Странникът

56.

Проникването с взлом се смяташе за дребно, но важно арлекинско умение.

Когато Мая порасна и стана голямо момиче, Липата отдели три дни, за да я научи на всичко за ключалките, защитните карти и охранителните системи. В края на неофициалния курс френският арлекин й помогна да проникне в Юнивърсити Колидж в Лондон. Мотаха се по празните коридори и пъхнаха картичка в черното палто, което покриваше кокалите на Джереми Бентам.

Електронните проекти на изследователския център показваха една вентилационна шахта, която минаваше под земята и стигаше до мазето на сградата за генетични изследвания. На различни места от чертежите архитектът беше писал ПИЧ — бе отбелязвал пасивните инфрачервени детектори на движение. Имаше начин да се справят с този проблем, но Мая се тревожеше, че по-късно може да е поставена допълнителна охранителна система.

Във Филаделфия Холис спря пред един огромен търговски център. Купиха си екипировка за катерене от магазина за спортни стоки и флакон с течен азот от специализирания склад за медицински консумативи. До търговския център имаше магазин за домашни потреби и железария и те повече от час се разхождаха сред огромните щандове. Мая сложи в количката си чук, длето, фенерче, метален лост, малка газова горелка и клещи секачи. Чувстваше се така, сякаш всички ги гледат, но Холис се пошегува с младата жена на касата и излязоха, без никой да ги спре.

Следобед стигнаха Пърчейз. Беше богаташки град с огромни къщи, частни училища и корпоративни централи, оградени от специално озеленени паркове. Мая реши, че е идеалното място за таен изследователски център. Хем беше близко до Ню Йорк и местните летища, хем Табулата лесно можеше да скрие дейността си зад високата каменна ограда.

Настаниха се в един мотел и Мая поспа няколко часа. Когато се събуди, Холис се бръснеше.

— Готов ли си? — попита тя.

Той си облече чиста фланелка и върза кичурите си на опашка.

— Дай ми няколко минути. Мъжът трябва да изглежда добре, когато ще се бие.

Към десет вечерта напуснаха мотела, минаха с колата покрай „Олд Оукс Кънтри Клъб“ и завиха на север по път с две платна. Лесно откриха изследователския център. На оградата бяха монтирани прожектори и в будката при входа имаше пазач. Холис непрекъснато поглеждаше в страничното огледало, но никой не ги следеше. След километър и нещо завиха на север по някакъв черен път и спряха до една ябълкова градина. Плодовете бяха обрани още преди седмици и земята беше покрита със сухи листа.

В пикапа беше много тихо. Мая осъзна, че й липсва музиката от високоговорителите — нали беше гърмяла по време на цялото пътуване.

— Ще е трудно — каза Холис. — Сигурен съм, че в центъра има много пазачи.

— Няма нужда да идваш.

— Знам, че го правиш заради Гейбриъл, но трябва да спасим и Вики. — Холис погледна през предното стъкло към нощното небе. — Тя е умна и смела и се бори в името на доброто. Всеки мъж би извадил късмет да е част от живота й.

— Май искаш ти да си този мъж.

Холис се разсмя.

Слязоха от пикапа и тръгнаха покрай градината и после през някакъв гъсталак. Мая носеше меча и автомата си, Холис — полуавтоматична пушка и брезентова торба, пълна с инструменти. Стигнаха до северната стена на изследователския център и откриха вентилационната шахта. Отворът й беше покрит с тежка метална решетка.

Холис отряза двата катинара със секачките и вдигна решетката с лоста. Светна с фенерчето надолу, но лъчът стигаше само на пет метра. Мая усети как я лъха топъл въздух.

— Според плановете шахтата отива право в мазето — каза тя. — Не мога да преценя колко е широко, така че ще тръгна първа.

— Как ще знам, че си добре?

— Ще отпускаш въжето с по един метър. Ако го дръпна два пъти, пускаш още.

Надяна сбруята за катерене, а Холис закачи карабинката и макарата за решетката. След като провериха всичко, Мая се спусна във вентилационната тръба, носеше няколко инструмента, скрити под якето. Беше тъмно, горещо и тясно. Почувства се така, сякаш се спуска в пещера.

След двайсетина метра спускане стигна до Т-образен възел, където тръбата се разклоняваше. Като висеше с главата надолу, тя извади чука и длетото и се приготви да пробие металния лист. Пот се стичаше по лицето й, докато удряше с чука. Изведнъж длетото мина през метала и се появи малка светла резка. Мая изряза дупка и огъна ламарината. Дръпна въжето два пъти, Холис го отпусна и Мая влезе в подземен тунел с бетонен под и каменни стени. Тук минаваха тръбите на водопровода, вентилацията и захранването. През пет метра светеха флуоресцентни лампи.

Трябваха им десет минути, за да прекарат и другия край на въжето и да спуснат раницата с инструментите. Пет минути след това Холис застана до нея и попита:

— Как ще стигнем до горния етаж?

— В северния ъгъл на сградата има аварийна стълба. Трябва да я открием, без да задействаме охранителната система.

Тръгнаха по тунела и спряха при първия отвор. Мая извади огледалце и го наклони под ъгъл. От другата страна на вратата имаше малка бяла пластмасова кутия с обектив.

— Според плановете използват пасивни инфрачервени детектори на движение. Усещат инфрачервените лъчи, които се излъчват от обектите, и задействат аларма, ако надвишават определена граница.

— Затова ли ни трябва азотът?

— Да. — Тя бръкна в раницата и извади флакона: приличаше на термос с дюза. Внимателно провря ръка през вратата и напръска детектора. Когато той се покри с бял скреж, продължиха по тунела.

Инженерите, които бяха строили подземната част, бяха написали числата на секторите по стените, но Мая не разбираше кое какво означава. На определени места в тунела чуваха постоянно бучене, приличаше на шум от парна турбина, но така и не можаха да видят машината. След като се лутаха десетина минути, стигнаха до ново разклонение. Два коридора водеха в различни посоки, като по нищо не личеше коя е правилната. Мая бръкна в джоба си и извади генератора на случайни числа. Нечетно означава дясно, реши тя и натисна копчето. Появи се числото 3531.

— Вървим надясно — заяви тя.

— Защо?

— Просто така.

— Левият тунел изглежда по-широк. Да тръгнем по него.

Тръгнаха по левия и десетина минути оглеждаха празни складови помещения. Накрая коридорът се оказа задънен. Върнаха се до арлекинската лютня, която Мая беше надраскала на стената с ножа си.

Холис се ядоса.

— Това не означава, че малката ти машинка за числа сочи верния избор. Стига, Мая. Числото не означава нищо.

— Означава, че завиваме надясно.

Влязоха във втория коридор и обезвредиха още един детектор. Изведнъж Холис спря и посочи нагоре. На тавана беше монтирана малка сребърна кутия.

— Това детектор на движение ли е?

Мая поклати глава.

— А какво е?

Тя го сграбчи за ръката и хукнаха по коридора. Бутнаха една метална врата и се озоваха в помещение, голямо колкото футболно игрище, пълно с бетонни подпорни колони.

— Какво става, по дяволите?

— Това е допълнителна охранителна система. Звуков детектор. Вероятно е свързан с компютърна програма, наречена „Ехо“. Компютърът филтрира механичните звуци и засича звука от човешки глас.

— Значи знаят, че сме тук?

Мая отвори тубуса.

— Детекторът може да е засякъл гласовете ни още преди двайсет минути. Хайде, трябва да открием стълбата.

В мазето имаше само пет източника на светлина: по една лампа в четирите ъгъла и пета в средата. Бавно запристъпваха между сивите колони към светлината в центъра. Бетонният под беше прашен, въздухът бе горещ и застоял.

Светлината премигна и угасна и те замръзнаха. Няколко секунди стояха в пълен мрак, после Холис запали единствения им фенер. Изглеждаше напрегнат и готов да се бие.

Доловиха стържещ звук, сякаш врата се отвори насила. Тишина. След това вратата се затвори с глух трясък. Мая я засърбяха връхчетата на пръстите. Докосна Холис по ръката — не мърдай, — а после чуха кратък лаещ звук, приличаше на кискане.

Холис насочи фенера между два реда колони и видяха как нещо притича в мрака.

— Снадки — каза той. — Пратили са ги да ни убият.

Мая бръкна в раницата и извади газовата горелка.

Ръцете й пипаха бавно, непохватно, докато се мъчеше да я запали. Изскочи син пламък и се чу тихо фучене. Тя вдигна горелката и направи няколко крачки напред.

Тъмни сенки се движеха между колоните. Пак кратко кискане. Снадките смениха позицията си, тичаха в кръг около тях. Мая и Холис застанаха с гръб един към друг в малкия осветен кръг.

— Не умират лесно — предупреди я Холис. — И ако ги простреляш в тялото, раната веднага заздравява.

— Ами в главата?

— Стига да можеш. Ще продължат да нападат, докато не ги избием.

Хиените бяха десетина — и се движеха бързо. Жълтеникава козина с черни петна. Тъпи тъмни муцуни.

Една от снадките се изкиска пронизително. Глутницата се раздели, пръсна се между колоните и атакува от две страни. Мая остави горелката на пода, изчака глутницата да се приближи на три метра и простреля водача. Куршумите се забиха в гърдите му и той политна назад, но останалите продължиха да настъпват. Холис стоеше до Мая и стреляше с пушката си по другата група.

Мая натискаше спусъка отново и отново, докато не изпразни пълнителя. Хвърли автомата, извади меча и го насочи напред като копие. Една снадка скочи във въздуха и се наниза на острието. Тежкото й тяло се стовари пред Мая. Тя отчаяно издърпа меча и посече другите две животни, които се нахвърлиха върху нея. Те заскимтяха и побягнаха.

Мая се извъртя и видя, че Холис се отдалечава от нея, опитваше се да смени пълнителя на пушката си. Три други снадки скочиха към него. Той се извърна, изпусна фенера, замахна с пушката към първата и я отблъсна. Другите две се хвърлиха върху него и той политна назад в мрака.

Мая грабна горелката с лявата си ръка и стисна меча с дясната. Втурна се към Холис, който се опитваше да се пребори с двете снадки. Замахна и отряза главата на едната, а другата прониза в корема. Погледна Холис. Якето му беше разкъсано отпред. Ръката му бе покрита с кръв.

— Ставай! — извика му. — Трябва да станеш!

Холис се надигна, олюля се, извади нов пълнител и зареди пушката. Една ранена снадка се опитваше да изпълзи по-надалече, но Мая замахна с меча като палач. После се изправи над мъртвия звяр. Ръцете й трепереха. Устата на снадката беше отворена и зъбите й се виждаха.

— Приготви се — предупреди я Холис. — Ще се върнат. — Вдигна пушката и започна да шепне една молитва на джоунситата: — Моля Господ с цялото си сърце. Нека светлината му ме пази от Злото, което…

Зад гърба им прозвуча лаещ смях. Този път снадките нападнаха от три страни. Мая се биеше с меча, пронизваше и посичаше сред вихър от зъби и нокти, червени езици и подивели очи, изгарящи от омраза. Отначало Холис стреляше по веднъж, за да пести муниции, после превключи на автоматична стрелба. Снадките нападаха отново и отново. Последната се хвърли срещу Мая. Тя вдигна меча, готова да я посече, но Холис пристъпи напред и застреля звяра в главата.

Стояха един до друг, заобиколени от трупове. Мая беше претръпнала отвътре, погълната от яростта на нападението.

— Ранена ли си? — Гласът на Холис беше рязък и напрегнат.

Мая се извърна към него.

— Мисля, че не. А ти?

— Една раздра рамото ми, но мога да си мърдам ръката. Хайде! Да се махаме от тук!

Мая пъхна меча в тубуса, стисна автомата в дясната си ръка и тръгнаха да търсят изхода. Отне им само няколко минути. Вратата беше метална и защитена с електромагнитни сензори. Кабел водеше от нея към електрическо табло и Холис го отвори. Вътре имаше кабели и ключове, обозначени с различни цветове. Това улесняваше нещата.

— Вече знаят, че сме в сградата — каза Мая. — Не искам да разберат, че сме стигнали до стълбата.

— Коя жица да срежем?

— Не режи нищо. Това само ще задейства алармата.

Никога не избягвай трудно решение, казваше й баща й. Само глупаците мислят, че винаги могат да направят правилен избор. Мая реши, че жиците за камуфлаж са зелените, а по червените тече ток. С горелката стопи пластмасовата обвивка на двата чифта червени кабели и ги свърза с малка метална щипка.

— Ще свърши ли работа?

— Вероятно не.

— Очакват ли ни?

— Сто на сто.

— Е, това звучи обещаващо. — Холис се подсмихна и това я ободри. Не беше като баща й, нито като Блажената майка, но започваше да мисли като арлекин. Трябва да приемеш съдбата си и да бъдеш смел.

Отвориха вратата и се озоваха на дъното на бетонно стълбище с електрически крушки на всяка площадка. Мая забърза нагоре.

Открий странника.