Нощта на върколака

43

— Не всичко, ваше величество — възразяваш ти. — Аркал беше прекалено уверен, че Пино няма да разкаже за лъжата му. Нещо трябва да се е случило.

Кралят веднага махва с ръка на Дзеко и Биларон.

— Елате и отговаряйте искрено, ако не желаете да бъдете обявени за съучастници в братоубийство. Къде беше Аркал де Маладига през последните два часа?

Биларон иска да каже нещо, но гърлото не му се подчинява. Вместо него отговаря Дзеко:

— Аркал ни нареди да се разделим. Аз дебнех Аладон край западната порта на замъка, Биларон беше пред източната.

— А Аркал? — настоява кралят.

— Каза ни, че ще се върне да потърси Аладон из тресавището господарю.

Няма нужда от повече приказки. Всичко ти става ясно. Скачаш от креслото и се обръщаш към краля.

— Господарю, разреши ми веднага да тръгна към Гнилото мочурище!

— Не само разрешавам, но и сам ще дойда с теб, Леодил — усмихва се кралят. — Мисля, че познавам ония места по-добре от теб.

След четвърт час от замъка Алтагор потегля истинска малка армия — освен тебе и краля към мочурището се отправят десет войници, двама придворни лечители и петима благородници, които са изявили желание да помогнат в търсенето. Разбира се, начело тича неуморният Барк. И скоро идва поредният повод да се поздравиш, че си взел кучето със себе си.

Когато наближавате кръстопътя, Барк изведнъж спира и започва да лае. Обзет от мрачно предчувствие, ти скачаш от коня и тръгваш след кучето през гъстите храсталаци. Не ти се налага да вървиш дълго. Само след двайсетина крачки виждаш окървавения труп на Пино де Маладига със стрела в гърба.

Мини на 170.