Странникът

19.

Братята Кориган вече четири дни живееха на четвъртия етаж на шивашката фабрика. Този следобед Господин Балон извика Майкъл, за да го увери, че преговорите му със семейство Торели във Филаделфия протичат съвсем гладко. След седмица-две Майкъл трябвало да подпише някои документи за прехвърляне на собственост и после щели да бъдат свободни.

Вечерта Дяко поръча китайска храна. Изпрати Хесус да я вземе от камиона за доставки и започна партия шах с Гейбриъл.

— Бая шах съм играл в затвора — каза. — Но дебеловратите играят шах по един и същ начин. Не спират да атакуват.

Когато шевните машини замлъкнеха и работничките си тръгнеха, във фабриката ставаше много тихо. Гейбриъл чу как по улицата се приближава кола и спира пред сградата. Надникна през прозореца на четвъртия етаж и видя шофьорът китаец да слиза с две торби храна.

Дяко — беше се втренчил в шахматната дъска и обмисляше следващия си ход — каза:

— Много ще се вкисне, когато Хесус му плати. Бил е целия път дотук, а стиснатият Хесус ще му даде само долар бакшиш.

Шофьорът взе парите от Хесус и тръгна към колата. А после изведнъж бръкна в якето си и извади пистолет. Обърна се към Хесус, вдигна оръжието и отнесе половината му глава. Дяко чу изстрела и скочи към прозореца. В същия миг по улицата изреваха две коли. Отвътре изскочиха няколко души и последваха китаеца в сградата.

Дяко набра някакъв номер на мобилния си телефон и каза:

— Пратете подкрепление, бързо. Шестима с пистолети проникнаха през входа. — Затвори, взе пушката си М-16 и махна на Гейбриъл. — Върви намери Майкъл. Остани при него, докато Господин Балон дойде и ни помогне да се измъкнем.

После здравенякът предпазливо се приближи към стълбите. Гейбриъл хукна по коридора. Намери Майкъл до походните легла.

— Какво става?

— Нападат ни.

Чуха стрелба, приглушена от стените. Дяко беше на стълбището и стреляше по нападателите. Майкъл се ококори уплашено. Гейбриъл грабна една ръждясала лопата.

— Какво ще правиш?

— Да се махаме от тук.

Подпря лопатата в долната част на рамката на прозореца и го изкърти. Хвърли лопатата, вдигна прозореца нагоре и погледна навън. Покрай фасадата имаше десетсантиметров циментов корниз. Покривът на отсрещната сграда беше на два метра, един етаж по-долу от тях.

Нещо избухна в сградата и пукотевицата спря. Гейбриъл отиде до ъгъла и грабна японския меч на баща си. Набута дръжката надолу в раницата си, така че отгоре се подаваше само върхът на ножницата. Нови изстрели. Дяко изрева от болка.

Гейбриъл си сложи раницата и се върна до отворения прозорец.

— Хайде! Ще скочим на покрива отсреща.

— Не мога — отвърна Майкъл. — Ще падна.

— Трябва. Ако останем тук, ще ни убият.

— Ще говоря с тях, Гейбриъл. Мога да ги убедя.

— Идиот! Това не ти е сделка.

Подаде се от прозореца и стъпи на корниза, държеше се с лявата ръка за рамката на прозореца. От улицата идваше достатъчно светлина, за да се види покривът, но между двете сгради беше тъмно като в рог. Той преброи до три, оттласна се и полетя надолу към покрития с насмолена мушама покрив. Изправи се и погледна към прозореца.

— Хайде!

Майкъл се поколеба, подаде се през прозореца, после се отказа.

— Можеш! — Гейбриъл си помисли, че бе трябвало да остане при брат си и да го накара да скочи пръв. — Спомни си какво си ми казвал винаги. Трябва да сме заедно!

В небето забръмча хеликоптер. Лъч на прожектор проряза тъмнината, за миг мина през отворения прозорец и продължи по покрива на сградата.

— Хайде, Майкъл!

— Не мога! Ще намеря къде да се скрия.

Майкъл бръкна във вътрешния си джоб, извади нещо и го хвърли на брат си. Беше позлатена щипка, в която имаше кредитна карта и сгъната на две пачка двайсетдоларови банкноти.

— Ще се срещнем на Уилшир Булевард и Бънди по обед — каза Майкъл. — Ако ме няма, изчакай двайсет и четири часа и ела пак.

— Ще те убият.

— Не се тревожи, ще се оправя.

Майкъл изчезна в мрака и Гейбриъл остана сам. Хеликоптерът се върна и увисна над сградата, двигателите ревяха, перката вдигаше прахоляк и боклуци. Лъчът на прожектора го заслепи, все едно гледаше право в слънцето. Той изтича до аварийната стълба.