Странникът

57.

Кенард Наш поговори с един от техниците, които следяха квантовия компютър, потупа го по гърба като треньор, който връща играча на терена, после отиде да седне до Майкъл.

— Получихме предупреждение от нашите приятели. Това обикновено означава, че главното съобщение ще дойде до пет-десет минути.

Бодигардът на генерала Рамон Вега наля две чаши вино. Майкъл хрускаше една солена бисквита. Харесваше му да стои в тъмната стая и да наблюдава запечатания аквариум, пълен с течен хелий. Малките взривове непрестанно избухваха в зелената течност.

Електроните съществуваха в този свят, но квантовото свойство на свръх позиционирането им позволяваше да се включват и изключват, да са горе и долу, да се въртят наляво и надясно — и то в един и същ момент. За един почти незабележим миг те бяха и тук, и там, прекосяваха паралелни измерения. А в някакъв друг свят една по-развита цивилизация чакаше с друг компютър. Компютърът улавяше електроните, подреждаше ги в информационни пакети и ги пращаше обратно.

— Нещо конкретно ли очаквате? — попита Майкъл.

— Съобщение от тях. Може би награда. Преди три дни им изпратихме информацията, с която се сдобихме, когато ти влезе във Втория свят. Това поискаха те от нас — пътна карта от странник.

Наш натисна едно копче и от тавана се спуснаха три плазмени телевизионни екрана. Техникът в другия край на помещението се беше втренчил в компютърния екран и започваше да пише команди. След секунди на левия телевизионен екран се появиха светли точки и тъмни петна.

— Това ни изпращат. Бинарен код — обясни Наш. — Светло и тъмно е основният език във вселената.

Компютрите превеждаха кода и върху десния телевизионен екран се появиха цифри. Още малко забавяне и Майкъл видя на централния екран фигура от прави и извити под ъгъл линии. Приличаше на чертеж на сложна машина.

Генерал Наш се държеше като фанатик, който току–що е видял лицето на Господ.

— Точно това чакахме — измърмори той. — Виждаш новата версия на нашия квантов компютър.

— Колко време ще ви трябва да го построите?

— Персоналът ще анализира информацията и ще ми каже крайния срок. Дотогава трябва да продължим да радваме нашите нови приятели. — Наш се усмихна самоуверено. — Играя си игричка с тази друга цивилизация. Искаме да увеличим мощта на технологията си. Те искат да се движат свободно между световете. Ти си човекът, който ще им покаже как се прави.

Бинарен код. Цифри. И после чертеж на нова машина. Информацията от тази по-развита цивилизация течеше по трите екрана и Майкъл беше потресен от образите, които виждаше. Изобщо не забеляза кога Рамон Вега се беше приближил до генерал Наш и му беше подал мобилен телефон.

— Зает съм — каза Наш на човека отсреща. — Не можеш ли да почакаш, докато… — Изведнъж изражението му се промени. Той се намръщи, стана и закрачи из стаята. — Какво си направил? Дал си разрешение да отворят клетките? Къде е Бун? Свърза ли се с него? Побързай тогава. Кажи му незабавно да дойде в компютърния център.

— Какво е станало? — попита Майкъл, когато Наш изключи телефона.

— Някой е проникнал в изследователския център. Може да е някой от онези арлекини фанатици, за които ти споменах. Това е крайно необичайно. Тези хора не разполагат със средства да проникнат в центъра ни.

— И сега този човек в тази сграда ли е?

Думите му сепнаха генерал Наш. Той погледна бодигарда си, после изсумтя:

— Разбира се, че не. Това е невъзможно.