182

Задъхан и изтощен, ти спираш под едно дърво. Няколко минути се ослушваш напрегнато, но не чуваш нищо. Изглежда, че Айгучи се е отказал от преследването. Когато разбираш, че опасността временно е отминала, рухваш върху подгизналата земя и заплакваш.

Навярно си изпаднал във вцепенение, защото когато се опомняш, слънцето прозира през дървесните корони високо над теб. Ставаш и замаяно тръгваш напред, без да знаеш какво търсиш. Отлично разбираш, че шансовете ти да оцелееш в джунглата са нищожни, особено през дъждовния сезон.

А сега опитай да си припомниш снощните събития. Ако имаш джобно ножче, мини на 142.

В противен случай продължи на 46.

Загрузка...