Нощта на върколака

57

Вождът притваря очи и въздъхва:

— Е, няма как, вие сте победителите. Такава е тъжната съдба на победените — да изпълняват заповеди… Добре, върви подир мен, ще ти покажа леговището на върколака.

Тръгваш след светещите силуети на конниците. Призрачните варвари сякаш те водят по най-мочурливите места, но за твое учудване, под краката ти винаги се намира на какво да стъпиш. Докато в един момент почвата внезапно изчезва и след миг се озоваваш затънал до гърди в засмукващата кал на тресавището.

— Повече няма да излезеш оттук, горделивецо! — прокънтява гласът на вожда. — Толкова малко поискахме от теб, а ти ни отказа и него! Скоро ще легнеш завинаги на дъното на тресавището.

В стремежа си да те измъкне Барк прави отчаян скок напред, но чернотата го поглъща, преди да е успял да издаде и звук. Скоро под водата изчезваш и ти… като урок за това, че възпитанието на благородника трябва да се спазва дори в блатото.