Нощта на върколака

184

Късно! Стрелата на Пино де Маладига се впива в гърлото ти. Разкъсван от непоносима болка, падаш в снега и виждаш как Барк свирепо се хвърля срещу убиеца.

Оставяйки братята си да се бият с кучето, Аркал де Маладига бавно пристъпва към теб.

— Маладига! — задавено възкликваш ти. — Това… това беше… подло…

— Може би, сополанко… Може би. А от твоя страна беше безкрайно глупаво да вярваш, че няма да се отърва от един опасен конкурент.

Напразно опитваш да измъкнеш оръжието си. Дукът е по-бърз и още с първия удар на меча те хвърля в мрака на смъртта.