Нощта на върколака

40

Още е рано и се налага да изчакаш около час в едно безлюдно ъгълче. През прашния прозорец виждаш как група слуги и монаси разпалват на двора огромна клада. Най-сетне вратата на централната кула се разтваря и четирима войници изкарват върху крепостната стена оръдието, което по традиция възвестява средата на деня. Време е.

С решителни крачки се отправяш към тронната зала. Пред вратата й двама стражи преграждат пътя с копията си, но ти властно вдигаш ръка.

— Пуснете ме да мина. Изпълних кралската повеля. Нося главата на върколака.

С изкривени от суеверен ужас лица, двамата отскачат настрани. Блъскаш вратата и влизаш. Както си очаквал, залата е пълна с народ. В дъното Ригоболд седи на трона си. Поглеждаш към високите прозорци — да, слънцето е в зенита си. Всеки момент от крепостната стена ще отекне топовният изстрел.

Ригоболд нетърпеливо впива поглед в теб. Изглежда му е трудно да се владее.

— Е, Леодил де Аладон? Изпълни ли поне ти кралската заповед? Монасите вече благословиха огъня отвън, единственото, което липсва, е главата на върколака.

— Да, ваше величество — отговаряш ти. — Ето я, в торбата ми.

Мощна въздишка разтърсва гърдите на краля. По бледото му чело протича струйка пот.

— Отлично, млади момко! Предоставям ти честта лично да излезеш навън и да я хвърлиш в огъня. След това можеш да заемеш полагащото ти се място отдясно на моя трон.

— О, ваше величество, не съм достоен за такава чест! Единственият достоен в цялото кралството сте вие!

С тези думи разтваряш торбата и бавно започваш да вадиш главата на върколака. Лицето на Ригоболд се изкривява, той се опитва да нареди нещо, но гласът му изневерява. Изваждаш главата, отскубваш снопче косми и я слагаш на пода пред трона точно в момента, когато отеква изстрелът на оръдието.

Ще изпълниш ли сега последната молба на върколака? Ще хвърлиш ли снопче козина в лицето на краля?

Да — мини на 151.

Не — прехвърли се на 12.