Нощта на върколака

67

В замъка Аладон винаги се е държало на добрите обноски. А при сегашните обстоятелства ти просто надминаваш самия себе си. Любезното ти извинение би трогнало всеки на този свят, с изключение може би на Аркал де Маладига. Вождът те изслушва мълчаливо и в хлътналите му очи проблясва пламъче.

— Виждам, че си състрадателен и възпитан момък — казва след малко той. — А щом си и благородник, значи ни дължиш нещо. Нашата чест изисква падналите в битка да бъдат погребани съгласно древните обичаи — в гроба им да се положи тотемът на племето ни. Ала след онова сражение с твоите прадеди костите ни просто бяха нахвърляни в една набързо изкопана яма, без да им бъде оказана тази чест. Ще направиш ли най-сетне това за нас? Ние пък ще ти помогнем с каквото можем.

— Много време ли ще ми отнеме това? — питаш ти.

— Около половината от времето до сутринта.

Хубава работа! Та дотогава може да бъдеш изпреварен дори от охлюв, камо ли от четирима братя! Ако решиш да откажеш на варварите, продължи на 137.

Ако въпреки всичко се съгласиш да изпълниш желанието им, мини на 110.