Каджанга — синът на светлината

188

Хашимото изръмжава недоволно, но все пак намята якето си и тръгва след теб. Докато газите през калта между колибите, тревогата ти става все по-силна. Никъде не се забелязват признаци на живот. Изглежда, че хората-котки наистина са напуснали селото.

Най-сетне спирате пред колибата на Хий-Ямшар. Понечваш да влезеш, но Хашимото рязко те избутва настрани, после измъква бластера от кобура и прекрачва напред. След няколко секунди отвътре долита гласът му:

— Идвай, Кайл. Всичко е наред.

Не, нищо не е наред, осъзнаваш ти, когато влизаш в колибата. Сред полумрака смътно различаваш две тъмни фигури — проснатия на земята Хий-Ямшар и Камиури, който е клекнал до него и напразно се мъчи да развърже възлите на въжетата.

Взел ли си джобно ножче?

Да — мини на 206.

Не — продължи на 190.