Били Стрейт

32.

„Изнасилвач! Полиция!“

Защо викат така? Навличам си дрехите. Виковете заглъхват надалеч, открехвам вратата, оглеждам се, не виждам нищо и побягвам през задния вход.

По това, което чувам, разбирам, че са отпред и все още крещят: „Изнасилвач!“, което е пълна лудост. Никога не бих изнасилил когото и да било. Знам какво е да те насилват.

Изтичвам зад гаража, покатервам се по дървената ограда и прескачам в съседния двор. В тази къща свети навсякъде — пъстри пердета, зад тях се вижда телевизор. Чувам някой да се смее.

Побягвам през двора към следващата улица, после нагоре по булевард „Холивуд“, където свивам по една пресечка, после пак нагоре, движа се в различни посоки, за да не ме види никой, вървя, не бягам, смесвам се с тълпата, смесвам се с тълпата… няма сирени. Ченгетата още не са дошли.

Ако тези жени продължат да лъжат, че са изнасилени, може да изпратят и хеликоптери с онези големи бели прожектори. Тогава ще съм като буболечка пред тях… тогава осъзнавам, че те така и не ме видяха, от къде на къде ще решат, че съм аз?

Забавям още повече крачка, правя се, че всичко е наред. Сега съм на някаква тиха улица. Хората са се заключили в домовете си и си мислят, че са на сигурно място.

Или се тревожат, че не са.

Продължавам на запад, далеч от парка и от Холивуд. Глупави жени, наслагали саксии из цялата къща и оставили храната да се скапе.

Следващата оживена улица е булевард „Сънсет“, там има повече хора, отколкото на „Холивуд“, и повече коли дори. Много ресторанти, барове. От другата страна се намира някакво място, което се казва „Тяло! Тяло! Тяло!“, и пред него има пластмасова табела с гола жена. После някакво заведение, наречено „Змията“. Пред клуба има широка бяла ивица и двама дебелаци, които не пускат никого.

Този в червената кола май ме гледа странно.

Свивам по следващата тиха улица и пак започвам да се лутам. Сега краката ме болят. Вървя цял ден. На запад, може би на плажа. Плажът е чист, нали?

Нямам пари. Няма как да се защитя.

Трябваше да взема ножа, с който разрязах ананаса.