Нощта на върколака

155

Надигаш кинжала си, за да отрежеш главата на върколака, но изведнъж с трупа на чудовището става нещо странно. Той се размърдва, сякаш дърпан от невидими конци. Отскачаш като попарен и заставаш до настръхналия Барк на десетина крачки от мъртвото чудовище. Но мъртво ли е всъщност? Как да бъдеш сигурен в това, след като знаеш, че толкова години нощ след нощ е излизало от гроба?

Очертанията на върколака се замъгляват, цялото му тяло плавно се преобразява и след минута пред теб лежи красив младеж в облекло на благородник от най-висше потекло. Гърдите му бавно се надигат — диша, жив е въпреки сребърната стрела в окото!

— Приближи се — изрича младежът с учудващо мек и нежен глас. — Искам да ти кажа нещо.

Старият ти баща неведнъж те е упреквал, че си прекалено наивен. Може и да е прав, но не си чак толкова глупав, че да забравиш историите, които си чувал: върколакът умее да се превръща в красив млад мъж, за да погубва по-лесно жертвите си. И все пак се колебаеш дали да не изпълниш молбата му. Та той изглежда толкова благороден и искрен…

Ако се приближиш към него, продължи на 68.

Ако го сториш, но само за да пронижеш чудовището с меча си, мини на 10.

А ако сметнеш за най-разумно да изчакаш докато издъхне окончателно, прехвърли се на 36.