Каджанга — синът на светлината

116

Когато след четвърт час Айгучи стъпва на брега, децата наоколо го посрещат с приветствени викове. Но вместо да отвърне на поздравите, търговецът зашлевява плесница на най-близкото момче и надава заплашителен вик:

— На колене! Всички на колене, жалки червеи!

Оглеждаш се. Едно по едно децата падат на колене. Прави оставате само трима — ти, Камиури и Ейина. Камиури е най-близо до Айгучи и търговецът жестоко стоварва тоягата си върху рамото му.

— На колене, казах!

— Кой си ти, че да ти падам на колене? — озъбва се Камиури.

Айгучи отмята глава и се разсмива с отвратително самодоволство.

— Кой съм аз ли, нищожество? Аз съм онзи, който доведе заслуженото възмездие за това смрадливо село. Как мислите, жалки червеи, защо стана цялата работа? Кой смятате, че отиде в храма да се оплаче на жреците, че небесните пришълци нарушават вековния ред на нещата? Аз, Айгучи! И боговете показаха своята мощ. Защото те са велики и страшни богове. Всеки, който се опълчи срещу тях…

Бученето в главата ти заглушава останалото. В гърдите ти се надига кипяща вълна от ярост. Този гнусен търговец е виновен за всичко! Обезумял от ненавист, ти се хвърляш напред и впиваш пръсти в гърлото на Айгучи. В първия момент търговецът е толкова изненадан, че губи равновесие и пада по гръб. Стоварваш се върху него и продължаваш да стискаш, ала усещаш, че едва ли ще имаш сили, за да го удушиш. А не ти остава и време. Айгучи размахва юмруци и силен удар в слепоочието те зашеметява за миг. Залиташ настрани, разхлабвайки хватката. Търговецът те отблъсква, скача на крака и отново грабва тоягата. В очите му пламти убийствена злоба.

— Бягай, Каджанга! — изкрещява Камиури.

Размахвайки тоягата, Айгучи отстъпва заднешком към лодката и започва с една ръка да разкопчава юздите на джагамалите. Разбираш какво ще последва и побягваш презглава. Скоро сенките на джунглата те обгръщат от всички страни.

Продължи на 182.