Нощта на върколака

189

Аркал се усмихва зловещо. Сигурно пак е подготвил някакъв капан. Но вече нямаш избор — трябва да се биете със стрели.

Двамата поставяте по стрела в арбалетите си, след това се отдалечавате до двете срещуположни стени. Придворните бързо се оттеглят навън, в залата остават само шепа от най-храбрите. Неколцина войници закриват с щитовете си новия крал.

Знаеш условията на двубоя със стрели. Обръщаш се с лице към стената, стискаш здраво арбалета и напрягаш мускули в тревожно очакване.

— Дуелът започна! — възвестява зад гърба ти гласът на краля.

Светкавично се обръщаш и стреляш, почти без да се прицелваш. Край ухото ти се раздава свистене, нещо те парва по бузата, но почти не обръщаш внимание на това, защото отсреща Аркал пада на пода със стрела в дясната си ръка. Добре, така му се полага! Следващия път ще бъдеш по-точен.

Надигаш ръка и избърсваш кръвта от бузата си. Стрелата на дука само те е одраскала.

— Ще се сражаваш ли още, Маладига? — питаш ти.

— Ще се сражавам, благородни ми рицарю — отвръща Аркал с ироничен блясък в очите. — Ще се бия докато един от двама ни рухне мъртъв

Сякаш в потвърждение на думите му, светът се завърта около теб. Строполяваш се на пода и последното, което успяваш да чуеш, е викът на някой от придворните: „Стрелата е била отровена!“.