Кралят на тръните

Пролог

Намерих тези страници пръснати по скалите от капризен вятър. Някои бяха толкова обгорели, че думите не личаха, други се разпадаха в ръцете ми. И въпреки това ги събрах, надпреварвах се с повеите, сякаш страниците разказваха моята история, а не нейната.

Историята на Катерин, леля Катерин, сестрата на моята мащеха, Катерин, за която от четири години копнеех безутешно, Катерин, която чертае чудати пътеки в сънищата ми. Няколко десетки оръфани страници, безтегловни в ръката ми. Снежинки се плъзгаха по тях, твърде студени да залепнат.

Седях сред дима и отломките на замъка си, сляп за мъртвите, които воняха на купчини. Планини се издигаха околовръст и в сравнение с тях ние изглеждахме като джуджета, дори Призрачния и обсадните машини приличаха на играчки, захвърлени след като са изиграли своята роля. Очите ми сълзяха от дима на огньовете, студеният вятър ме пронизваше до кости, но аз седях там и четях спомените ѝ.