Малко по малко тинята разхлабва коварната си прегръдка и ти се изтегляш към по-здрава почва. Ала когато вече всичко изглежда почти спечелено, ледът под Барк внезапно се пропуква и той потъва, без да издаде нито звук. Бясно се хвърляш към него, но тресавището те засмуква обратно и въпреки всички усилия ледената кал скоро се склопява над главата ти.