Драконът

34.

Ферен взе със себе си чашата чай и се настани зад компютъра. Не можеше и да си помисли за храна, все още беше твърде разстроен.

Когато най-сетне си беше легнал около три часа през нощта, той беше развълнуван, уморен, изтощен, объркан и не на последно място бесен. Всичко наведнъж. Той знаеше, че нямаше да може да заспи. Но трябва да бе задрямал и все пак бе заспал, защото беше късно преди обед, когато той внезапно се събуди от режещо оглушителен звук. Трябваше да излезе на терасата, за да разбере откъде идваше шумът, и откри, че беше хеликоптер, който по една или друга причина кръжеше неподвижно във въздуха над Екеберг.

Включи компютъра, написа youtube.com и потърси видеото още веднъж. Нямаше представа колко пъти го беше гледал през последната нощ. С тежко усещане в тялото, забеляза, че броят гледания беше нараснал с около 300 в течение на часовете, през които бе спал – значи още триста души бяха гледали видеото за последните седем-осем часа. Общо бройката сега беше 1400 показвания. Над видеото пишеше: " Ядосан мъж".

Хвана се за челото. Главоболието, което бе усетил, когато се събуди, се беше усилило. Нещо пулсираше и удряше вътре в главата му в такт с биенето на сърцето му. Като че ли болките в гърба се бяха преместили към главата.

Пусна видеото още веднъж. Взираше се във филма на звездички – със самия него в офиса си в този пристъп на ярост. Срамуваше се от неконтролируемите, най-вече животински звуци, които идваха от него. Кулминацията на видеото настъпи, когато вдигна монитора над главата си и го разби на пода. Спомняше си добре, че го счупи, но въобще не разбираше кой би решил да го заснеме.

Хората, които го познаваха, щяха да видят, че това е той. Въпреки че видеото беше с лошо качество, не беше трудно да бъде разпознат по лицето, тялото и дрехите. Офисът също беше разпознаваем за онези, които бяха влизали вътре. Най-вероятно беше снимано с уебкамерата, която беше монтирана върху монитора на другия компютър, намиращ се в офиса – там, където беше работното място на Далайла.

Така че той нямаше особени съмнения кой беше направил записа. Но въпросите, които изникваха в главата му отново и отново, бяха: Защо тя го бе направила? И защо го предупреждаваше с имейл, който трябваше да го накара да го изгледа? Трябва да имаше някаква заплаха, предупреждение, което съвсем скоро щеше да се материализира в изискване тя да не превръща в обществено достояние други, а може би по-лоши записи. С колко записа разполагаше тя?

На Ферен му стана горещо. Потеше се, трябваше да стане и да се поразходи малко из стаята, преди отново да седне на бюрото и компютъра. Сега го болеше и кръстът.

Дали Далайла беше в Осло? Дали се беше свързала с Йоаким? Дали действаха заедно?

Единственото, в което Ферен бе сигурен, беше, че скоро щяха да се появят още, мейли, последвани от искане. Искане за какво? Това беше големият въпрос. Пари?

Ферен позвъни на Улав.

– Трябва да се срещнем – заяви Ферен.

– Няма проблеми. Кога?

– Сега, веднага.

– При теб?

– Да.

– Добре.

– Имаш ли познати, които да разбират от компютри... Някой с по-задълбочени познания за Интернет?

– Да, познавам един от най-добрите. Да доведа ли и него?