Странникът

14.

Самолетът преследваше мрака — летяха на запад. Стюардесите запалиха осветлението и Мая вдигна пластмасовия капак и погледна през прозореца. Ярка линия слънчева светлина на хоризонта огряваше пустинята под тях. Самолетът прелиташе над Невада или Аризона, не беше съвсем сигурна. Грозд светлинки проблесна от малко градче. В далечината се извиваше тъмният контур на река.

Отказа безплатното шампанско и взе горещата кифла със сладко от ягоди и топка сметана. Майка й винаги печеше кифлички за следобедния чай. Това беше единственото време през деня, когато се чувстваше нормално дете, седеше на ниската масичка и четеше книжка с комикси, а майка й шеташе в кухнята. Индийски чай с много захар и сметана. Панирани рибени хапки. Оризов пудинг. Торти с глазура.

Когато до кацането остана по-малко от час, Мая отиде до тоалетната отзад, отвори паспорта, който използваше, и го залепи на огледалото над мивката, за да сравни снимката с това как изглежда в момента. Очите й бяха кафяви — носеше специалните контактни лещи. За съжаление самолетът беше излетял от Хийтроу с три часа закъснение и медикаментите, които беше инжектирала в лицето си, бяха започнали да отслабват действието си.

Отвори чантата си и извади спринцовката и разредените стероиди, които използваше вместо грим. Стероидите бяха замаскирани като дози инсулин и в кутийката имаше истинско на вид медицинско удостоверение, че е диабетичка. Взря се в образа си в огледалото, заби иглата дълбоко в бузата си и си инжектира половин спринцовка.

Щом приключи със стероидите, напълни мивката, извади една кутийка и изсипа изкуствения отпечатък в студената вода. Желатиновата ципа беше сивкавобяла, тънка и фина; приличаше всъщност на черво.

Извади фалшиво шишенце парфюм и пръсна лепило върху показалеца на лявата си ръка. Пъхна пръст в напръстника и бързо дръпна ръка. Люспата покри отпечатъка й с друг отпечатък за дигиталния скенер на имиграционните служби. Преди самолетът да кацне, щеше да остърже с пиличка частта, която покриваше нокътя й.

Изчака две минути първият напръстник да изсъхне и отвори втората кутийка, където беше изкуственият отпечатък за десния показалец. Самолетът попадна в зона на силна турбулентност и се затресе. Червеният надпис в тоалетната светна. МОЛЯ ВЪРНЕТЕ СЕ ПО МЕСТАТА СИ.

Съсредоточи се, каза си тя. Не можеш да правиш грешки. Пъхна пръста си в изкуствения отпечатък, но самолетът се наклони рязко и тя скъса тънката ципа.

Политна към стената и усети, че й се догади. Имаше само една резервна ципа и ако скъсаше и нея, имаше голяма вероятност да я арестуват още на летището. Табулата вероятно имаше нейни отпечатъци — нали я бяха следили в дизайнерското студио в Лондон. Никак нямаше да им е трудно да вкарат в компютрите на имиграционните власти невярна информация, която да ги алармира при сканирането на отпечатъците. Подозрителен субект. Терористични контакти. Незабавно задържане.

Отвори третата кутийка и изсипа резервния отпечатък във водата. Пръсна лепило върху показалеца си. Пое си дълбоко дъх и протегна ръка.

— Извинете! — Стюардесата чукаше на вратата на тоалетната. — Моля, върнете се незабавно на мястото си.

— Един момент…

— Пилотът включи светлината за затягане на коланите! Според разпоредбите всички пътници трябва да са по местата си!

— Лошо ми е — каза Мая. — Оставете ме за секунда.

По врата й се стичаше пот. Този път си пое бавно дъх, напълни дробовете си докрай, пъхна пръста си в ципата и дръпна ръка от водата. Желатинът лъсна на показалеца й.

Излезе. Стюардесата, възрастна жена, я погледна.

— Не видяхте ли светлината?

— Призля ми — прошепна Мая. — Насмалко да повърна.

Самолетът отново подскочи. Тя седна на мястото си, закопча колана и се подготви психически за битка. Арлекин, който пристига в чужда страна за пръв път, трябваше да бъде посрещнат от местна свръзка, която да му даде оръжие, пари и документи. Мая носеше меча си и ножове, скрити в триножника на камерата. И оръжията, и триножникът бяха изработени в Барселона от каталонски оръжейник, който изпитваше всичко със собствен рентген.

Пастира беше обещал да я чака на летището. Но отново демонстрираше обичайната си некадърност. През трите дни, преди Мая да напусне Лондон, Пастира няколко пъти беше променял мнението си, после изпрати имейл, че бил следен и трябвало да е предпазлив. Бил се свързал с един джоунси и на летището щял да я чака той.

Така наричаха членовете на Пресветата църква на Айзак Ти Джоунс: група афроамериканци, които вярваха, че странникът на име Айзак Джоунс е бил най-големият пророк на земята. Бил обущар и живеел в Арканзас през 80-те години на 19 век. Като повечето странници, и той започнал да проповядва духовни послания и да разпространява идеи, които променили управляващия строй. В Южен Арканзас както черните, така и белите изполичари били под властта на малка групичка влиятелни земевладелци. Пророкът казал на бедните фермери да развалят договорите, които ги държали в икономическа зависимост.

През 1889 Айзак Джоунс несправедливо бил обвинен, че е докоснал бяла жена, която дошла в обущарницата му да си прибере обувките. Бил арестуван от градския шериф и бил линчуван и убит същата нощ от тълпата, която разбила вратата на килията му. Един пътуващ търговец, Закари Голдман, се опитал да спаси Джоунс, убил трима души с револвера на шерифа и още двама с лост. Тълпата обаче го надвила и Голдман бил кастриран и изгорен жив на същата клада, която погълнала и Айзак Джоунс.

Само посветените знаеха истинската история: Закари Голдман бил арлекин — Лъва от Храма — и бил дошъл в Джексън Сити с достатъчно пари, за да подкупи шерифа и да изведе пророка от града. Когато шерифът избягал, Голдман останал в затвора и умрял, докато защитавал странника.

Църквата винаги беше помагала на арлекините, но през последните няколко десетилетия отношенията се бяха променили. Някои джоунсита смятаха, че Голдман не е бил в затвора, а арлекините са променили историята в своя полза. Други бяха убедени, че Църквата е направила толкова много добрини на арлекините, че се е отплатила за делото на Голдман преди много години. Притесняваше ги, че на света има и други странници, защото новите прозрения не биваше да променят учението на техния пророк. Бяха останали само шепа непреклонни джоунсита, сега се наричаха денпита: съкращение от ДНП — Дългът не е платен. Арлекинът беше умрял с пророка по време на мъченичеството му и техен свещен дълг беше да почетат саможертвата.

На летището в Лос Анжелис Мая си взе сака с дрехите, калъфа с камерата и триножника и мина през проверката с германския си паспорт. Контактните лещи и изкуствените отпечатъци свършиха чудесна работа.

— Добре дошли в Съединените щати — каза й униформеният служител и Мая учтиво му се усмихна. После тръгна към зелената табела за пътници, които нямат какво да декларират, и по дългия коридор към чакалнята.

Стотици хора се бутаха зад железните заграждения и чакаха пристигащите. Шофьор с ливрея държеше картон с надраскано на него „Дж. Кауфман“. Млада жена с тясна пола и високи токчета се затича да посрещне един американски войник. Смееше се и плачеше като глупачка заради мършавия си приятел, но Мая усети как я пробожда завист. Любовта те прави уязвим; ако отдадеш сърцето си на някого, той може да те напусне или да умре. Но сцените, изпълнени с любов, бяха навсякъде около нея. Хората се прегръщаха и размахваха табелки с надписи: ОБИЧАМЕ ТЕ, ДЕЙВИД! ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Нямаше никаква представа как ще намери джоунсито. Като се правеше, че търси някого, тръгна през залата. Проклетият му Пастир! Дядо му беше латвиец и беше спасил стотици хора през Втората световна война. Внукът беше приел славното арлекинско име, но си беше останал глупак.

Стигна до изхода, обърна се и се върна към загражденията. Може би трябваше да си тръгне и да се опита да открие резервната свръзка, която й беше дал Липата: някой си Томас, който живееше южно от летището. Баща й го беше правил цял живот: отиваше в непознати страни, плащаше на наемници и търсеше странници. Сега тя беше сама и бе неуверена в себе си и леко уплашена.

И тогава забеляза една чернокожа жена с бяла рокля, която стоеше до информацията. Държеше малък букет рози. Между цветята имаше лъскави картонени ромбчета — знакът на арлекините. Мая се приближи до гишето и видя на роклята на младата жена малка снимка на достопочтено изглеждащ чернокож мъж. Единствената снимка, правена някога на Айзак Ти Джоунс.