Отскачаш настрани, като същевременно се мъчиш да измъкнеш кинжала от пояса си, но черната сянка те поваля на снега и близва лицето ти с огромен горещ език. С изумление откриваш кой е бил нападателят — вярното ти куче Барк! На шията му виси парче от разкъсана верига. Навярно не е издържал да стои сам и се е втурнал да те търси.
— Барк, ти си едно лошо и непослушно куче! — скарваш му се ти. — Да, точно така, ти си едно лошо куче и няма какво да се правиш на нещастен. Колко вериги скъса тая година? Осем ли бяха или девет? Не ми се подмазвай! Тази нощ трябваше да си стоиш у дома. Какво да те правя сега? А? Казвай какво да те правя?
Наистина, какво да правиш с Барк? Имаш само две възможности. Ако искаш да го вземеш със себе си, прехвърли се на 58.
Ако решиш да го отпратиш обратно у дома, мини на 66.