Били Стрейт

76.

— Това е мястото — каза Уил, докато чакаше с телефонната слушалка до ухото.

„Оушън Франт Уолк“ беше тъмна и пуста и Петра едва успя да види щанда за сувенири. Когато се приближиха, забеляза, че представлява една малка паянтова барака със спуснати решетки отпред.

— Добре — каза Уил в телефона. После се обърна към Петра. — Имаме домашния му адрес. Западен Холивуд. Разбира се.

Бяха на няколко метра от бараката. На около стотина метра не се виждаше жива душа. На ъгъла на „Палома“ и „Спийдуей“ подминаха бездомник, Петра видя още един, седнал на пейка, но той се затътри на север. Приливът шепнеше тайни, а плажът приличаше на ледена площадка.

Точно се канеха да се връщат, когато забелязаха нещо. Под решетките зееше няколкосантиметрова пролука. Бяха пуснати, но не заключени.

Извади оръжието си и забърза нататък, Уил я следваше.

Халките на катинара бяха заварени в долния десен ъгъл на стоманената рулетка и на щанда. Само че не се виждаше никакъв катинар. Тя надникна през процепа. Беше тъмно, но успя да види стендовете с опакована в найлон стока… Пощенски картички. Шапки. Като тази, която носеше Уилям Стрейт.

Тя отстъпи по алеята, продължи да гледа щанда и заговори на Уил с нисък глас:

— Ясни знаци за незаконно проникване, длъжни сме да проверим.

— Точно така — каза той. — Ами ако крадецът е някоя откачалка и се спотайва вътре? Нека първо да огледаме отзад.

Включиха фенерчетата си и се промъкнаха покрай северната страна на павилиона. Беше прекалено тъмно и прекалено тихо. Петра обичаше да надвива лошите с хитрост. Показността в работата не й се нравеше.

Зад постройката имаше два огромни палета, закрепени върху дървени греди. Под светлината на фенерчето видя, че са вдигнати от доковете на Лонг Бийч.

Задната врата на павилиона беше заключена, големият катинар си беше на мястото. Странно, много странно! Освен ако не беше някакво предумишлено проникване, а не нещо импулсивно… От палетите се носеше воня на боклук. Съседните сгради имаха общински кофи за смет. Така повеляваха разпоредбите. Руснакът сигурно пестеше пари.

Палетите бяха добри поне за едно нещо — лесно можеше да се стъпи върху гредите им. Тя промъкна пръстите на краката си между дъските на първия, повдигна се и погледна вътре. Нищо.

Откри Жуканов във втория — лежеше по гръб върху купчина отпадъци, с отворена уста, гледаше ококорено като всеки мъртвец, едната му ръка беше разперена настрани, другата бе подложена под главата му под ъгъл, който би му причинил изключително голяма болка, ако беше жив.

Беше разпорен и изкормен. Под светлината на фенерчето вътрешностите му приличаха на тлъсти змиорки.

Същият разрез като при Лиза.

Балч изобщо не бе напускал града. Обаждането до компанията за чартърни полети се оказа уловка, точно както бе предположила. Тогава за какво я бе търсил Стю?

Нямаше време да мисли за това. Прокара светлинния лъч на фенерчето по боклука и видя кръвта — огромен ален овал, пропит в отпадъчни хартии.

И Уил бе намерил следи от кръв. Капки и струйки по предната стена на палета и още едно голямо петно на земята. По дяволите, бе стъпила точно в него! Как бе могла да го пропусне?

Съобщиха за находката в участъка на крайбрежието и получиха указания да охраняват местопрестъплението, но трябваше да почакат, преди да им пратят хора, защото преди малко бе станала престрелка в Оукуд и някои от жертвите й още дишаха.

В будката не намериха никакво доказателство за насилствено проникване, само евтини боклуци, един склад в задната част, в който имаше стол, бюро от шперплат, пълно с разписки и квитанции, никаква следа от системно счетоводство. От пирон на стената висеше яке с емблемата на „Планета Холивуд“. На съседните пирони имаше нунчаку, половин бейзболна бухалка с шип, ръждясал метален бокс.

Руснакът бе въоръжен за битки. Но някой го бе изненадал.

Обяснението може би се съдържаше в няколкото бутилки в ъгъла. Евтини руски марки, водка менте. Едната бутилка беше почти празна. Жуканов сигурно е бил пиян и с притъпени сетива? Дали е убил Моран под въздействието на алкохола?

Ако наистина той бе убиецът на Моран. Или сигурно е бил приятелче на Моран, доставчик на дрога или нещо друго — без значение — и двамата са заговорничели как да приберат двайсет и петте хиляди.

По някакъв начин Балч го бе разбрал и ги бе довършил и двамата.

Но в такъв случай защо ще си прави труда да замъква Моран в Ейнджълс Крест, а ще оставя Жуканов тук, където със сигурност ще го намерят?

Вижте какво мога да направя!

Жуканов бе заклан точно като Лиза и Илзе. Но при Моран почеркът беше различен. Значи вероятно руснакът наистина е премахнал Моран. А пък Балч е премахнал Жуканов.

Причината можеше да е само една: руснакът е знаел нещо жизненоважно за Уилям Брадли Стрейт.

На Уил беше казал само, че момчето купило шапка от него.

За такова нещо не убиват.

Дали руснакът не е премълчал нещо? Дали е знаел повече?

Тя разказа хипотезите си на Уил, който бе влязъл в предната част на будката и оглеждаше вътрешната стена под щанда за още кървави петна.

Петра говореше трескаво и бързо, гласът й звучеше остро, сякаш не беше неин. Уил я изслуша и каза:

— Мислиш, че Жуканов е видял момчето отново и е открил къде се крие? Но как е разбрал Балч за това?

— Не знам, но ако е бил той, най-вероятно е изненадал Жуканов. Или е употребил и сила. Или Жуканов е бил гипсиран. А може и да го е преметнал с нещо. Той се беше поболял за наградата. Сигурно алчността е притъпила бдителността му.

— Преметнал го е — повтори Уил. — Представил се е за някой, който е упълномощен да пита за момчето.

— Да — каза Петра. — Социален работник, полицай. Може би Балч се е представил за полицай.

Уил се замисли върху думите й.

— Всичко, от което би имал нужда, е костюм и фалшива полицейска значка. Да, а алчността на Жуканов е свършила останалото. Но как Балч е поел риска от още едно убийство точно в този момент, когато знае, че го търсим?

— Все още не сме го хванали. Може дори да не знае, че сме по петите му — отвърна Петра. — И щом би го отвело при момчето, значи си струва риска. Което ме навежда на мисълта, че Жуканов най-вероятно е научил нещо повече за момчето.

Тя се върна в складовото помещение и затърси нервно и трескаво. Сувенири, проклети сувенири — само като си помисли, че такъв оръфляк като Жуканов е продавал играчки на малки деца… В джоба на якето от „Планета Холивуд“ нямаше нищо… шперплатовото бюро, квитанциите — сграбчи ги всичките и ги заразглежда.

Десетата хартийка се оказа приходен ордер без отбелязани продажби и дата. На листа имаше само един ред, изписан с разкривени печатни букви.

Регистрационен номер? Дали руснакът не бе видял Уилям Стрейт в кола и не бе преписал номера й? Всички знаеха, че с подкуп от картотеката на превозните средства можеше да се измъкне информация. Преди няколко месеца вестниците писаха за голям скандал за корупция там. Хора като Жуканов знаеха как да се оправят с такива институции. Плащаш си и вземаш адреса.

Тя потърси телефон из будката. Нямаше в нито едно от помещенията. Ама че дупка! Фурние продължаваше да оглежда за кръв. Тя взе телефона му — какъв ли беше номерът на нощната смяна в картотеката на превозните средства… да, да, спомни си го. Когато служителката вдигна, Петра едва се удържа да не й крещи и заповядва. Служителката беше маниачка на тема разпоредби.

Господи, опази ме от правилници и разпоредби!

Но настоятелността й най-накрая убеди служителката да помогне и след няколко изписквания на компютъра Петра разбра, каквото й трябваше: Самюел Морис Ганзър, „Сънрайз Корт“ 23, Невис.

Роден през 1925.

Възрастен човек.

Дали Уилям не си бе намерил ангел хранител?