Нощта на върколака

64

Къщурката е обзаведена повече от скромно — вътре има само проста дървена маса, две табуретки, няколко делви и сламеник върху голата земя в ъгъла. Стопанинът е облечен в груба кълчищена дреха. Дългата бяла коса и буйната брада почти напълно закриват лицето му, но въпреки това от него лъха чувството за доброта и праведност.

— Кажи с какво мога да ти помогна? — пита той. — Аз съм само един скромен отшелник сред тая пустош, но бих сторил всичко, за да отърва земята от онова скверно изчадие.

— Толкова ли е страшен върколакът?

Старецът тежко въздиша.

— По-страшен, отколкото си мислиш. Сякаш самият дявол се е вселил в него. Почти всяка нощ идва тук в облика на прекрасен момък и ме моли да му отворя. Запомни това, благородни младежо. Срещнеш ли го, не вярвай на очите си. Инак ще те излъже и ще погуби не само тялото, но и душата ти.

Потупваш арбалета си с длан.

— Срещна ли го, няма да му простя. Но как да го намеря, старче?

Отшелникът се замисля.

— Ако тръгнеш надясно, ще стигнеш ниска камениста могилка с купчина камъни на върха. Там е гробът на проклетото изчадие. Само че не знам дали има смисъл да ходиш там. По-добре ще е да се отклониш още по-надясно, към старата върба. Около нея често се сбират всички проклети духове от блатата. Да, така ще е най-сигурно. Там иди… ако наистина имаш смелост да се пребориш с пъклените създания.

Благодариш на стареца и се отправяш по пътя, който ти е посочил. Но скоро разбираш, че няма да е толкова лесно. Пътеката лъкатуши между блатните ями, често напълно изчезва и се налага да коленичиш, за да я търсиш пипнешком сред замръзналите буци.

Мини на 139.