Нощта на върколака

113

— Намерихме ли вече пътя, Аркал? Тази проклета пътека като че ли си прави майтап с нас. Непрекъснато се мести.

— Млъквай, Пино! Нямаш капка мозък в главата си! Как може пътека да се мести? Ти си виновен за всичко с твоята тъпота и мудност. Хайде, ще потърсим още малко.

Храстите пред теб се размърдват. Веднага отскачаш настрани и се прилепваш към замръзналите буци, стискайки с ръка муцуната на Барк. За щастие облаците отново са закрили небето и над мочурището тегне почти непрогледен мрак.

След няколко минути радостно възклицание ти подсказва, че братята Маладига най-сетне са намерили правилната пътека. Виждаш как черните им силуети минават само на десетина крачки от теб, без да те забележат в тъмнината. Изчакваш ги да се отдалечат малко и тръгваш подир тях.

Мини на 188.