Нощта на върколака

25

Със светкавично движение изтегляш кинжала и замахваш срещу сянката точно в мига, когато се стоварва върху тебе.

Косматото черно тяло рухва на земята, потрепва и остава да лежи неподвижно. Едва сега успяваш да различиш в лунните лъчи кой е бил нападателят.

Та това е вярното ти куче Барк! На шията му виси парче от разкъсана верига. Навярно не е издържал да стои сам и се е втурнал да те търси. А ти… ти го посрещна с кинжала…

Напразно се опитваш да откриеш в окървавеното тяло искрица живот. Кучето бързо изстива и накрая с болка на сърце си принуден да го изоставиш в снега. Трябва да продължиш към Гнилото мочурище.

Но едва си направил няколко крачки, когато една стрела, долетяла от мрака, те поваля на пътя. Виждаш как през снега бавно се приближават четири едри фигури.

— Дук де Маладига! — изричаш ти, задъхан от болка.

— Да, аз съм, сополанко. Нали те предупредих да не заставаш на пътя ми!

Опитваш да изтеглиш меча си от ножницата, но не успяваш. Втората стрела на Пино де Маладига пронизва гърлото ти и бездната на смъртта те поглъща веднага.