Драконът

111.

Арве Магне Ферен седеше с две ръце, притиснати към кръста, и се взираше в телевизионния екран. Болките на пресекулки слизаха и надолу, по бедрата. Той седеше окъпан от слънчевата светлина, която струеше през отворената врата на терасата и огромните прозорци на всекидневната. На табуретката до него лежеше брой на "Бизнесът днес", отворен на последните две страници от дългата 16 страници статия. Снимката на предпоследната страница показваше него и Боно от "Ю2", и двамата със слънчеви очила, прави и прегърнати под жаркото слънце в Хартум, подобно на двама стари съученици.

Напрежението в гръдния кош продължаваше да расте, а в главата му вреше и кипеше. Лицето му беше мокро от пот.

Мобилния си телефон той беше изключил веднага след първото обаждане от "Бизнесът днес" преди една седмица и незабавно беше запушил устите на всички свои сътрудници в Хартум. За щастие, журналистите не знаеха за този апартамент, който беше собственост на анонимна компания, в противен случай те вероятно щяха да са се подредили отпред и да чакат. Журналистите не получиха никакви разяснения нито от него, нито от неговите близки. Никой от неговите сътрудници не говореше, той беше убеден в това. Въпреки това един поставен на централно място източник беше успял да го смаже безмилостно отвъд всички страници. От Холтедал не беше чул и думичка през последните дни, а сега те седяха пред пресата на една бързо свикана пресконференция и се опитваха да избягат от каквато и да било отговорност. А големият престъпник беше Арве Магне Ферен.

Бяха се осмелили.

Холтедал със своите лакеи, които в продължение на години бяха потънали в красивата и самохвална светлина, която той, Арве Магне Ферен, беше монтирал, оборудвал с електричество и беше поддържал заради тях. А идиотите се осмелиха!

Трябваше да са невероятно наивни, за да си мислят, че щеше да им се размине и да успеят да го надхитрят. Наистина ли не осъзнаваха какво рискуваха? Не разбираха ли толкова елементарни неща?

Той се приведе напред, когато видеокамерата зуумна и даде панорамна гледка на четиримата, които бяха на подиума. Всичките с погребален израз на лицата и бледи, докато монотонният глас на министъра на външните работи продължаваше да бръмчи в своя отчаян опит да избяга от отговорност. А Холтедал, той стоеше там като идиот с трептящи очи и ръка, здраво вкопчила се около чашата за вода.

Ферен се изправи.

Той и преди беше преживявал внезапни бури, много по-лошо време, отколкото Холтедал и притеснените му приятели политици можеха да си представят в своя малък, защитен свят. И винаги беше преживявал всичко.

Ферен прокара ръце през лицето си и грабна телефонната слушалка.

Веднага след това чу Ингер Холмсбю да казва:

– Да? – в ухото му. Нейният глас звучеше резервирано и изнервено.

"Това е тя" – помисли си Ферен. Тя не беше изгорила материалите. Журналистът в нея е взел надмощие и тя е занесла материала на своите колеги от "Бизнесът днес".

– Трябва да се срещнем – каза Ферен, без да се представи – незабавно.

– И защо? Ако си мислиш, че...

Ферен долови колебанието в гласа ѝ и усети как кръвното му налягане се покачва.

– Ако си мисля какво? – Той чу дишането ѝ. – Ще дойдеш при мен сега, веднага.

– Но аз...

– Веднага! На секундата! – След това тресна слушалката.

Ингер Холмсбю отиде в апартамента четиридесет и пет минути по-късно.

Ферен дълго я наблюдава, след като я бе пуснал да влезе. Лицето ѝ беше пребледняло. Косата ѝ безжизнено падаше надолу. Две молещи, уплашени очи на сърна.

"Един разкайващ се грешник" – помисли си той.

Тя потръпна. Ръцете нервно търсеха ципа на якето.

– Честно казано, Арве – опита се тя, – сигурно не мислиш...

– Млъквай, жено! – Тя се сви под погледа му. Той го произнесе толкова отчетливо. Устата ѝ се задържа полуотворена.

– Когато Юда е предал своя бог, той избухнал: "Аз съгреших, че предадох невинен и го изпратих на смърт!"

– Мили Господи, Арве – прошепна тя, – какво става?

Той видя, че тя трепереше под погледа му.

– На един надгробен надпис над портите на ада пише: "Надежда всяка тука оставете". Това е последното, което грешникът вижда, преди да бъде погълнат от мрака и да бъде отведен при стенанията, писъците и горчивите плачове на подземния свят. Най-големите грешници биват оковани най-надълбоко в кръговете на ада. – Ферен се преведе напред. – Но първо ти и твоето семейство ще преминете през ада на земята. Запомни ми думите, Ингер. Ти и твоята воля ще паднете на колене и ще просите, и ще се молите да ви пуснат да минете през портите на ада!

Тя се обърна с гръб към вратата. Ферен я последва.

– Утре най-накрая ще разбера дали ти си грешницата. Тогава ние ще дойдем, жено. Тогава ние ще тръгнем по петите ти!

Ингер Холмсбю сграбчи дръжката на вратата, поколеба се за кратък миг, след което се втурна навън.

Ферен остана на мястото си със стиснати юмруци, докато дишаше задъхано.