Недостатъчно мъртъв

90

Докато Грейс вървеше по асфалта, разделящ задния вход на Съсекс Хаус от центъра за задържане, минавайки покрай редица кофи за боклук на колела, в мозъка му подскачаха сенки. Мобилният му телефон бе притиснат до ухото, а тревожният възел в гърлото му се стягаше все повече и повече. Устата му беше пресъхнала от тревога. Вече бяха изминали двайсет минути. Защо Клео не се обаждаше? Той чу как мобилният й телефон директно го прехвърли на гласова поща, без да звъни, а после се обади на телефона на моргата. Както и преди, на четвъртото позвъняване се включи телефонният секретар. Мина му през ум да скочи в колата и да отиде дотам. Но това щеше да бъде безотговорно. Трябваше да е тук и да следи внимателно разпита през цялото време.

Затова се обади на дежурния от ресурсния център и обясни кой е и какво го безпокои. За негово облекчение човекът му каза, че в момента има звено за подкрепление в тази част на града, така че може да го изпрати директно в моргата. Грейс попита може ли да му се обади след това или пък някой полицай от патрулната кола да му се обади, когато пристигнат, за да му обясни ситуацията.

Имаше лошо предчувствие. Наистина лошо. Въпреки че знаеше, че Клео винаги държеше вратите на моргата заключени и че имаше камери за наблюдение, не му харесваше идеята да остава сама през нощта. Не и след онова, което стана вчера.

После, поднасяйки картата си до сивия панел на „Интерфлекс“ до вратата, той влезе в центъра за задържане, мина покрай централния отсек, където, както обикновено, имаше по някоя отрепка — този път кльощав растафарец в мръсен елек, камуфлажни панталони и сандали, — която да вкарват в кауша, и пое през една подсигурена вътрешна врата нагоре по стълбите към първия етаж.

Джейн Пакстън вече седеше в малката стая за наблюдение пред цветния монитор, който беше включен, но празен. И видео-, и аудио записите бяха изключени, за да може Брайън Бишоп да поговори насаме с адвоката си до официалното започване на разпита. Тя предвидливо беше донесла за двамата по бутилка вода. Грейс остави бележника си на масата пред празния стол и отиде до малкия бокс в края на коридора да си направи чаша силно кафе. Беше евтина марка в голяма тенекиена кутия, изглеждаше доста престояло и миришеше на старо. Някой тъпак беше оставил млякото на прах незатворено и то беше се втвърдило, така че Грейс остави кафето си черно.

Когато го занесе в стаята, попита:

— Ти нали не искаш чай или кафе?

— Никога не пия такива неща — каза тя превзето с лек упрек в гласа, като че ли й беше предложил дрога от клас А.

В това време микрофонът запращя и мониторът оживя. Сега виждаше четиримата в залата за разпити — Брансън, Никол, Бишоп и Лойд. Трима от тях бяха свалили саката си. Двамата детективи бяха с вратовръзки, но с навити ръкави на ризите.

В стаята за наблюдение можеха да избират между две камери и Грейс включи онази, която най-добре показваше лицето на Бишоп.

Обръщайки се към Бишоп, като поглеждаше почтително към адвоката му, Глен Брансън започна със стандартното начало за разпит на заподозрени:

— Този разпит се записва на магнетофон и видео и може да се следи от разстояние.

Грейс улови мимолетния му, нахален поглед нагоре.

Брансън отново прочете на Бишоп правата, а той на свой ред кимна.

— Часът е десет и петнайсет вечерта, понеделник, 7 август — продължи той. — Аз съм детектив сержант Брансън. Може ли всеки един от вас да се представи за записа.

Брайън Бишоп, Лейтън Лойд и детектив Никол се представиха. Когато свършиха, Брансън продължи:

— Мистър Бишоп, можете ли да ни разкажете колкото може по-подробно какво сте правили през последните двайсет и четири часа до момента, когато ние с детектив Никол дойдохме при вас в голф клуба на северен Брайтън в петък сутринта?

Грейс наблюдаваше внимателно, докато Брайън Бишоп разказваше. Той беше казал преди това, че обикновено вземал влака за Лондон рано в понеделник сутрин, прекарвал седмицата сам в апартамента си в Нотинг Хил, като работел до късно, и се връщал в Брайтън в петък вечер за съботата и неделята. Миналата седмица, каза той, тъй като имал турнир по голф, който започвал рано в петък сутринта като част от отбелязването стогодишнината на клуба, той заминал за Лондон късно в неделя вечер, за да може колата да му бъде подръка и да иде с нея направо в голф клуба в петък сутрин.

Грейс отбеляза това изключение от нормалната рутина на Бишоп в бележника си.

Бишоп разказа как прекарал деня си на работа, в офиса на „Хановър Скуеър“ на компанията му „Интърнешънъл Ростеринг Солушънс“ АД до вечерта, когато отишъл пеш до „Пикадили“, за да се срещне с финансовия си съветник Фил Тейлър на вечеря в ресторант „Улсли“.

Фил Тейлър, обясни той, се занимавал с личното му данъчно планиране. След вечеря излязъл от ресторанта и отишъл в апартамента си малко по-късно от планираното и пийнал повечко, отколкото възнамерявал. Спал лошо, обясни, отчасти в резултат на двете големи кафета еспресо и един коняк и отчасти защото се притеснявал да не се успи и да закъснее за голф клуба на другата сутрин.

Придържайки се твърдо към сценария си, Брансън го препита по разказаното, като тук-таме задаваше въпроси за конкретни подробности, особено за хората, с които бе разговарял през деня. Попита го спомня ли си да е разговарял с жена си и Бишоп отговори, че да, около два следобед, когато Кати му се обадила да обсъдят покупката на някакви растения за градината, тъй като Бишоп планирал неделен градински обяд за изпълнителните си директори.

Бишоп добави, че телефонирал на „Бритиш Телеком“ да го събудят сутринта в пет и трийсет, когато се върнал от вечерята с Фил Тейлър.

Докато Грейс записваше всичко това, мобилният му телефон иззвъня. Младежки глас се представи като полицай Дейвид Къртис и му каза, че се намират пред моргата на Брайтън и Хоув, че в сградата не свети и че всичко изглежда тихо и спокойно.

Грейс излезе от стаята и го попита вижда ли един син морис отвън. Къртис отговори, че паркингът е празен.

Грейс благодари и затвори. Веднага се обади на домашния номер на Клео. И тя отговори на второто позвъняване.

— Здравей! — каза му делово. — Как вървят нещата?

— Ти наред ли си? — попита той с безкрайно облекчение, че чува гласа й.

— Аз ли? Чудесно! Вече съм с чаша вино в ръка и съм на път да се гмурна във ваната! — каза тя сънено. — Ти как си?

— Изкара ми акъла.

— Защо?

— Защо ли! Божичко! Каза, че имало някой пред моргата! Че ще ми се обадиш после! Аз… аз помислих…

— Бяха само няколко пияници — каза тя. — Търсеха гробището Удвейл… и мрънкаха, че искали да отдадат почит на мамчетата си.

— Не ми прави такива номера! — каза той.

— Какви номера? — попита тя невинно.

Той поклати глава с усмивка на облекчение.

— Трябва да се връщам.

— Разбира се, че трябва. Ти си важен детектив със сериозен случай.

— Що не идеш да пишкаш?

— Вече пишках, като се прибрах. Сега ще се къпя. Лека нощ!

Той се върна в стаята за наблюдение усмихнат и с чувство на облекчение.

— Пропуснах ли нещо? — обърна се към Джейн Пакстън. Тя поклати глава.

— Детектив сержант Брансън е добър — каза.

— Кажи му го по-късно. Има нужда от ободряване. Егото му е смачкано.

— Ама какво ви става на вас, мъжете, с вашето его? — попита тя.

Грейс погледна главата й, която стърчеше от блузата палатка, двойната й гуша и опънатата коса, а после венчалната халка и пръстена с диамант на пухкавия й пръст.

— Твоят съпруг няма ли его?

— Само да е посмял!