ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА

Моторът беше ужасна препратка към ерата на икономическата и юридическата зависимост на жените, реши Дом. Независимо колко ядосана или решена да запази дистанция беше жената, тя нямаше друг избор, освен да те прегръща, докато ти я возиш накъдето си искаш.

Това го радваше, но сигурно трябваше да си купи кола възможно най-скоро. Къде щеше да паркира тази кола в близост до апартамента си, Доминик нямаше представа.

Най-вбесяващото беше, че Силвен ги следваше през целия път до центъра на града, независимо колко бавно се влачеше Дом, за да принуди съперника си да се откаже и да ги задмине. Особено като се има предвид, че Дом, ако не беше неговата безценна пасажерка, допряла бедра до неговите, можеше да издуха негодника по всяко време благодарение на по-голямата мощност и маневреност на мотора. И това щеше да е дяволски по-забавно.

Силвен изчака, докато светофарите и хората по тротоарите в сърцето на Париж даваха на Джейми възможност да се измъкне, когато поиска, след което пое в своята посока.

Глупак, помисли си Дом. Но успя да не му покаже някой вулгарен жест. Главно защото не искаше да се излага още повече.

Доминик спря пред апартамента на Джейми, преди да се поддаде на импулса да я отвлече. Тя свали каската на Сени и съблече якето му с мрачно изражение, погледна нагоре към прозорците на апартамента, после към Дом. Без да каже нищо, му подаде якето и каската.

Сърцето му започна да блъска диво, обзето от паническо отчаяние.

– Задръж го – дори тя никога повече да не го пуснеше горе, поне щеше да има частица от него в апартамента си.

Когато прибираше багажа си, тя щеше да погледне якето и да се замисли какво да го прави.

Веждите ѝ се сключиха. Джейми притисна якето до гърдите си, пръстите ѝ погалиха кожата. Изплашеното му сърце се поуспокои от милувката на пръстите ѝ, сякаш той беше облечен в якето и ръцете ѝ се плъзгаха по гърба му. Гласът на Силвен прозвуча в главата му: След всичките шоколадови бонбони, които направих за теб. След всичките шоколадови бонбони... за теб, направих за теб. Той привърза чуждата каска към седалката на мотора и я погледна отново.

– Джейми. Какво правиш с мен, използваш ли ме?

Като всяка друга жена. За да забрави Силвен, може би, ако той въртеше любов с нея въпреки годежа си с милиардерката? Лицето ѝ помръкна напълно. Якето му увисна в ръцете ѝ и се провлачи по земята.

– Да – каза тя с празен поглед. – Да, използвам те.

Дом притисна длани до седалката на мотора и се загледа в тях. Дори върху черната кожа ръцете му бяха прекалено големи, прекалено груби.

– Добре – каза накрая той. – Трябва да се връщам на работа.

Той остави мотора си там и си тръгна пешком. Нямаше вяра на себе си, за да шофира.

***

– Не знам Силвен какво влияние очаква да имам върху твоя сексуален живот, но сигурно трябва да ти кажа, че той наистина ненавижда Доминик – каза Кейд. Те седяха в едно кафене в края на Ил Сен Луи с изглед към Нотър Дам и Сена. Беше леко хладно за навън, но те не бяха единствените ентусиасти, които намираха априлския ден прекалено изкусителен, за да седнат вътре в заведението. Повечето маси навън бяха заети. Русокоса млада жена с вързана на конска опашка коса свиреше на цигулка върху дървен сандък в средата на моста, който се издигаше между тях и катедралата, музиката се носеше над света и през тях като някакъв скъпоценен дар.

– Според мен чувството е взаимно – отбеляза Джейми.

– Освен това трябва да ти кажа, че той наистина се опита да ме свали. Всъщност държанието му беше прекалено арогантно, за да го окачествя като свалка. По-скоро той ми даде да разбера, че не би имал нищо против да ме почеше, ако ме сърби някъде.

– Благодаря, Кейд – гласът на Джейми прозвуча напрегнато. – Стига толкова.

– Мислиш ли, че той знае коя си? Това да не е някаква глупава надпревара със Силвен?

Джейми стисна зъби. Очите и ноздрите ѝ запариха, но проклета да беше, ако позволеше на Кейд да види сълзите ѝ.

– Нямам представа. Тоест това би обяснило някои неща. Той очевидно не може да се интересува от мен – тя извърна глава, стиснала челюсти, и се загледа в реката.

Настъпи моментно мълчание.

– Джейми, това са глупости. Защо мислиш така?

Джейми я прониза с пламтящ поглед.

– По същата причина като теб и Силвен, предполагам, но за бога, хайде да не сравняваме позициите си, за да се уверим в моята нищожност.

Кейд замълча. Е, това беше постижение. Нейната обиграна в корпоративните преговори сестра, която умееше да се справя с всякакви разногласия, отвори и затвори уста няколко пъти, без да дръзне да заговори.

– Освен това – Джейми се съсредоточи върху цигуларката, която, както беше стъпила върху дървения сандък, ѝ напомни на Нике от Самотраки, – аз му казах истината за мен, така че е излишно да се тревожиш за него.

– Ти си му казала? И той въпреки това за малко да се сбие заради теб?

Дясната ръка на Джейми се сви полека в юмрук.

Това не е истината за мен, Кейд.

Кейд заговори и замълча, овладя се умело, както сигурно се превръщаше във въплъщение на самообладанието и хладнокръвието, когато страстите в заседателната зала се разгорещяваха прекалено.

– Коя истина по-точно?

Джейми отново погледна цигуларката. Момичето изглеждаше толкова щастливо. Толкова... победоносно.

– Че го използвам. Какво друго бих могла да правя с него?

Загрузка...