Ейина ахва от изненада и очите й се просълзяват.
— Наистина ли? Каджанга, аз… аз…
Изглежда, че не намира какво повече да каже, защото мълчаливо грабва парчето метал, с един замах отрязва кичур от косата си и го пъхва в ръцете ти. После бързо те целува по бузата и изтичва навън.
Мини на 214.