно готвачи и кулинари, хора, с които се беше запознал, докато си беше проправял път към върха, заети, амбициозни работохолици като него, с малко време за излизане и общуване.

Тази сряда обаче Дом не беше приятна компания, умълчаваше се насред разговора, без да го осъзнава, лицето му помръкваше. Нейното отсъствие вчера, снощи и цялата сутрин зееше като бездна, в която пълзеше страхът, след като се беше развързал стегнатият възел, в който Доминик го носеше.

Когато в ранния следобед я видя в салона, го заля толкова мощно облекчение, че се разтрепери и трябваше да си заповяда да диша дълбоко и бавно, докато вървеше към нейната маса.

След един бегъл поглед тя наведе глава. Ръцете ѝ се обвиха около чашата с горещ шоколад и тя се фокусира върху нея така, сякаш отчаяно се опитваше да потисне нещо в себе си. Ръкавите на пуловера ѝ бяха навити и Дом видя, че ръцете ѝ бяха настръхнали.

Той придърпа стола и седна до нея, сдържайки се да не я притегли в скута си и да я прегърне. Проклетите правила за проява на чувства на обществени места. Дори когато това място беше негово. Той сложи голямата си ръка върху нейната – единственото достойнство на мечешката му длан беше, че можеше да покрие с нея целия участък от гола кожа и дори да пъхне пръсти под ръкава и да стопли още няколко сантиметра настръхнала кожа. Успя да докосне белега под лакътя ѝ, който тя толкова държеше да крие. Сигурно беше от счупена кост, която беше пробила кожата. О, боже, той не биваше да мисли за това. Дом погали главата ѝ със свободната си ръка и я целуна. Прекалено дълго, прекалено интимно за общественото пространство на неговия салон.

Цялото напрежение в него се стопи. Когато устните ѝ се разделиха, страхът се сви в своята бърлога под слънчевия му сплит.

Нейната свободна ръка се плъзна и се вкопчи в ризата му. Той отново почувства, че Джейми се бореше с някакъв импулс.

– Няма проблем – прошепна той, като се отдръпна колкото да може да разгледа лицето ѝ. Тя изглеждаше така, сякаш се разболяваше: сенки под очите и зачервени клепачи. – Направи каквото искаш.

– Да направя какво?

– Каквото се опитваш да не направиш. Ще го понеса.

Той беше оцелял въпреки всичко. Джейми поклати глава, устата ѝ застина в горчива усмивка и тя заби поглед в чашата.

– Не знам за какво говориш.

– Тогава защо не ми кажеш?

Сините очи се впиха в неговите в един момент на разголена откровеност.

– Ако можех, щях да се свия в теб и никога да не изляза оттам.

Това разтърси цялото му тяло, като тътен от съборена страда. Доминик трябваше да изчака ударните вълни да утихнат. После се изправи, като я притегли да го последва.

– Гийомет! – той успя да потисне изчервяването си до съвсем лека руменина по скулите си. – Би ли казала на екипа на горния етаж, че излизам за малко?

Доминик я заведе в своя апартамент, защото беше по-близо. Това се оказа решаващият фактор в случая и той щеше да се чувства по-добре, ако не се беше случвало неведнъж в миналото с немалко други жени. Той видя как очите ѝ трепнаха и лицето ѝ се затвори, когато осъзна, че бяха стояли пред входната врата онзиден и той не ѝ беше казал, че живее тук. Джейми се затвори в своя стоманен бункер, където оставаше недосегаема за него.

Но Дом можеше да я примами да излезе оттам, да дойде в ръцете му. Можеше.

– Свий се в мен – той затвори вратата на апартамента и я притегли до тялото си. – Хайде – издърпа закопчаната до средата риза и тениската през главата си с един жест, прегърна я и я вдигна, опрял голия си гръб до вратата. – Хайде.

– Обичам те – прошепна Джейми до гърдите му и Доминик застина от страх.

– О, боже, не казвай това! – той я отнесе в спалнята, събличайки пътьом дрехите ѝ. – Недей, сигурно ще ме напуснеш? – той отметна завивката, смъкна дрехите ѝ, притисна устни до рамото ѝ, впи ръце в бедрата ѝ. – Моля те, не го казвай – примоли се той почти безмълвно.

Джейми замръзна в прегръдката му.

– Не, недей. Не замръзвай. Ще направя каквото поискаш, Джейми – Дом плъзна длани по тялото ѝ, навсякъде, сякаш я маркираше като своя територия, така и двамата щяха да го помнят. Дори тя да си тръгнеше. – Кажи ми какво не е наред. Мога да се поправя.

Говореше както, когато беше малък, първите няколко пъти, когато майка му беше опитвала да си тръгне, беше ужасно. По дяволите, той беше загърбил това.

– Знам – прошепна тя. – Знам. Ти ме възроди. Върна ме към живота. Извинявай. Извинявай, че го казах. Не исках. Аз просто... – тя потрепери и се опита да се зарови още по-дълбоко в него, сякаш той беше единственият източник на топлина в снежна виелица. Дом почувства как устните ѝ се притиснаха до кожата му, стиснати, сякаш усилието да замълчи беше толкова непосилно, че тя не можеше дори да го целуне. – Не мога да ти се наситя. Аз съм като вампир, ще те изпия до последната капка.

– Не – той продължи да я гали. – Ти каза, че съм слънцето, а него не можеш да го пресушиш. Обещавам ти, че няма да пресъхна. Обещавам. Ти ме караш да се чувствам способен да излъчвам топлина и любов винаги. И никога, никога няма да спра.

Доминик се търколи по гръб, придърпвайки я отгоре си, така че да може да движи свободно ръцете си. Искаше Джейми да почувства цялата твърда огромна сила на тялото му и да се отпусне отгоре му с цялата си тежест и той да и понесе с лекота. Дом познаваше достойнството на силата, това поне знаеше много добре. Тя го беше направила неуязвим. А сега той щеше да направи и нея неуязвима. Най-после някой се нуждаеше от неговата сила.

Изведнъж Дом прозря кристално ясно къде беше сбъркал баща му. Силата на мъжа трябваше да е насочена към външния свят, за да брани себе си и онези, които вземаше под своя закрила: жена си, децата си, а ако беше достатъчно силен, и други, например работниците. Да я насочиш навътре, към хората, за чиято закрила ти е дадена тази сила, защото не можеш да се справиш с битката навън, беше върховна слабост.

Тя прошепна Обичам те. Дори той знаеше тези думи на английски. Тялото му трепна като от удар с юмрук. Ръцете му застинаха, но Дом не каза нищо. Не се опита да я спре отново. Беше ѝ казал, че може да прави с него всичко каквото искаше; трябваше да приеме и това. Обичам те. Устните ѝ пърхаха по кожата му, доверяваха на тялото му една тайна, която умът му не биваше да знае. Този път го заболя по-малко, като натиска при масаж, мускулите му се отпускаха бавно, започнаха да изпитват наслада от докосването.

Той прокара пръсти през късата ѝ коса, помилва белега под нея. Джейми тръсна главата си, опитвайки се да отклони устните му. Той обаче целуна белега, нежно, за последен път, после се насочи към лицето и шията ѝ. Подмамваше я. Плъзна устни по рамото и ръката ѝ, целувайки всеки сантиметър от белега, преди тя да осъзнае какво прави.

– Спри – каза Джейми на английски и го бутна в гърдите. Но той я беше надхитрил. Тя не можеше да го избута, защото той беше отдолу, притиснат до леглото. Тя можеше да се отдръпне, но не можеше да го избута назад. Можеше да го бута колкото си иска. Дом харесваше натиска на ръцете ѝ.

– Ммм – добре беше да ѝ го покаже. Хвана другата ѝ ръка и я притисна до гърдите си, за да ѝ покаже колко бутане можеше да понесе. – Харесва ми. Дори по-силно, ако искаш. Имам мускулна треска.

Основите на дланите ѝ задълбаха веднага – сладка, интензивна болка в пренапрегнатите му мускули – със силата на човек, който всяка седмица се подлагаше на физиотерапия.

– Защо? – прошепна тя.

Той сви рамене и ръцете ѝ проследиха мускулите, които се раздвижиха.

– Тренирам прекалено много, когато... трябва да преодолея нещо.

Снощи той се беше върнал във фитнес залата, след като се разделиха на улицата, защото тя имаше "други планове".

– Какво нещо?

Едва ли беше разумно да ѝ каже, че нейните други планове вечер го довеждаха до крайни състояния. Ръцете му напипаха белег, който не беше видял онзиден. Гладък и хирургически, на корема. Явно се беше наложило да я оперират. Беше получила толкова много удари в корема, че...

– Моп соеиr[43] – той я притисна прекалено силно до себе си, борейки се с рефлекса да се отдръпне от нея, за да повърне, което не беше романтично. Затова се претърколи над нея, за да я предпази от останалия свят.

– Джейми – прошепна Дом, приглади косата ѝ назад и я целуна отново. – Обичам те – прошепна той.

Тялото ѝ подскочи под неговото. Очите ѝ се отвориха широко, впити в него. Той отметна завивката толкова, че да може да види цвета им. Теменуженосини.

– Не е възможно – възрази тя. Защо гласът ѝ беше толкова изплашен и толкова гладен, сякаш той подаваше нещо вкусно на умираща от глад жена, само за да го отдръпне след миг?

Той сви рамене.

– Същото мислеха хората, когато станах най-добрият сладкар на Франция. Че не е възможно. Но беше възможно и аз им го доказах.

В очите ѝ проблесна раздразнение. Джейми се подценяваше, като възстановяващ силите си ранен боец, хванат да си подремва следобед.

– В смисъл, че е трудно да ме обичаш?

– Ужасно трудно е – призна той. – Това е най-мъчителното нещо, което съм правил в живота си, а това означава много. Но аз няма да се откажа – той я целуна страстно, бавно, за да ѝ покаже, че имаше поне един аспект на любовта, който владееше.

Когато накрая Дом вдигна глава, Джейми го погледна със смесица от нежност и объркване.

– Не го мислиш – каза тя накрая. – Как е възможно? Това е абсурдно.

О, той знаеше това. За него наистина беше абсурдно да се просне безропотно в краката ѝ само защото седеше кротко на масата в неговия салон и го поглъщаше хапка по хапка. Той, който през целия си съзнателен живот беше държал жените колкото може по-далеч от сърцето си... Не, Дом сигурно не беше нормален.

– Ще го напълня със смисъл – обеща той на нежното място, където мускулите на рамото ѝ се изпъваха под бялата, осеяна с лунички кожа. – Само ми дай време – Не си тръгвай.

Тя подпъхна ръце между тях, сякаш искаше всеки сантиметър от тялото ѝ да се скрие в подслона на неговото. Кой можеше да знае, че усещането за неговата закрила е толкова възбуждащо?

– Защо ти можеш, а аз не бива да го казвам? – попита предизвикателно Джейми, защото той не го каза с намерението да я лиши от себе си. Той искаше да я предпази от себе си – тя трябваше да запази своята независимост, – но ако той ѝ даваше сигурност и закрила, никога нямаше да я напусне. Най-големият, ужасяващият страх на Дом беше, че дори да не успееше да я опази, пак не би имал силата да я напусне. Щеше да я остави да решава сама. Баща му беше вкопчен в майката на Дом до последно, въпреки изблиците на насилие.

– Защото аз го мисля – допусна грешката да си признае той.

Беше като да гледаш как заливат полуразтопен шоколад с вода. Разкошната топлина секна, попадна в капана между удоволствието и ужасното недоразумение.

– Какво искаш да кажеш? Че се шегувам ли? Или че съм прекалено слаба, за да знам какво чувствам?

Мамка му, Дом. Ти по-добре от всички знаеш как можеш да съсипеш най-светлото, най-красивото нещо, което си виждал някога, с миг невнимание. Не разваляй всичко!

– Казвала ли си тези думи на друг човек? – попита той, доказвайки, че независимо какво скъпоценно съкровище държеше в ръцете си, част от него упорстваше да го унищожи.

Лицето ѝ посърна. Да, тя дойде тук, за да се сгуши в него, а той какво направи? Успя да я огорчи.

– Имах приятел в колежа.

Това трябваше да е неговият триумфален аргумент, но Дом не искаше да спечели спора. Ревността се загнезди в него, гъста и мъчителна, при мисълта как някой друг беше милвал тези посипани със звезден прах скули. Как някой друг беше приласкавал тялото ѝ под своята закрила.

– В минало време – насили се да каже той. – Казала си му, че го обичаш, но вече не си с него.

Очите ѝ бяха леденостудени.

– Той си имаше друго момиче. Момичето, в което всъщност беше влюбен. Знаеш ли какво? – тялото ѝ се разбунтува под ръцете му и за момент Дом забрави правилата и я притисна против волята ѝ. – Пусни ме. Не съм длъжна да се оправдавам пред теб. Казах го. На теб не ти хареса. Но любовта не е обида.

По дяволите! Доминик вдигна ръката си, колкото тя да може да се измъкне изпод него, ако настояваше, но не се изтърколи настрани, за да я улесни.

– Джейми! – името ѝ я задържа на място, сякаш той я беше уловил в коприна мрежа. – Ти каза същото. Ти каза, че не е възможно.

Тя се поколеба, объркана, сините ѝ очи потърсиха неговите.

– Защо мислиш така? Че не говоря сериозно? – как можеше да е толкова непохватен? Купи ѝ бижута, Дом, глупако. Въпреки че той не можеше да си представи какви бижута биха убедили жена, която има толкова много пари, че привлича мъжете с тях вместо със своята прелест. Изглежда, че тя предпочиташе нещо, което не можеше да си купи с пари.

Тялото ѝ се върна под уютния заслон, зениците ѝ се разшириха, той размекваше цялото ѝ същество. Разтапяше го. Доминик се помъчи да обуздае вълната сексуална възбуда при тази мисъл.

– Защото си толкова красив – прошепна тя. Ръцете ѝ започнаха да галят раменете и ръцете му, проследявайки формата на мускулите. – Толкова си прекрасен! Как е възможно... – тя замълча. – Човек, когото всички мислят за арогантен, да задава такива глупави въпроси. Сякаш не знаеш, че си изключителен.

Зави му се свят. Наложи се да наведе глава и да я обсипе с целувки така, както другите скриваха глава между коленете си и дишаха в книжна кесия.

– Можеш ли да ми разкажеш? – прошепна Дом, криейки изражението си на засрамено малко момче между гърдите ѝ. – Можеш ли да ми опишеш?

Джейми зарови пръсти в гъстата му дълга коса.

– Косата ти е като коприна – прошепна тя и той потръпна при докосването. – Толкова е черна и толкова красива, и ме гали като коприна – пръстите ѝ очертаха мястото, където главата му се притискаше до гърдата ѝ. – И боцкането тук – пръстите пробягаха от другата страна, където брадата му докосваше нежната ѝ кожа. – Съчетанието от двете ме побърква.

О, боже! Той изви глава и захапа неочаквано гърдата ѝ отстрани, може би прекалено диво, може би прекалено силно, неспособен да удържи необузданата сексуална възбуда, която го изгаряше. Тя потръпна и притисна тялото си до него.

– И тук – ръцете ѝ се плъзнаха по раменете и гърба му. – Гърбът ти е толкова гладък. А под тази гладка кожа има стоманени мускули. Толкова си силен. Сигурно безброй жени са милвали твоите мускули.

Това беше вярно. Доминик тръсна глава до гърдите ѝ, отърсвайки се от спомените. Точно заради това той не смееше да я доведе тук, но миналите сексуални похождения бяха твърде незначителни, за да съсипят момента. Джейми беше завладяла съзнанието му, изтласквайки неговото сексуално минало толкова далеч, че той почти не го помнеше.

– Сега мога да ги преброя – прошепна той до меката основа на гърдата ѝ и я облиза до зърното.

Тя впи нокти в кожата му. Това му хареса, прииска му се да я накара да му причини лека болка в пристъп на страст. Дом засмука по-силно зърното ѝ и ноктите ѝ се впиха по-дълбоко, той се засмя, диво и победоносно.

– Ти си толкова силен – каза тя със завист. – Обожавам твоята сила. Но в същото време си нежен. Сигурно се грижиш за малки бездомни котенца.

Не, нищо подобно. Уязвимостта в другите го плашеше. Дом се съизмерваше с най-силните хора и избягваше другите. Неговите работници не се брояха. Той не беше виновен, че всички се опитваха да се прислонят под крилото му. И макар да не полагаше грижи за бездомните котенца, не ги изритваше под гумите на колите.

Странната смесица от сила и уязвимост на Джейми го ужасяваше, макар да го привличаше неудържимо. Той искаше да се грижи за нея, но тя изобщо не му приличаше на котенце. Джейми беше много силен човек, но свали защитната си броня пред него, допусна го до място, където Дом можеше да нанесе неописуеми поражения. Нямаше ли да бъде удивително, ако той заслужеше тази оценка на качествата си?

– Ти си толкова дисциплиниран и решителен, не се спираш пред нищо.

Да, Дом не искаше да мисли какъв щеше да бъде животът му, ако се отказваше пред изпитанията. Той се спусна надолу по корема ѝ с възбуждащи ласки с брада и зъби, с уста и език. Толкова време се беше бръснал по два пъти на ден, а тя харесваше брадясалата му челюст.

– Ти си толкова... убедена съм, че всяка жена, която срещаш, жадува за теб.

Доминик надигна леко глава, за да я погледне шеговито.

– Струва ми се, че ме идеализираш ип tout petit реи[44].

Не че той искаше Джейми да осъзнае точно колко, но все пак имаше някаква съвест. В края на краищата тя наскоро беше преживяла сътресение на мозъка. Наистина всяка срещната жена го жадуваше, мамка му. Дом привличаше много жени, които търсеха хубаво, яко чука... но както и да е. Дом знаеше, че тя нямаше предвид този вид страстно желание.

– Не, не е така – гласът ѝ прозвуча едновременно учудено и леко обидено. – Аз изобщо не те идеализирам.

Ето, той беше опитал. Не беше длъжен да настоява на неговото. Доминик се върна към пътеката, която проправяше по корема ѝ.

– И обичам... Доминик, какво правиш? – тя отново зарови ръце в косата му, опитвайки се да го издърпа нагоре. –Недей...

– Ш-ш-шт. Ш-ш-шт. Аз пък обичам да виждам как се изчервяваш. Боже, тези лунички са навсякъде – прошепна замаяно той, обсипвайки с целувки дъгата на хълбока ѝ, извивката на костта и кадифената кожа, разтопеното от наслада тяло.

Доминик сграбчи завивката и я отметна изцяло, захвърли я на пода, така че светлината от прозореца да се лее върху нея и пред очите му се откри най-красивата гледка. Тялото ѝ върху белия чаршаф, вълшебният прах от лунички посипваше с блед златен воал местата, където слънцето бе успяло да види кожата ѝ. Формите ѝ започнаха леко да се заоблят, отбеляза победоносно Дом. Двете седмици в неговия салон ѝ се бяха отразили добре, а разходките в Париж и тренировките в залата бяха възстановили мускулите ѝ.

Доминик се изправи на лакти, вдигна глава над хълбоците ѝ и потъна в съзерцание. Под погледа му тя се изчерви навсякъде, бавно, полека, все по-плътно, вълна от цвят, върху която луничките ѝ засияха като звезди по цялото ѝ тяло. Смутена, Джейми се опита да се извие, но Дом я беше надхитрил: завесите бяха дръпнати, завивката лежеше на пода и яркото слънце в пролетния следобед я огряваше цялата.

– Как е възможно човек да не те обича? – попита недоумяващо той, наведе глава и я близна по дължината на вагината ѝ, намери и прокара език по клитора ѝ.

Тя се задъха, зарови ръце в косата му.

– Доми... – тя не можа да каже цялото му име и се опита да го отхвърли с рязко движение на бедрата си.

– Ш-ш-шт – той обхвана с ръце дупето ѝ, задържа я, опиянен от властта си над нея, и я близна отново. – Ще ти хареса. Ш-ш-ш-шт. А аз обичам да гледам как се изчервяваш.

– Не. Моля те, аз не... – тя се беше изчервила като божур от смущение. Стенанията заглушиха думите ѝ и тя скри лицето си с ръце. Белегът се открои върху дясната ѝ ръка, точно под лакътя, неравна бяла линия до луничките.

– Разбира се, че няма да направя нищо против твоята воля – зашепна успокоително той, като духаше лекичко по дължината на нежните гънки, наблюдавайки как листенцата на нейното цвете се отварят безропотно под въздушната струя. В очите му проблесна лека победоносна усмивка, когато се задържа точно над клитора ѝ, подухна игриво върху него и цялото ѝ тяло се разтърси от удоволствие.

– Кажи ми какво не искаш да правя, minette?

– Аз... недей – тя захапа ръката си, когато той потри леко брадясалата си челюст до нея, ръцете ѝ помръднаха безпомощно във въздуха. – Доми... – тя отново изстена.

– Vas-y, minette – зашепна той успокоително, прокарвайки челюст по нежната кожа от вътрешната страна на бедрата ѝ, избягвайки устните на нейното цвете, уж за да ѝ позволи да се съвземе. – Какво не искаш да правя? Можеш да ми кажеш. Не е това, нали? – той я близна отново, без да бърза. Тялото ѝ се разтърси, бедрата ѝ се заключиха около раменете му, така че Дом трябваше да пусне дупето ѝ и да раздалечи бедрата ѝ с ръце. После я прикова към леглото с ръце. – Не, не може да е това. Това ли не искаш? – Бедрата ѝ се опитваха да се извият нагоре и той ги натискаше надолу, така че движението се пренесе по цялото ѝ тяло, гърбът ѝ се изви в дъга, ръцете ѝ скриха лицето ѝ в пристъп на пълно безсилие.

– Non, да va aussi? А това?

Тя само стенеше, задъхана и разтърсвана от сладостни вълни.

Той се засмя с необуздана радост и триумф.

– Minette, как си се изчервила. Tiens, bebe[45] – той притисна устата си до нейните гънки и се засмя силно, когато тя свърши с писък.