Нощта на върколака

140

Изваждаш кинжала на Аркал и влизаш с него в кръга. Дукът се вторачва в ръцете ти и устните му побеляват.

— Това е моят кинжал! Откраднал ми е кинжала! Ваше величество, наредете да арестуват крадеца!

— С този кинжал той се опита да убие брат си Пино -прекъсваш го ти. — Забрави го, понеже прекалено бързаше за главата на върколака.

— Щом кинжалът е у Аладон, значи има право да се бие с него — твърдо изрича кралят. — Дук де Маладига вече получи оръжие. Ако се страхува, може да вземе обратно дадената дума на благородник. Но нека има предвид, че отсега нататък всички ще го смятат за лъжец.

Очите на дука проблясват свирепо и двамата влизате едновременно в кръга. Но започналата схватка не изглежда равностойна — Аркал се пази от острието на кинжала ти като от огън. Всеки път, когато замахнеш към него, той отскача колкото се може по-надалече.

Така двубоят може да продължава до безкрайност. За да сложиш край на схватката, ще трябва да прибегнеш към хитрост.

Правиш рязка крачка напред, после падаш на пода, сякаш си се подхлъзнал. В същото време разтваряш пръсти и оръжието ти изхвръква извън кръга. С див вик на възторг и омраза Аркал се хвърля върху теб, но ти сграбчваш дясната му ръка, като в същото време измъкваш от пояса собствения си кинжал и опираш острието в гърлото на врага.

Мини на 147.