Нощта на върколака

105

Без да губиш нито секунда, хукваш с всички сили към изхода на разрушения параклис. За миг усещаш как ледена ръка те хваща за рамото, но с отчаяно движение успяваш да се изтръгнеш. Барк тича до теб и очите му са готови да изхвръкнат от орбитите. За пръв път виждаш юначния си вълкодав толкова изплашен.

Спираш далече извън руините на абатството. Нямаш представа как си стигнал дотук, без да затънеш някъде. Сядаш върху един изгнил дънер и правиш кратка равносметка на събитията досега.

А тя не е много сложна. Ако имаш трепетликова стрела, все още можеш да се опиташ да потърсиш върколака на 131. В краен случай можеш да поемеш този риск и с обикновена стрела.

Другата възможност е да излезеш от мочурището и да се върнеш при Алтагорския замък. Има известна надежда да причакаш там върколака. Ако избереш този вариант, мини на 45.

И последното, което ти остава, е да се признаеш за победен. В такъв случай ще трябва тепърва да се научиш да живееш при крал, чиято дясна ръка е дук Маладига — трудна задача, която обикновено свършва бързо.