Странникът

53.

Мая и Холис видяха хеликоптера на Табулата, когато бяха на няколко километра от Аркадия. Вдигна се в небето и закръжи над лагера като граблива птица — отнасяща жертвата си.

Холис отби от пътя и спря в храсталака под един дъб. След секунди хеликоптерът изчезна зад хълма.

— Какво ще правим сега? — попита Холис.

Мая искаше да счупи прозореца с юмрук, да рита и да крещи — само и само да излее гнева си. Но натика чувствата си в един тесен килер на мозъка си и заключи вратата. Когато беше малка, Тръна я караше да застава в ъгъла и се правеше, че я напада с меч, нож или юмрук. Ако трепнеше или се уплашеше, беше разочарован. Ако останеше спокойна, я хвалеше за куража й.

— Табулата няма да убие Гейбриъл веднага. Първо ще го разпитат, за да разберат какво знае. Дотогава ще оставят в лагера хора да дебнат дали някой няма да се върне.

— Искаш да кажеш, че някой горе ни чака, за да ни убие?

— Да. — Мая си сложи слънчевите очила, за да не може Холис да види очите й. — Но това няма да стане…

Към шест следобед слънцето залезе и Мая започна да се катери към Аркадия. Гъсталакът беше истински лабиринт от изсъхнали растения, напоен със сладкия остър мирис на див анасон. Беше трудно да върви по права линия. Клоните и увивните растения сякаш я сграбчваха за краката и се опитваха да издърпат калъфа с меча от рамото й. На половината на склона стигна до непроходим дъбов шубрак, обрасъл с манзанита. Наложи й се да търси по-лесен път.

Най-сетне стигна до телената ограда на лагера, хвана се за един кол и я прескочи. Двете спални помещения, районът около басейна, цистерната и централната сграда се виждаха ясно на лунната светлина. Наемниците на Табулата бяха там някъде, скрити в сенките. Вероятно предполагаха, че единственият начин за достъп е пътят нагоре. Всеки средностатистически офицер би разположил хората си в триъгълник около паркинга.

Извади меча. Спомни си уроците по безшумно ходене, които беше научила от баща си. Стъпваш така, сякаш се движиш по езеро, покрито с тънък лед: изпъваш крак, опипваш земята и стъпваш с тежестта, изнесена напред.

Стигна до един тъмен участък близо до цистерната и видя някой да клечи до плувния басейн. Нисък и широкоплещест. Мъж. Държеше автомат. Докато го дебнеше откъм гърба, чу как шепне в микрофона на радиопредавателя си.

— Имаш ли още вода? Моята свърши. — Замълча за няколко секунди, после ядно каза: — Разбирам, Франк, но не си взех две бутилки като тебе.

Тя направи крачка вляво, спусна се напред и заби меча в тила му. Мъжът падна по очи като заклано добиче. Единствено оръжието му изтрака на асфалта. Мая се наведе и смъкна слушалките от главата на мъртвеца. Чу други гласове да си шепнат.

— Хей — чу се глас с южноафрикански акцент. — Видяхте ли фаровете? Качват се насам…

Холис вкара пикапа в лагера, спря на паркинга и изключи двигателя. Лунната светлина беше достатъчна, за да се види силуетът в кабината.

— Сега какво? — попита глас с американски акцент.

— Виждаш ли жена?

— Не.

— Убийте мъжа, ако слезе от пикапа. Ако остане вътре, изчакайте да се появи арлекинката. Бун каза да я застреляме на място.

— Виждам само мъжа — каза американецът. — А ти, Ричард?

Мъртвецът не отговори на въпроса. Мая вдигна оръжието му от земята и затича към централната сграда.

— Ричард? Чуваш ли ме?

Никакъв отговор.

Холис остана в пикапа, отвличаше вниманието им от реалната опасност. Мая откри следващия наемник на втората точка от триъгълника. Беше коленичил до централната сграда и беше насочил снайпера си към пикапа. Мая стъпваше безшумно по утъпканата земя, но той явно я усети и тръгна да се обръща. Острието на меча прониза гърлото му отстрани. Кръв шурна от прерязаната артерия и мъжът се свлече на земята.

— Мисля, че слиза от пикапа — каза южноафриканецът. — Ричард? Франки? Чувате ли?

Мая направи бързия уверен избор на арлекин в бой и затича към женското спално помещение. И да, третият мъж стоеше близо до ъгъла на сградата. Беше толкова уплашен, че вече говореше високо:

— Чувате ли ме? Застреляйте оня в пикапа!

Нещо изсвистя в мрака и посече дясната му ръка.

Южноафриканецът изпусна оръжието и Мая атакува отново — преряза сухожилието зад лявото му коляно. Той падна по очи и закрещя от болка.

Мая се изправи над него и вдигна меча.

— Къде са двамата? Къде ги отведохте?

Наемникът опита да изпълзи настрани, но тя замахна и преряза сухожилието и на другия му крак. Той се загърчи като животно, зарови с пръсти меката пръст.

— Къде са?

— Закараха ги на летището във Ван Нюис. Качиха ги на… — той простена и се сгърчи — частен самолет.

— Закъде летят?

— Уестчестър Каунти, близо до Ню Йорк. Изследователският център на фондация „Евъргрийн“. — Мъжът се претърколи по гръб и вдигна ръце. — Кълна се в Господ, истината ти казвам. „Евъргрийн“ е…

Острието на меча проблесна в мрака.