Били Стрейт

50.

Петра отвори вратата на апартамента си изтощена, вече не се чувстваше нощна птица. Замисли се за изпитанието, което предстоеше на Кати Бишъп утре. Истински проблеми. Не ти е позволено никакво самосъжаление, малката.

Отвори кутия с кола и провери телефонния секретар. Компания за телефонни услуги й обещаваше да е неин роб, ако се абонира, Рон Банкс се бе обаждал в седем и бе оставил номер, започващ с 818, сигурно домашен, молеше я да му се обади. Адел, една от цивилните служителки в участъка, я молеше за същото, бе се обадила в осем и петнайсет.

С удоволствие би звъннала първо на Рон. Искаше й се да бъде с него, да си поговорят само двамата, да седнат на дивана, каквото и да последва от това. Но първо работата: обади се на Адел.

— Здравейте, детектив Конър. Имам съобщение за вас от поделението в Пасифик, от някой си детектив Гробърг. Ето и телефона му.

Пасифик беше територията на Илзе Егерман. Дали не е изскочило нещо ново? Гробърг го нямаше, но някакъв детектив на име Салант се обади.

— Вече говорихме с вас.

— С кого точно?

— Изчакайте, казват, че капитан Шолкопф е тук. Предполагам, че Гробърг не е успял да се свърже за уведомлението и са го подгонили да ходи лично.

— Уведомление за какво?

— Намерихме останките на автомобила, от който се интересувахте. Черно порше, регистрирано на името на Лиза Боулингър Рамзи.

— Останки ли? Изкормена ли е колата?

— Изкормена и оставена на лешоядите. Вероятно частите вече са в някое такси в Тихуана. Имаме свидетел, който казва, че била паркирана поне три-четири дни.

— Къде?

— Зад един паркинг за автобуси близо до авеню „Пасифик“. Свидетелят е един от шофьорите.

— От самото начало ли е била изкормена?

— Постепенно са я разграбили. Снощи някой я подпалил. Затова ни извикаха.

Четири дни и никой не бе се обадил.

— Не се вижда от улицата — добави Салант. — Била е скрита от някакъв склад. Постоянно намираме издирвани коли там.

— Къде е сега? — попита Петра.

— В центъра. Приятно забавление!

Разговаря с още няколко криминалисти, преди да се свърже с жена на име Уилкърсън, която работеше по поршето. Колата представляваше само обгорено шаси, без колела, седалки, двигател и предно стъкло.

— Като опоскана от скакалци е — каза Уилкърсън.

— Ами отпечатъци?

— Засега нищо. Ще ви уведомя, ако намерим.

Изпи колата и се опита да възстанови пътуването на Лиза от „Доуни Драйв“ до парка „Грифит“. Как се вписваше Венис? Дали там само бе зарязана колата, или самата Лиза я е закарала зад автобусния паркинг? Дали не се е срещнала с някого на закътана уличка в квартал с висока престъпност?

Да не би хипотезата с последната среща да е напълно погрешна? Дали Лиза наистина не е обрана и отвлечена, принудена от някой непознат да кара до Венис?

Или от някой познат? Излязла от „Доуни“ за среща с друг човек. Убиецът я е наблюдавал, проследил я е и я е отвлякъл.

Рамзи не отговаряше на такъв психологически портрет.

Венис… Кели Спозито, настоящата тръпка на Даръл Брешър, живееше на Четвърта улица, съвсем близо до автобусния паркинг.

Къде ли живее Брешър? Провери записките си в бележника. От картотеката за регистрация на превозните средства излизаше, че живее на „Ашланд“, парка „Оушън“, на границата между Санта Моника и Венис. Съвсем близо.

Всичко се въртеше към плажа. Включително и момчето, ако можеше да се вярва на руския информатор на Уил.

Брешър. Още един бивш актьор. Всички играеха някаква игра… новината за намерената кола щеше да е по вестниците още утре. Трябва да се добере до Брешър, преди той да има време да си измисли историята.

Беше почти 10 вечерта. С жена си ли беше той или с Кели? Заложи на първото, облече се и подкара колата на запад.

„Ашланд“ беше хубава стръмна улица в най-добрата част на парка „Оушън“, на нея имаше всякакви по големина къщи във всякакви възможни архитектурни стилове. Домът на Брешър беше на високото, малка, добре поддържана къща в провинциален стил с много кактуси отпред и храсти от мечове вместо морава. На алеята бе паркирано бялото БМВ кабрио, зад него имаше желязна порта. Над нея грееха ярки светлини и откриваха фантастична гледка към задния двор. Натисна звънеца, показа се Брешър, по черна тениска и широки сиви шорти, в ръката му имаше бутилка „Хайнекен“. Когато я видя, очите му щяха да изскочат.

— Времето не е подходящо — каза. — Жена ми…

— Може да стане още по-лошо — отвърна тя. — Мисля, че ме излъгахте. Днес намерихме колата на Лиза. Точно тук, във Венис. Имахте ли среща с нея в неделя вечерта? Ако е било така, ще го разберем.

Той погледна през рамо. Затвори вратата и излезе, след това каза:

— Може ли да отидем на тротоара?

— Това няма ли да разбуди любопитството на жена ви?

— Тя е във ваната.

Петра го придружи до алеята.

— Не беше точно среща — започна той. — Просто искаше да поговорим.

— За какво?

— Не знам — по дяволите, да бе, искаше да подновим връзката си.

— Значи отношенията ви са продължили и след онези славни седем дни?

— Не точно — отговори. — Само от време на време, може би веднъж в месеца.

— По ваша идея?

— Определено не. Лиза винаги започваше първа сто процента.

— Я виж ти! — каза Петра. — Лиза, Кели, жена ви — как й е името между другото?

— Марша. — Брешър пак хвърли поглед назад към къщата. — Вижте…

— Не си губите времето.

— Не е престъпление.

— Но възпрепятстването на правосъдието е.

— Нищо не съм възпрепятствал. Това… нямам с какво да ви помогна, защото докато стигна до мястото, нея вече я нямаше. Как щеше да изглежда, ако бях казал, че съм отишъл да се срещна с нея онази вечер. — Взря се в Петра. — И нали съм черен, всички знаем за какво става въпрос.

— Стига с тези расистки глупости! — каза Петра. — Единственият човек, чиито права са били погазени, е Лиза. Кога трябваше да се срещнете?

— В десет и трийсет.

— Кога се уговорихте?

— Тя предложи. Същия ден. Обади ми се на работа към седем.

— Работили сте в неделя?

— Довършвахме един монтаж. Може да проверите при портиера — регистрирах се, като влизах.

— Ще проверя — обеща Петра. — Значи Лиза ви се обади да се срещнете.

— Каза, че се чувствала самотна, потисната, цял ден била спала, взела малко кокаин и се била превъзбудила, не можела да стои на едно място, какво съм мислел за една разходка.

В колата, винаги в колата.

— Разходка — каза Петра.

— Искаше да се видим в девет, но аз й казах, че дотогава ще работя, че после имам среща с Кели, но ще видя дали ще мога да се измъкна към десет и половина и да се видя с нея зад автобусния двор.

— Защо там?

— И преди сме се срещали там. Това е…

— Тайник?

— Не ми харесваше, наоколо има прекалено много престъпност, но на Лиза й харесваше. Рискът я възбуждаше. — Той сви рамене.

— Продължавайте — каза Петра.

— Трудно се измъкнах. Кели… ме задържа чак до единайсет. Най-накрая й казах, че имам нужда от свеж въздух и ще се поразходя малко с колата. Стигнах в единайсет и десет, колата на Лиза беше там, но нея я нямаше. Почаках до единайсет и двайсет, реших, че няма да се появи и тръгнах.

— Значи колата беше там, но нея я нямаше — каза Петра. — Това не ви ли разтревожи?

— Както ви казах, Лиза обичаше да рискува. Правеше го на светофарите, докато до нас стоеше полицейска кола, на каньона Колдуотър, ей такива неща. Реших, че сигурно се е забърсала с някой друг и си прекарва добре. За което нямах нищо против. Наистина не исках да се срещам с нея онази вечер. Всъщност изобщо не исках да се срещам с нея, но…

— Но какво?

— Знаете как е. Не мога да отказвам на жените.

— Кога се върнахте у Кели?

— Трябва да е било към единайсет и двайсет и пет — единайсет и половина.

— И прекарахте цялата нощ там.

— Това е самата истина.

— Но желязното алиби, което ви даде Кели, не беше.

— Хайде де! — каза той. — Да ме е нямало най-много половин час. Няма начин да стигна за това време до парка „Грифит“…

— И двамата с Кели можете да бъдете обвинени в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието — каза Петра.

— Хайде де! Моля ви! Правите от мухата слон!

Петра се приближи до него и насочи показалеца си към гърдите му, но без да го докосва.

— Най-малкото — изгубихте ми много часове, господин Брешър. Ако знаете още нещо, изплюйте камъчето.

— Не знам, това е всичко.

Тя се взираше в него.

— Не знам — повтори той.

— Чуйте ме добре — каза тя и пак насочи показалец. — Няма да ви арестувам. Все още. Но да не сте си и помислили да напускате града. Къщата ви и студиото ще се наблюдават от полицаи. Ще следим и Кели. Ако направите само една погрешна стъпка, ще загазите. Като включително ще последва и един хубав дълъг разговор с Марша.

Брешър конвулсивно премигна.

Усещането беше приятно, призна си Петра. Най-накрая да успее да сплаши някого по този проклет случай.

Като се отдалечаваше, пътната врата се отвори и един женски глас каза:

— Даръл, скъпи? Кой беше?

Върна се в апартамента си, в главата й изведнъж се бе прояснило, последната нощ от живота на Лиза вече се избистряше — при положение че Брешър най-накрая е бил откровен.

Имала е среща в 10:30, отвлечена между този час и 11:20, закарана в парка „Грифит“, пътят дотам с кола е поне половин час, може би и повече. Убита между полунощ и 4 часа.

Колата. Коя по-точно? PLYR0? PLYR1? Или някоя друга. Рамзи имаше много превозни средства, много къщи, много огради, много портали, Лари Шик — кошмарен заподозрян. Престъплението си струваше усилията, ако се извършваше от богаташ.

Беше почти единайсет, когато се прибра. Дали не беше прекалено късно да му се обади? Все пак го направи. Четири позвънявания, после едно момиченце каза: „Като чуете сигнала, оставете съобщение. Бийп. И пак бийп и пак…“.

Рон вдигна слушалката.

— Банкс.

— Здрасти, Петра е.

— Петра. — Изрече името й с удоволствие. Това й хареса. — Как върви?

Каза му за поршето, за поправките във версията на Брешър, новите часови параметри.

— Мислиш, че е замесен ли?

— Ако любовницата му не ме е излъгала хладнокръвно за алибито му, не е имал време, но кой знае? Ти как си?

— Обаждах се пак на местната полиция в Карпентерия, помолих ги да наглеждат къщата на Рамзи. Казаха, че вече са пратили патрули и днес в шест и четирийсет и пет ми се обадиха, опитах се да се свържа с теб на работа, но ми казаха, че си си тръгнала. Оказва се, че Рамзи не е бил забелязван там от доста време, но Грег Балч се появил тази сутрин, оставил своя лексус и се върнал с джипа, собственост на Рамзи, регистрационен номер…

— PLYR нула — каза Петра.

— Значи си знаела.

— Знаех, че Рамзи има джип, но не знаех, че Грег го е взел.

— Не исках да ти се бъркам в работата, като се обаждам в Карпентерия, но така и така вече се бях свързал с тях, реших, че може да е от полза. Заместник-шерифът е спрял Балч, като е излизал от имота около пладне. Балч му показал документи за самоличност, визитна картичка, снимка с него и Рамзи, ключове от къщата. Казал, че е дошъл да вземе колата и да я закара в сервиз. Което ми изглежда странно — в Санта Барбара има достатъчно автомеханици.

— Да не я е карал на много специално почистване? — каза Петра. — Или Рамзи е искал джипа, защото е смятал да кара по тежък терен? По хълмовете…

— Може би Рамзи вече се е уплашил, защото имате потенциален свидетел.

— Може би. — Каза му за обаждането на Лари Шик.

— Я виж ти! — каза той. — Все пак…

— Благодаря ти, Рон. Дъщеря ти има много сладък глас.

— Какво… О, това е Би, тя обожава представленията. И двете вече спят. Най-накрая…

— Създават ти грижи?

— Приспиването отнема известно време. Майка ми казва, че това ми изпива силите. Утре обаче ще си отспя. Имам почивен ден. Майка ми ще ги закара на училище.

— Браво! — каза Петра. — Аз пък утре може да отскоча до Монтесито. Искаш ли да ме придружиш?

— Разбира се — отвърна той веднага. — Пътят е много живописен.

Легна в леглото си и в тъмнината, която бе толкова непрогледна, че чак я напрягаше, тя се замисли за отвличането и убийството на Лиза, за Балч, който бе взел джипа.

Рамзи е нервен заради малкото момче, което краде книги… където и да беше то.

Фактът, че никой от улицата не го познаваше, й се струваше любопитен. Не се бе сближил с други малолетни бегълци, не е търсил помощ от никоя институция. Единак. Това се връзваше. Дете, което обича да чете, не би се адаптирало към тази среда. Сигурно и вкъщи е било аутсайдер. Тогава защо никой не е съобщил за изчезването му? Къде бяха родителите му?

Сигурно е бил тормозен. Единайсетгодишен интелектуалец… избягал от кой знае какво. И такова дете е станало свидетел на убийство. Нямаше основание да се доверява на никого.

Умееше да оцелява. А сега полицията го превръщаше в подгонено животно.

Беше заспала, когато телефонът иззвъня. Беше доста след полунощ и сърцето й за миг заби от ужасни предчувствия за състоянието на баща й, но после се усети, че вече няма за какво да се притеснява. Да не би някой от братята й да е в беда или пък Кати?

Една жена с нервен глас каза:

— Детектив Конър? Пак е Адел от участъка. Наистина съжалявам, че ви безпокоя толкова късно, но има обаждане за детектив Бишъп от чужбина, а в неговия дом никой не отговаря. Вие сте му партньор и като видях, че е от чужбина, аз…

— Откъде от чужбина?

— От Виена. Полицейски инспектор на име Таубер. Предполагам, че не е взел предвид часовата разлика.

— Благодаря, свържи ме.

— Детектив Бишъп? — каза един дрезгав глас.

— Партньорът му е, детектив Конър.

— О! Да, да, обажда се инспектор Отерман Таубер от Виена. — Чиста връзка, дрезгавината идваше от гласа на австриеца. Той се покашля и на няколко пъти прочисти гърлото си.

— Здравейте, инспекторе. Да не би да е нещо за Карлхайнц Лаукх?

— Преди два дни детектив Бишъп ни представи запитване, касаещо хер Лаукх — каза Таубер. — Открихме хер Лаукх, както искахте. Но за съжаление не можете да го разпитате, тъй като е починал.

— Кога е умрял?

— Изглежда, станало е преди петнайсет месеца.

— Каква е причината за смъртта му, инспекторе?

— Изглежда — цироза на черния дроб.

— При такъв млад човек? — каза Петра.

Таубер изцъка с език.

— Стават такива неща.

Трябваше да елиминират Лаукх като заподозрян в убийството на Лиза. Което значеше, че приликата между случаите на Лиза и Илзе Егерман не струваха и пукнат грош.

Или може би струваха нещо?

Рамзи сериен убиец? Не, беше прекалено зловещо.

Обаждането на Таубер разгони всякаква дрямка от нея. Беше напрегната. Отиде в кухнята, пи вода с лед, разхожда се насам-натам, седна на масата, стана и включи стереоуредбата „Дерек и Доминос“. След посещението на Рон в апартамента не бе звучала музика.

Мисли, мисли… Елиминирането на Лаукх от случая с Лиза означаваше, че трябва да се съсредоточат върху Рамзи. Той е преследвал Лиза, проследил я е. Биячите на съпруги обикновено имаха фикс идеи. Всичко се връзваше.

Дали изпращането на Балч за джипа означаваше, че убийството е станало именно в това превозно средство? Мерцедесът беше за отвличане на вниманието, точно както и тя се бе подвела? Сети се как Рамзи бе светнал за малко лампите в автомобилния музей. Как й показа сивия седан — вероятно се е надявал, че тя ще поиска да разгледа, защото е знаел, че от това няма да излезе нищо.

Балч вършеше мръсната работа.

Изведнъж — може би заради тъмната стая или заради опънатите й нерви — мислите й направиха остър завой.

Ами ако Балч е взел активно участие във всичко?

Или сам го е извършил?

Тя седеше, напрегната като струна, и обмисляше случая от съвсем нова гледна точка.

Малка промяна в ъгъла и всичко се преобръща.

Балч злодеят. Прегледа всичките си предишни хипотези, като на мястото на Рамзи постави Балч.

Всичко се връзваше.

Лиза и Балч… още един по-възрастен мъж. Романтична афера — а и финансово изгодна?

Защото Балч подписваше чековете, управляваше финансите на Рамзи, сигурно е бил по-наясно от шефа си. Постоянно слушаше за такива неща — бизнес мениджъри, които доят знаменитости.

Дали Балч се е съюзил с Лиза, за да издои Рамзи? Бивша съпруга и години наред унижаван лакей намират допирна точка в презрението си към човека с мангизите?

Лиза е говорила с Гадумиян за инвестиране, за финансова независимост, която да постигне бързо. Но така и не е пристъпила към действие.

Защото татенцето е отказал петдесетте бона? Или и други планове са се провалили?

Дали Лиза не бе станала алчна, облегнала се е на Балч, но след това е причинила разпадането на партньорството им?

Петра дълго обмисля тази възможност. Балч не ставаше за нищо, но Лиза не е била обикновено момиче. Не беше трудно да разгадае мотива на Балч: да прекара бившата на полузащитника — жената, която Рамзи не е успял да задоволи — щеше да е най-голямата награда за неудачник като него.

През всичките тези години бе пазил гърба на Рамзи на футболното игрище и в живота, гледал бе как мечтите му за кинокариера се изплъзват, докато Рамзи печели милиони. Въпреки възхищението на Балч от приятелчето му, отплатата беше минимална: Рамзи не му бе помогнал да напредне след първите няколко третокласни филма. Балч твърдеше, че няма талант, но същото се отнасяше и за много второстепенни актьори. Рамзи определено можеше да му помогне да вземе своя пай от филмовия бизнес. Вместо това, беше го заврял в онзи мърляв офис да се рови в бумащина, докато той си живееше като звезда. Защо поне не му даде по-хубав офис?

Рамзи казва на Балч: „Не заслужаваш нищо повече“.

Ами ако Балч най-накрая е решил, че заслужава?

С помощта на Лиза. Тя беше от хората, които обичат риска. Дали не беше отишла твърде далеч?

После внезапно се сети още нещо: Балч живееше в Роулинг Хилс Истейтс, близо до Палос Вердес. Тялото на Илзе Егерман бе изхвърлено край Марина дел Рей, а срещата й с Лаукх се бе състояла в ресторант на плажа Редондо, само на няколко спирки по магистралата от полуострова.

Представи си как Балч се отбива на кея в Редондо за вечеря и да пийне няколко питиета. Наблюдава скандала между Илзе и Лаукх, след това Илзе излиза заедно с Лаукх. И това дава възможност на Балч да се намеси.

Забелязал е Илзе, защото му е приличала на Лиза.

Няма да е било много трудно да се запознае с нея. Любезен възрастен мъж, кавалер. Илзе е била безпомощна, сама през нощта, чужденка. След свиня като Лаукх, Балч сигурно й се е сторил изискан.

Приликата между Илзе и Лиза не беше съвпадение! Защото Балч с години си е точил зъбите за Лиза.

Лакеят, винаги беше лакеят… Балч спасява Илзе, опитва се да получи сексуална отплата, отхвърлят го.

В гнева си той я заколва. И му се разминава.

Години по-късно е изнудван, притиснат до стената, защо да не го направи пак?

Отново прехвърли хипотезата си. Балч успява да се измъкне от къщата, докато Рамзи спи. Използва противопожарния изход и кара една от колите на Рамзи. Но Естрела го забелязва. Тя и без това никога не го бе харесвала, сигурно се е отнасяла към всичките му действия с подозрение.

Той я елиминира.

Пак го премисли: всичко съвпадаше.

Може би на сутринта ще й се струва налудничаво. Но точно в този момент хипотезата й харесваше.