Каджанга — синът на светлината

107

Не, решаваш ти, хвърлянето е прекалено рисковано. Ако не улучиш, ще останеш без оръжие. Стискайки здраво копието, правиш няколко крачки назад… и в този момент отвън долита тихо подвикване:

— Каджанга!

Разтърсва те истеричен смях на облекчение. Та това е Ейина — отлично познаваш гласа й. Без дори да разбира с каква опасност се е разминала, тя пристъпва покрай огъня, оглежда те с недоумение и също се разсмива.

— Каджанга! Толкова се радвам да те видя! Виж какво ти нося!

Под трептящата светлина на огъня различаваш в ръцете й кожена торбичка. Ейина развързва ремъчето и измъква отвътре парче пушено месо, шепа сухи плодове и няколко ядки.

— Яж, Каджанга!

Мини на 134.