— Бъдете готови да тичате — извиках.
— Това ли ти е планът, Йорг? — При желание лицето на Макин можеше да издигне изненадата до безпрецедентни нива на изразителност. Тайната беше във веждите.
— Готови — повторих аз. И да имах план, той беше по-скоро символичен, тъничка нишка, която изтеглях педя по педя. И нишката, която държах, ми казваше: „Бъди готов да си плюеш на петите.“ Сун Дзъ ни учи, че ако врагът ни превъзхожда във всички отношения, най-добре е да сме готови за бягство.
— Ако това е тъпият ти план — каза Макин и преметна лъка на рамото си, — трябваше да го приведем в действие още преди две седмици.
Първият вражески войник стигна до мен, лицето му синьо-червено от тичане по баира.
Катерин Ап Скорон изпълва нощите ми. Повече, отколкото е здравословно. И всичките ми сънища с нея са тъмни. В някои от тях се появява Чела, идва директно от некромантските зали под връх Хонас, подла и съблазнителна. Усмихва се вещо, сякаш да каже, че ме познава до дъното на прогнилата ми сърцевина, после лицето ѝ започва да се гърчи, стегнатата плът омеква на гнили вълни и приема формата на Катерининото лице.
Мъртвото дете също се явява неканено в сънищата ми, идва и си отива, стиснало в алени ръце медната кутия с гравираните тръни. Идва под различни имена. Най-често като Уилям, но не е братчето, което познавах. Ала неизменно следва Катерин, призова ли я в леглото си, понякога ми се явява окървавено, убито току-що, друг път — посивяло от напреднало разложение.
Гадаенето по сънища е тъпа работа, но да вкусваш чужди сънища от първа ръка сигурно е забавно. Да изковаваш сънища като оръжия или окови и да ги насъскваш срещу жертвата си не може да е скучно занимание. И определено създава доста работа на един конкретен сънен вещер.
Баща ми си мислеше, че Сагеус му служи. Сигурно си мисли, че е отпратил Сагеус, след като аз скърших силата му във Висок замък, и сега навярно принцът на Стрела си мисли, че Сагеус работи за него. Но също като Корион, като Мълчаливата сестра и другите, пръснати из империята, Сагеус вижда себе си като играч в сянка, който мести крале и графове, барони и принцове по дъската. Винаги съм мразел да ме местят. Принцът на Стрела също ми се стори човек, когото трудно ще помръднеш против волята му, но тепърва ще видим кое как е.
Сагеус вече на два пъти получи неприятен урок да не праща свои изродчета в съня ми. Мисля, че всеки провал отнема от силата му. Отказал се е да ме тормози по този начин, това знам със сигурност. Детето не е негово творение. Ако беше, щях да разбера.
Ала ме наблюдава. Стои по краищата на съня ми, мълчи и се надява да остане незабелязан. Преследвал съм го до ръба на будния свят, хващал съм го за гърлото и съм падал от леглото, стиснал възглавницата. Веднъж съм напипал ножа в съня си. Резултатът — перушина навсякъде. Поганецът ме побутва лекичко, неусетно почти, а дори най-лекият допир може да предизвика диаметрална промяна в посоката, ако е приложен дълго време преди ключовото събитие. Сагеус се опитва да ме насочва, опитва се да насочва всички нас, пръстите му са бързи и леки като паяци, плете с тях тънки нишки, придърпва ги лекичко и накрая властта, към която се стреми, ще му бъде поднесена на тепсия, случайно сякаш, по каприз на съдбата.
Учителят Лундист и Сун Дзъ са моят пътеводител във войната. Баща ми може да е екзекутирал Лундист седмица след като аз избягах от Висок замък, но онова, което съм научил от стареца, ще остане с мен много по-дълго от суровите уроци, с които Олидан Анкрат наказа сина си.
„Войната е измама“ — казва ми Сун Дзъ от страници жълти като жълтеница, сухи като пясък. Войната е измама, но какъв шанс имам аз да измамя когото и да било? В замъка ми има шпиони, в сънищата ми — наблюдатели. Казват, че в гроба човек най-сетне остава насаме със себе си, но аз подозирам, че и там е трудно да опазиш тайните си в нашето болно време.
Затова използвам каквото имам. Медна кутия със спомени. Спомени толкова ужасни, че не смея да ги държа в себе си. Имам кутията и я използвам. Преди време открих, че притисна ли я до челото си, толкова силно, че гравираните тръни да се отпечатат по кожата, тя ще открадне от съзнанието ми спомен, мисъл, план, онова, за което мисля в момента. Така планът става недостъпен за Сагеус и другите като него и в същото време е на сигурно място. На мен ми остава само беглото усещане, че съм имал добра идея, знам и къде да я намеря отново, когато ми потрябва.
Стиснеш ли силно кутийката в ръка, усещаш тъмните ръбове на ужаса вътре, ръбове, които те режат, горят. Болката се просмуква през метала, лишена от съдържание, сурова и студена, а заедно с нея, ако знаеш как, ако си му хванал цаката, можеш да извлечеш нишката на своя план, който си съхранил на място, недостъпно и за най-вещия шпионин. И ако успееш да изненадаш врага си, собствената ти изненада е една съвсем приемлива цена.