Били Стрейт

58.

Лари Шик бе облечен в евтин на вид кафяв костюм, който сигурно струваше три хиляди долара. Сакото му бе измачкано на реверите и заедно с панталона висеше като на закачалка върху мършавото му тяло. Вместо кърпичка в горния му преден джоб имаше декоративно резбована лула от морска пяна. Широката й част висеше навън като талисман. Женска глава. Тръпки да те побият.

Адвокатът бе по-млад, отколкото Петра си бе представяла, най-много четирийсет и пет годишен, с много загоряло остро лице, лъщяща черна коса с модна прическа и очила с розови пластмасови рамки. Каубойски ботуши от змийска кожа. Приличаше на онези английски рокзвезди, които се опитват да пренесат младежкия си чар и в средната възраст.

Двамата с Рамзи пристигнаха в къщата в Монтесито малко след шест, Шик караше черен ролс-ройс „Силвър Спър“. На предното стъкло имаше рекламен стикер на Малибу, няколко клубни емблеми бяха закрепени на предната решетка. Още един любител на колите.

Рамзи слезе пръв. Носеше избеляла дънкова риза, черни джинси и маратонки. Изглеждаше по-стар от последния път. След като възприе гледката, поклати глава. Шик слезе от шофьорското място и го докосна по лакътя. Петра и Рон застанаха до тях, преди да имат възможност да направят и крачка. Рамзи упорито се взираше в полицейската лента.

Сега имението беше тихо. Само няколко криминалисти все още работеха. Все още нямаше вест от Сепулведа за заповедите за обиск. Сержант Графтън не се бе подместила от езерото. Беше им се представила преди малко. Първото й име бе Ана. Изглеждаше интелигентна, имаше диплома по история на изкуствата от Университета в Санта Барбара, което им даде общи теми за разговор в неловкото време след запознанството. Следващата седмица тя отлиташе за Швейцария.

— Голям обир с взлом, извършен от рецидивисти. Намерихме ги почти всичките. Това никога няма да се появи във вестниците. — Нямаше интерес към разследванията на убийства. Не се опитваше да изземе случая.

Обърна се да наблюдава пристигането на ролса, срещна погледа на Петра, огледа набързо Рамзи и се извърна на другата страна.

— Добър вечер, господин Рамзи — поздрави Петра.

— Лари Шик — каза адвокатът и пъхна ръката си между тях.

Рамзи отстъпи назад. Погледна към Рон, после хвърли безизразен поглед към Петра.

— Какво става тук, по дяволите?

— Естрела Фло…

— Знам, знам, но какво е търсила тук?

— Точно това искаме да ви питаме, господине.

Рамзи поклати пак глава и тракна със зъби.

— Невероятно. Светът се е побъркал.

Нито мускулче не трепваше по лицето на Шик.

— Какво точно й се е случило, детектив?

— Прекалено рано е за подробности, господин Шик, но мога да ви кажа, че е била зверски убита и погребана тук. — Тя посочи към езерото. Гробът беше маркиран с табела.

— Господи! — каза Рамзи и се извърна настрани.

— Господин Рамзи — попита Петра, — госпожа Флорес работила ли е някога в тази къща?

— Разбира се.

— Скоро ли?

— Не. Още докато с Лиза бяхме заедно. — В края на изречението гласът на Рамзи стана дрезгав. Отново погледна към табелата и премигна.

— Детектив — каза Шик, — защо не направим това малко по-късно…

— Няма нищо, Лари — отвърна Рамзи. — С Лиза прекарвахме съботите и неделите тук. Понякога Лиза водеше Естрела с нас, за да чисти. Не мисля, че Естрела е имала ключ обаче. И не разбирам защо е дошла дотук.

— Кой поддържа сега къщата?

— Фирма за почистване. Не редовно, може би веднъж месечно. Вече не отсядам тук.

— Как се казва фирмата?

— Не знам. Грег се занимава с нея.

— Господин Балч лично ли ги пуска в къщата?

— Разбира се. — Рамзи се вгледа в нея.

— Къде е господин Балч в момента?

Рамзи погледна часовника си.

— Сигурно се прибира.

— Днес бил ли е на работа?

— Предполагам. — Гласът на Рамзи бе станал по-ясен.

— Не сте ли разговаряли с него скоро? — попита Петра.

— За последен път се чухме — я да видим… преди два дни. Обади се да пита дали имам нужда от нещо. Казах, че не. Той се опита да ме развесели. Напоследък повечето от времето си прекарвам вкъщи, опитвам се да избегна медиите… а сега и тази лудост.

— Опитахме се да се свържем с господин Балч в офиса, но той не отговаряше.

— Може да е излязъл, какво толкова?

— Разпитваме всички, които имат достъп до имота.

— Достъп? — каза Рамзи. — Предполагам, че някой би могъл да се изкачи през портата. Така и не инсталирах електрически врати.

— Не е ли имало нужда?

— Не стигнах дотам. Когато идвахме с Лиза, заключвахме с катинар. Това, което ме тревожи, е как Естрела се е озовала тук? Тя не караше кола.

— Отличен въпрос — отбеляза Петра.

— Надявам се — каза Шик, — че вие ще ни дадете някакви отговори. — Той взе лулата, разгледа широката й част, после я преобърна. Нищо не падна отвътре.

— Значи скоро не сте възлагали на госпожа Флорес да чисти къщата? — попита Петра.

— Никога. Вижте, имате разрешението ми да претърсите целия имот. Къщата, градините, всичко. Не се тревожете за разрешителни…

— Карт — каза Лари, — колкото и голямо желание да имаш да съдействаш…

— Лари — отвърна Рамзи, — искам всичко да свърши. Няма смисъл да ги бавим. — После се обърна към Петра: — Вършете си работата, каквото и да значи това. Обърнете всичко с главата надолу, изобщо не ми пука.

Потри очите си, обърна се с гръб и направи няколко крачки. Шик го последва и сложи ръка на рамото му. Балч го бе утешил по подобен начин първия ден, но тогава Рамзи го отблъсна. А сега прие жеста на адвоката, кимайки, докато Шик му говореше нещо. Петра забеляза, че пощипва върха на носа си. После се върна заедно с Шик.

— Извинете, детектив Конър. Нещо друго?

— Имал ли е господин Балч някаква друга причина да дойде скоро в къщата?

— Както ви казах, идва да наглежда имота, да пуска работниците вътре. Ако е имало нещо за оправяне, значи е имал причина.

— Но на вас не ви е известно нищо конкретно.

— Няма как да знам — отвърна Рамзи. — Грег се грижи за всичко.

— И за двете къщи ли?

— Точно така.

— А в задълженията му включва ли се и размяната на колите?

— Моля?

— Докарал е джипа в Лос Анджелис за поправка — каза Петра. — И е оставил собствената си кола тук.

— За какво говорите?

— Господин Балч е направил това вчера, господине. Местен полицай каза, че го е видял да излиза от имота и господин Балч му е казал, че вие сте го помолили да вземе джипа за поправка. И е паркирал лексуса тук.

— Има резон — каза Рамзи. — Джипът стоеше тук за уикендите. Лиза го обичаше. Аз рядко го използвам и може да се е развалил.

— Но не сте сигурен в това.

— Не, просто предполагам.

— Къде карате джипа за поправка?

— В някакъв сервиз за джипове в Санта Барбара. Доколкото знам.

— Има ли основателна причина да го връщате в Лос Анджелис?

Рамзи сви рамене и поглади мустаците си.

— Може би Грег е сменил сервиза. Може да е имал проблеми с този в Санта Барбара. Защо е всичко това…

— Просто имам нужда да изясня някои неща — отвърна Петра, преструвайки се на смутена. — Но вие не сте го молили изрично да докара джипа.

— Изрично — не. Накъде биете?

Тя извади бележника си и си записа.

— Може би наникъде, господине. — След като си записа, тя надраска набързо скеч на Шик. Глупавата му прическа я улесни.

Рамзи се взираше в нея.

— Да не мислите, че Грег…

Петра не отговори. Рон стоеше до нея, неподвижен като паметник.

— О, я стига! — каза Рамзи. — Изключено. Не, това е абсолютно налудничаво…

— Как се спогаждаха господин Балч и Естрела Флорес?

— Разбираха се много добре. — Рамзи се засмя. — Това е пълна лудост. След като Грег твърди, че джипът има нужда от поправка, значи е така. Тук вероятно става въпрос за някакъв маниак. Някой, който ми има зъб, затова преследва хора… които са ми близки.

— Госпожа Флорес близка ли ви беше?

— Не… Не знам. Искам само да кажа, че тези откачалки се разхождат навсякъде. Вижте какво стана с Джон Ленън, с какво са принудени да се примиряват хората от шоубизнеса. Проверихте ли дали не е нещо такова?

— Проверяваме всички възможности — отвърна Петра.

— Познавам един човек, който би могъл да се заеме с това, Карт — каза Шик.

Рон не бе произнесъл нито дума. Петра му хвърли един поглед, с който му каза, че може да се включи в разговора.

— Като стана въпрос за маниаци — каза той, — имате ли някого предвид, господин Рамзи?

— Ако имах, не мислите ли, че щях да ви кажа? — С Рон разговаряше по-грубо. — Господи!

Петра затвори бележника си.

— Добре, благодаря ви, че ни разрешихте да претърсим имота, господине. Това ще ни спести време и бумащина. Ако нямате нищо против, бихте ли ни дали писмено разрешение…

— Преди да отидем толкова далеч — обади се мигновено Шик, — нека уточним подробностите.

— Остави ги да си вършат работата, Лари — каза Рамзи. После се обърна към Петра: — Каквото и да изскочи, гарантирам ви, че няма да има нищо общо с Грег.

Шик сви силно устни и прокара пръст под гъстия си черен бретон. Как е възможно зрял мъж да си избере такава прическа! Може би за да привлече вниманието на съдебните заседатели? Може би и лулата от морска пяна беше само бутафория?

Реалност, измислица…

— Ще ви донеса хартия за писане, господине — каза Петра.

— Почакайте, моля, детектив — каза Шик. — Карт, ти си разстроен и те се канят да се възползват от това. Виждал съм какво става по време на претърсвания. Чупене, опустошаване. Горещо ти препоръчвам…

— Нека чупят, Лари. Не ми пука. Както казах, обърнете всичко с главата надолу. — Той се извърна с лице към Петра: — Вие просто правите предположение, нали? Не може сериозно да си мислите, че Грег има нещо общо с това.

— Най-малкото — каза Шик, — настоявам да присъствам на претърсването.

— Добре — отвърна Петра. После се обърна към Рамзи: — Още нещо — за поведението на Грег Балч в нощта на убийството на Лиза. Когато двамата се върнахте от Тахо…

— Детектив — прекъсна я Шик, — сигурен съм, че ще намерите и по-подходящ момент за това.

— Какво за неговото поведение? — попита Рамзи.

— Държеше ли се странно по някакъв начин?

— Не. Беше си познатият Грег.

— Когато посетихме къщата ви, мерцедеса го нямаше. Къде беше?

— Това какво общо има с държането на Грег? — попита Рамзи.

— Господине, просто изтърпете заедно с мен…

— Мерцедесът беше на поправка — каза Рамзи. Вече й го беше казал и ако допълнителният въпрос го бе обезпокоил, не му пролича. — Имам прекалено много играчки, все нещо се нуждае от поправка.

— Грег ли докара мерцедеса? — попита Петра.

Рон се бе извърнал и разглеждаше къщата.

— Може и от сервиза да са го взели — отвърна Рамзи.

— Какво не беше наред с колата?

— Нямам представа.

— Значи вървеше добре.

— Да, нищо й нямаше. Може би се е нуждаела от обичайната смяна на масло, не знам.

— В кой сервиз за мерцедеси ходите?

Рамзи сложи пръст на устните си.

— Някакъв наблизо — мисля, че в Агура. — Засмя се дрезгаво. — Както виждате, имам съвсем ясна представа за живота си.

Петра му се усмихна.

— Когато за втори път посетих дома ви, мерцедесът си беше на мястото в гаража. Кой го докара?

— Отговорът е същият: или някой от сервиза, или Грег. Мисля, че беше Грег, но какво значение има…

— Какви бяха отношенията между Грег и Лиза? — попита Петра, като произнасяше думите по-бързо и малко по-високо. Ако Шик не беше там, щеше да пристъпи към Рамзи и да наруши личното му пространство, да го принуди да я гледа в очите. Но въпреки присъствието на адвоката, въпросът удари право в целта и главата на Рамзи отскочи назад.

— Грег и Лиза ли? Добри, разбираха се прекрасно.

— Нямаше ли търкане помежду им?

— Не. Не мога да повярвам, че си губите времето със… Той е най-добрият ми приятел, детектив Конър. Заедно израснахме. С Лиза се разбираха чудесно. По дяволите, той ме запозна с Лиза.

— На конкурса ли? — попита Петра.

— На конкурса, но той я познаваше отпреди. Те… — Рамзи млъкна.

— Те какво, господине?

— Срещали са се. Нищо сериозно, излизали са няколко пъти, така че не си правете изводи. Всичко бе приключило, когато започнах да ходя с Лиза. Грег нямаше никакъв проблем с това. Ако е имал, щеше ли да ни запознае?

Наистина защо? В главата на Петра гъмжеше от предположения.

Кралица на красотата с амбиции в шоубизнеса. Отначало повярвала, че Балч е важна клечка в Холивуд, може би Балч се е представил за такъв, за да я примами. Започват да излизат, той продължава да й мъти главата, но тя се усеща и разбира кой е по-голяма работа от него. Захвърля дребната риба и се хвърля към акулата.

— Всички се разбираха чудесно — каза пак Рамзи, но гласът му бе отслабнал и той подръпваше мустака си.

Лицето на Шик беше само адреналин, но той все още не помръдваше. На Петра й се стори, че всички останали избледняват — като статисти, снимани не на фокус, а прожекторът осветява само нея и Рамзи.

— Добре, господине — каза тя, — благодаря ви за помощта. Имате ли ключ за къщата?

— Ето — каза Шик, извади една халка и й я подаде.

Все някой друг трябваше да отговаря вместо Рамзи и да се грижи за него. Да си звезда, дори и по-незначителна, означаваше да се върнеш в детството.

Тя издърпа Рон на двайсетина метра под дъбовете, ритна желъдите отдолу и попита:

— Нещо да пропуснах?

— Доколкото забелязах — не. Но ще е интересно да разберем дали мерцедесът наистина е каран в сервиза. Мислиш, че сигурно в него е убита Лиза?

Петра кимна.

— Всяко убийство с различна кола. За да ни е интересно.

— Балч изглежда загазил до шията, нали?

— Че и по-нагоре.

— Искаш ли да опиташ да се обадиш в някои сервизи за мерцедеси? — попита Петра. — Може би има отворени и след шест.

— Става. — Той извади мобилния телефон от джоба си.

Тя хвърли поглед към Рамзи и Шик. Бяха се завлекли обратно при ролс-ройса. Шик се бе облегнал на предния капак, гладеше лулата и даваше юридически съвети на клиента си. Рамзи обаче, изглежда, не се интересуваше от тях.

— Освен това — каза Петра — колите са били любимото място на Лиза за секс.

— Ако предположим, че Лиза е убита в джипа, това означава, че колата е изминала пътя оттук до Лос Анджелис и обратно — каза Рон. — Балч и Рамзи са се върнали от Рино само два часа преди Лиза да бъде отвлечена. Времето не е било достатъчно, затова аз залагам на мерцедеса или лексуса, или на някое друго от возилата на Рамзи — което е умно от страна на Балч, ако се е опитвал да насочи подозрението в друга посока. Необходимо е да проверим и на летището в Бърбанк за компанията за чартърни полети, чийто клиент е Рамзи. Балч би трябвало да има достъп до сметката.

— Да не се е измъкнал с чартър ли? — попита Петра.

— Има и такава вероятност.

Пред нея изникнаха въображаеми картини — двама нахъсани младежи поемат към Холивуд, но само единият забогатява. Същото става и с момичето. Балч спомена за два провалени брака. Още една причина да е огорчен.

Спомни си какво каза той за характера на Лиза, за нейните „избухвания срещу Карт“. Тогава думите му я озадачиха. Защо приятелчето Грег намекваше, че шефът му е имал мотив? Сега вече всичко й стана ясно.

Още нещо — мърлячът Балч носеше чисто нови бели маратонки.

Защото старите са били пропити с кръв?

— Искам да си поговоря още малко с господин „Отмъстителя“ — каза тя. — Благодаря ти за телефонните обаждания.

— Помниш ли името на чартърната авиокомпания?

— „Уестуърд Чартър“. Техният пилот се казва Ед Мариънфелдт. — Рецитираше фактите, без да поглежда в бележника си. Всичко се връзваше, придобиваше нов ритъм. Тя се върна при Рамзи и Шик.

Те все още бяха до ролса, но и двамата мълчаха. Шик се взираше в Рамзи, Рамзи бе забил поглед в земята. Когато Петра се приближи, вдигнаха глави.

— Господин Рамзи, когато се върнахте от Тахо, сте били изключително уморен и сте си легнали. Така ли е?

— Бях като пребит. Пътувахме от ранно утро.

— И Грег Балч ви закара от летището в Бърбанк до къщата.

— Да. — Споменаването на Балч, изглежда, натовари още повече Рамзи.

— След това с господин Балч сте вечеряли у вас и той ви е донесъл книжа за подпис — спомняте ли си между другото какви точно бяха тези книжа?

— Някакъв договор за наем. Собственик съм на административни сгради.

Петра си записа.

— Добре, моля ви, отговаряйте ми: Кой сготви вечерята?

Рамзи се усмихна.

— Става въпрос за сандвичи и бира.

— Кой приготви сандвичите?

— Грег.

— Не беше ли Естрела Флорес?

— Смяната й свършва в седем и вече си бе в стаята.

— И какво правеше?

— Каквото си иска. Мисля, че чух телевизора й да работи.

— Къде е стаята на прислужницата?

— В сервизното крило. До кухнята.

— Добре — каза Петра, добавяйки още няколко щриха към карикатурата на Шик. Бръчки на концентрация по челото, подпухнали гънки. — Значи Грег приготви сандвичите и наля бирата.

— Аха. Бирата беше „Гролш“, ако това има някакво значение.

Вносна бира с добавка от барбитурати? Дали Балч не бе сипал на Рамзи приспивателно?

Ако беше така, дали се бе колебал? Дали не се бе почудил да добави ли още малко от прахчето?

И да си върне на Рамзи за дългогодишното им приятелство.

И то какво приятелство! Нито една роля, принизен до нивото на публиката, наврян в мърляв офис, застаряващо момче за всичко.

И най-гадният удар: Лиза.

Защото той я бе срещнал пръв. И я бе отстъпил на Карт. Както винаги.

Петра почти напълно се вживя в гнева му.

Какво ли бе накарало Балч да проследи Лиза онази нощ? Дали тя не бе възродила старата им връзка, а след това не го бе отблъснала отново? Или може би Балч просто се бе поддал на фантазиите си?

Петра си представи как русият мъж очаква Лиза край жилището й. Гледа как поршето излиза от подземния гараж. Тръгва след него.

С една от колите на Карт. Той е имал достъп до всички коли. До всички играчки.

Тази вечер е искал да си поиграе.

Да си вземе своето.

Дали не бе направил същото и с Илзе Егерман?

Илзе. Лиза. Имената им бяха почти анаграми.

Клишета. Налудничава мисъл, но когато ти хрумне така направо, само хлъцваш.

Колко още мъртви блондинки имаше? Момичета, които напомняха на Балч за Лиза.

Къде, по дяволите, беше Балч?

Или може би тя грешеше и лакеят щеше да се появи с алиби, с перфектно обяснение, случаят щеше да зацикли и да се окаже, че някой психар преследва Рамзи.

Или може би Рамзи беше преследвачът?

Момчето от парка може би знаеше. Дали Уил бе напреднал по издирването му? Ще му позвъни пак веднага щом свърши с Рамзи.

— Бирите — каза тя. — От бутилки ли пихте или от кутии?

— От чаша — натърти Рамзи, сякаш бе задала неучтив въпрос.

Кутиите всеки си отваря сам, бутилките може и някой друг да ти ги отвори…

— А след като пихте, не се ли почувствахте още по-уморен?

— Не — каза той. — Казах ви, че бях уморен през целия ден, искам да кажа, че алкохолът може и да е налял последната капка, но… — Сините му очи се уголемиха. — О, я стига… Сигурно се шегувате.

— За какво, господине?

— Да е имало нещо в бирата — не, не. Напълно изключено. Щях да разбера… не, не ми подейства по този начин. Просто бях скапан от многото работа и от пътуването. Направо се свлякох. И с двамата беше така.

— Колко часа спахте онази нощ?

Рамзи поглади мустаците си и облиза устни.

— Да спрем дотук, детектив — каза Шик.

— Почти свърших — отвърна Петра с усмивка, но адвокатът не й се усмихна в отговор.

— Станах към осем — осем и половина — каза Рамзи. — Значи единайсет часа.

— Типично ли е за вас да спите по толкова?

— Не, обикновено седем часа са ми достатъчни, но… о, я стига! Щях да почувствам нещо. Да се замая, каквото и да е. Това не е филм за Джеймс Бонд, детектив Конър. Аз правя филми. Знам къде е границата между измислицата и реалността.

По очите му разбра, че една нова, тревожна логика бе започнала да човърка ума му.

Истинско ли бе объркването, или играеше?

Границата между измислицата и реалността. Сякаш й се подиграваше с тази фраза.

— Убедена съм, че сте прав, господин Рамзи. — Тя видя, че Рон прибира телефона в джоба си, докато идваше към нея. Шик я наблюдаваше.

Извини се и се приближи към Рон, далеч от слуховия обсег на Шик.

— Само един сервиз за мерцедеси е отворен — каза той. — В Шърман Оукс, но там никога не са обслужвали колата на Рамзи. Но ударихме бинго в „Уестуърд Чартър“. Балч се опитал да излети снощи. Обадил се е към единайсет, искал да запази полет за един до Вегас. Казал, че е по работа. „Уестуърд“ не приемат поръчки след десет и му казали да провери в бизнес полетите. Най-добре е да започнем да звъним на авиокомпаниите.

— О, боже! — каза тя.

— Глупав ход — отвърна Рон, — да се опитва да избяга с чартър.

— И да го пише на сметката на шефа — допълни Петра. Разплата.

Забеляза, че Рамзи се взира в нея. Дали не се бе издала с жест?

Не му обърна внимание. Хубаво беше, че може да си го позволи.